Приписват на Ленин фразата, че всяка готвачка може да управлява държава. Със същия успех може да се вмени на управленската практика на Борисов сентенцията: всеки може да ръководи всичко, стига да го прави от името на ГЕРБ и за ползата на ГЕРБ.

Неизбежният избор на Екатерина Захариева за министър на правосъдието е поредно потвърждение, че дългата кадрова резервна скамейка, с която министър-председателят се хвалеше още през първия си мандат, всъщност е сандъче с универсални резервни части, които да заменят който и да е повреден механизъм в управленската машина. Без значение на образователен ценз, професионален опит и компетенции.

Всъщност по тези показатели Захариева е почти толкова подходяща за поста, за който лично Борисов я ръкоположи, колкото и нейният предходник Иванов. И последният аргумент би трябвало, че е завършила извънстоличен юридически факултет. То и Сорбоната не е в София.

С това назначение са налице две неизречени гласно волеизявления на държавния ръководител. Поправките в Конституцията да се материализират в (не)реална правосъдна реформа чрез промени в съдебното законодателство от човек, чужд на системата, но готов да се вслушва в съвети, при гарантираното удобно парламентарно мнозинство. По-добър избор едва ли може да се намери – Захариева има кратък адвокатски стаж, целият й професионален път е в държавната администрация (като политическо назначение), в кариерата си не е написала, а едва ли и прочела, мотивите дори към една присъда.

На второ – но не по значение – място: храмът на Темида да се администрира от човек, на когото Първият има безрезервно доверие. За да не се стига до прецедента с Иванов – от „любимия министър” до мълчаливото приемане на оставката на „превратаджията”. А след като знае кому дължи министерското кресло, Захариева – чиито кариеристични амбиции не са тайна – едва ли ще има желание с резки непремерени движения да реже клона, на който седи.

Дали назначаването на човек с кариерно развитие в министерствата на водите, регионалното и на благоустройството означава, че съдебната реформа ще се разводни. Или ще се развива регионално и ще се благоустройва. Изпразнената от съдържание фраза на новия министър, че „съдебната реформа е реформа на реформите”, навежда на мисълта, че отново думите без смисъл ще бъдат повече дори от делата без мисъл.

При номинацията Борисов за първи път не посочи един смислен мотив за своето лично ходатайство за тази кандидатура. Въобще не вървеше да обяснява, че причините са кръговете (президентски, олигархични, протестърски), с които Захариева се свързва и които са повече и по-шарени и от олимпийските.

На фона на двете й вицепремиерствания в служебните кабинети, от които не остави дори негативни спомени, да се говори за професионализъм също не е много уместно. А независимо от стила на управление и комуникация да заяви – „Защото аз така съм решил!”, дори на този премиер второ издание май не подхожда.
И – ангажиран, разбира се, с международното положение – Борисов не дойде да подкрепи протежето си в Народното събрание. И защо да идва – някой да се е съмнявал в резултата?

Изборът на непрофесионалист на ключов за реформите пост крие сериозна заплаха, че дори спорно положителните промени в основния закон могат да бъдат обезсмислени с приемане на некачествени изменения в законите, върху които се гради работата на системата. Ако приетата конституционна рамка не бъде изпълнена със стойностно законодателно съдържание, то цялото преливане от пусто в празно през последните месеци, разхождането на магистрати в тоги между лъвовете на Съдебната палата, детските пърформанси срещу съдия Панов, че и саможертвената опозиционност на Радан са били всỳе.

В своето изказване пред парламентаристите Захариева обяви, че е готова да довърши съдебната реформа. Дано не е влагала онзи смисъл, който прозира зад назначението й. Ако е така – Борисов избра нужния човек за точния пост.

А да се довърши окончателно (не говорим за безвъзвратно убития й авторитет) и без това съсипаната съдебна система никак няма да е трудно. Дори за непрофесионалист.