Досега Алжир беше изключение в арабския свят. Докато целият регион беше разтърсен от вълненията около Арабската пролет, най-голямата по площ арабска, африканска и средиземноморска страна беше сравнително пощадена. Благодарение на стратегията на властта, от една страна да наплаши населението от рисковете от нов период на нестабилност - след черното десетилетие на 90-те години - и от друга страна да купи социален мир благодарение на ресурсите от въглеводороди. Въпреки протестните гласове, президентът Абделазиз Бутефлика беше лесно преизбран през 2014 г., само година след като получи инсулт. Днес ситуацията е още по-необичайна, защото през четвъртия си мандат президентът не се е обръщал директно към хората и рядко се е появявал публично, пише в свой материал ливанското издание L'Orient-Le Jour.

За няколко дни обаче страната отново се превърна в страна от арабския свят. През последните дни се случиха безпрецедентни събития, най-важните от които миналия петък. Стотици хиляди, може би милиони хора, според алжирския ежедневник al-Watan, a според АФП "десетки хиляди", са излезли по улиците на няколко големи алжирски града, най-вече в центъра на столицата, въпреки забраната за демонстрации, която действа в Алжир от 2001 г. Алжир запазва изключителен характер в това отношение, в сравнение с други страни от арабския свят, разтърсени от социални движения: алжирците не искат да свалят режима, те демонстрират против подновяването на властта на един единствен човек. "Бутефлика, няма да има пети мандат, дори да мобилизираш разузнаването и специалните войски. "Това скандират в хор протестиращите, засега мирни, но привидно решени да не допуснат пети мандат.

Един мъж, който очевидно не държи властта

Демонстрантите протестират срещу преизбирането на власт на човек, който по всичко личи, не притежава реална власт. Отслабен от последиците от инсулта, 81-годишният Бутефлика систематично е представян от гигантски портрет на официални събития, а позициите и устните му изявления се правят непряко чрез официалната информационна агенция или някои от неговите роднини, независимо дали са министри, съветници или други. Този сценарий илюстрира ужасната непрозрачност на алжирската политическа система. Абделазиз Бутефлика не се явява като тиранин, не е мразен от населението. Подобно на много алжирски публични институции, той по-скоро е лицето, зад което се крият неформално свързани мрежи, които държат истинската политическа власт зад кулисите. И които все още не са успели да се споразумеят за алтернатива на Бутефлика, рискувайки по този начин да подклаждат недоволството на хората.

Кои са тези мрежи, които управляват Алжир? Термините "власт", "кланове на власт" или дори "кланове на властта" често се въртят в публичното пространство, за да отговорят на този въпрос. Но вместо да хвърлят светлина върху това как реално става предаването на властта в Алжир и на действителния процес на вземане на политически решения, тези термини допринасят за подчертаване на неясния характер на "властта". Непрозрачността на алжирския режим напомня за система от съветски стил. Някои политици сами не биха могли да го дефинират в неговата цялост, заявява информиран източник. Но въпреки тази реалност все пак може да се създаде впечатление за власт.

Най-широко разпространената теория е, че властта в Алжир е в ръцете на Националната народна армия (ННА), наследник на Армията за национално освобождение, която е водила войната за независимост. Тази теория се подсилва от факта, че след обявяването на независимост всички президенти са военни и че ННА е тази, която е допринесла за възобновяването на реда в края на черното десетилетие. Като препратка към мисълта на Волтер за пруската армия, поддръжниците на тази теория твърдят, че "Алжир не е държава, която има армия, а армия, която има държава".

Друга теория гласи, че властта е концентрирана около президентския клан и е базирана на някаква форма на регионализъм, гравитиращ около региона на Тлемсен - родното място на президента Бутефлика. Тази теория обяснява, че властта се е промъкнала от армията към президентството и че чистките на офицери през последните години показват това. "Военната власт е загубила своето значение по време на втория мандат на Бутефлика", казва за L'Orient - Le Jour Мохамед Бенаиса, алжирски активист за включването на младите хора в политиката. Той подчертава, че Бутефлика е съумял да сърфира по "вълната на популярност към своята собствена персона", което се обяснява с факта, че той е работил за национално помирение след черното десетилетие чрез "неговата политика на социални реформи." Това приплъзване на властта бе разкрито от "преструктурирането" на разузнавателните служби през 2014 г., отбелязва Бенаиса.

Трите полюса на властта

Но днес реалността изглежда по-сложна, заради добавянето на още няколко теории. За Джон Ентелис, професор по политически науки в университета "Фордъм" и специалист по алжирска политика, могат да се разграничат "три източника на власт": "Икономическите, политическите и военните сили. Тези власти взаимно се подкрепят. "Компании като Sonatrach", публична компания за въглеводороди и първата африканска компания в класацията на Jeune Afrique, "произвеждат богатството", политическите партии FLN и RND "осигуряват политическата власт", бидейки авангарда на президентския съюз, а "армията осигурява стабилност чрез борба с тероризма", анализира Ентелис. "Кръгът" на властта включва брата на президента Саид Бутефлика, министър-председателя Ахмад Уяхия, влиятелни бизнесмени, ръководни кадри от петролната и газовата индустрия, както и военни и охранителни фигури, лоялни на Бутефлика", казва Ясмина Алууш, специалист-изследовател в Алжир. "Абделазиз Бутефлика в момента е крайъгълният камък на тази система. Той отговаря на две условия: "Не е мразен от хората и е съгласен да запази системата", отбелязва Ентелис.

Институциите, формиращи мрежите, които могат да бъдат категоризирани като трите вида власт, са по-важни от самите хора, което обяснява съществуването на тази система и до днес.

И причината за това не е еднозначна. Тази система се захранва от само себе си и нейната издръжливост от своя страна поставя младите алжирци пред ограничен избор за тяхното бъдеще. Или участват в нея, работейки за лоша заплата, или стават предприемачи в сектор на икономиката, без да пречат на вече създадена и близка до властта голяма компания, или емигрират. Първият сценарий е по-лесен за тези, които познават добре някоя от институциите, формиращи трите полюса на властта. "Липсата на реформи в старата система има за цел да защити интересите на управляващите елити. За население, където 30% от хората са под 30 години, получаването на виза е едно от решенията, незаконната емиграция е друго, а третото е просто да имат някаква работа, защото не са имали достатъчно късмет да постъпят в бюрократичната система", казва Алууш.

"Военно-индустриалният" комплекс, покровителстван от политическите сили, иска да избегне три сценария на всяка цена: отварянето на системата, демократичните избори и арабската пролет. Реакцията му на митингите от последните няколко дни досега е била ограничена, но доколкото такъв е насрочен и на 1 март, два дни преди крайния срок за внасяне на кандидатурите за президент, има основание ситуацията да се следи с голямо внимание. Неговият начин на реагиране ще определи близкото бъдеще на страната.