Италианският Сенат прие мащабната съдебна реформа на правителството на премиера Джорджия Мелони, с което проправи пътя към най-значимата конституционна промяна в страната от десетилетия. Въпреки силната съпротива от страна на магистратите и левицата, управляващата коалиция успя да осигури мнозинство при гласуването, предава "Ройтерс"
Истинското изпитание за реформата обаче предстои — тя трябва да бъде одобрена на национален референдум, който се очаква да се проведе през пролетта на 2026 г. Според последните социологически проучвания, италианците са почти равномерно разделени по въпроса, който от десетилетия поляризира обществото и политическите елити.
Гласуването в Сената се проведе на фона на напрежение между кабинета на Мелони и съдебните институции. Само ден по-рано Сметната палата на Италия отказа да одобри правителствения план за изграждане на мост между Сицилия и континенталната част, което предизвика остри критики от страна на премиера.
Мелони обвини съда, че "играе политика" и се противопоставя на реформата по идеологически причини — твърдение, което магистратите категорично отхвърлиха. "Правим важна крачка към по-ефективна, балансирана и близка до гражданите система," заяви Мелони след вота, наричайки реформата "исторически етап".
Какво предвижда реформата
Ако бъде утвърдена на референдум, реформата ще преустрои из основи италианската съдебна система чрез разделяне на кариерните пътеки на прокурорите и съдиите.
В момента магистратите влизат в системата чрез единен конкурс и могат да преминават от ролята на прокурор към съдия и обратно. Новият законопроект предвижда кандидатите да избират предварително - дали ще бъдат съдии или прокурори - без право да сменят посоката по-късно.
Освен това, Висшият съдебен съвет, който назначава и наказва магистратите, ще бъде разделен на два отделни органа, а членовете им ще се избират чрез жребий, а не чрез вътрешни избори — мярка, която според правителството ще ограничи влиянието на лобита в съдебната власт.
Опозицията и съдийските съюзи обаче виждат в това опит на изпълнителната власт да овладее прокуратурата и да ограничи нейната независимост.
"Това не е реформа, която подобрява правосъдието, нито служи на гражданите," заяви лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн. "Тя служи на правителството, за да постави себе си над закона и над Конституцията."
Тези обвинения отразяват по-дълбокото противопоставяне между левицата, която традиционно залага на ефективността и достъпа до правосъдие, и десницата, която - още от времето на покойния Силвио Берлускони - се стреми да ограничи правомощията на прокурорите.
Премиерът Мелони запазва висока популярност, дори по-висока от момента на идването си на власт, което ѝ дава известен политически аванс преди референдума. Но експертите предупреждават, че подобни гласувания често се превръщат в протестен вот срещу правителството.
"Една загуба може да има сериозни политически последици и да накърни имиджа на Мелони като победител," коментира социологът Лоренцо Преглиаско, според когото проучванията показват равенство между поддръжниците и противниците на реформата.
Според последните данни на ЕС, Италия остава с една от най-бавните съдебни системи в Европа. Разглеждането на граждански и търговски дела отнема средно около 1000 дни - с 200 повече от всяка друга държава в Съюза.
Въпреки това, подобряването на "степента на приключване" на делата показва известен напредък в изчистването на огромното натрупано изоставане.
Поредицата от правителства през последните десетилетия се опитваха да реформират системата, но с различен фокус - лявицата върху ефективността, а десницата върху ограничаване на прокурорските правомощия.
Реформата на Джорджия Мелони е представяна като опит за модернизация на остарялата система, но критиците я виждат като заплаха за независимостта на съдебната власт.
Както отбелязват италианските медии, изходът от предстоящия референдум може да се превърне не просто във вот за една реформа, а в тест за самото управление на Мелони - и за границата между демократичната реформа и политическата концентрация на власт.
USD
CHF
EUR
GBP
