Няма и час, след като ухилен Радан Кънев обяви пред целокупния народ, че Плевен е паднал, Борисов без капка деликатност попари неговия ентусиазъм.

Цяла една пресконференция едноличният след местния вот стопанин на държавата даде да се разбере защо всъщност историческият град е „паднал" и защо въпреки големите илюзии за светло бъдеще реформаторите като че ли ще продължат „пътя към София" не в авангарда, дори не в ариергарда, а в последната каруца в обоза на управляващата коалиция.

Независимо че Реформаторският блок постигна определени резултати, достойни да намерят място във витрината с отдавна прашасали трофеи на десните (второто място на проф. Лилков в столица например), те се дължат не на политическите качества на лидерите на блока „орел, рак и щука", а преди всичко на носталгично настроените към добрите години на автентичното дясно (СДС), на местни предпочитания към личностите на кандидати по места и тук-там на снизходителността на големия партньор ГЕРБ, дърпан за юздите от Б.Б.

Ако наследникът на стола на Иван Костов - но не и на неговия политически усет, прагматичност и комбинативност - си бе траял и кротко бе празнувал чутовната победа в битката за Плевен (Добрич) в тесен семейно-блокарски кръг, бурята в чаша вода нямаше да се случи. Но на Кънев му се прииска публично да се окичи с лаврови венци.

Малките успехи не му стигнаха, че се опита да се присламчи и към чужди следизборни банкети. Но да обявяваш, че си постигнал победа само защото твоята формация - наред с още десетина други - е познала правилните числа от тотото и е застанала зад спечелил кандидат, е все едно агитка на ЦСКА да иска купа за своите само поради това, че са викали от трибуните за победил „Берое" в мач срещу „Лудогорец".

И спечелилият всичко, което може да се печели във властта - само дето Светият синод още не е на ГЕРБ - не закъсня да изригне: "Да прочета как Плевен паднал. Дали щеше да падне, ако бех там? Нека се пробваме на парламентарните избори да видим дали ще падне..."

И нееднозначно даде да се разбере, че коалиционната политика на неговата партия може да се промени в неугодна за РБ посока. А именно - към вечния „незаобиколим фактор" ДПС.

Борисов обяви, че не друг, а партията на Доган-Местан и ГЕРБ са гаранти за българските мюсюлмани. Премиерът призова за толерантност към етническите малцинства и скастри Кънев за използването на термини „ще изметем", „ще изчегъртаме" ДПС от властта.

Дали пък паметта му не изневери и забрави, че фразата: „...Кърджали е част от България и тя не е ничий бастион. Стига феодализъм. Един път завинаги трябва да изметем ДПС от област Кърджали...", бе изговорена не от друг, а от народния представител и заместник на председателя на ГЕРБ Цвета Караянчева на предизборен митинг. И че пак там тя използва военна терминология и каза, че партията ù „осем години настъпвала към Кърджали". А той се заяде за „Плевен падна" на Радан.

Въобще не избори, а драматизирана възстановка на събития от 1877-1878...

Бъдещето на Кънев персонално и на блока като цяло като елемент от управляващата конфигурация е съмнително крехко - факт безспорен. Освен публично протегнатата ръка към ДПС, което само това чака, Борисов подметна под сурдинка - което май не е особено етично, щом става дума за частен разговор - за визита на президента Първанов преди дни, който бил изразил възхита от кадрите на ГЕРБ.

Че вятърът не духа в платната на Радан, а е попътен за неговите конкуренти за любовта на Борисов, говори и оценката на Цветанов, че в кампанията най-коректни партньори били АБВ (чийто лидер прави посещения на добра воля при вожда) и Патриотичният фронт. А реформаторите набеди в неискреност. А като знаем кой му диктува репликите...

Недоволството на премиера от Кънев може да доведе до сериозни сътресения в многоликия, но съвсем не монолитен РБ. Със сигурност и Кунева на гражданите, и Лукарски на вегетиращото СДС ще се опитат да съхранят себе си във властта на всяка цена. И ако това минава през публичен линч на довчерашното другарче и целуване на ръка на властелина, не биха се поколебали.

И политическата кариера на Радан най-вероятно ще намери логичния си завършек я в някоя лаборатория, я в нещо за изследване на демокрацията, я като дежурен медиен анализатор на всичко, що изисква шумен, но не особено прецизен и коректен прочит в полза на онзи, който дава парите...

Освен, ако е бил сериозен, когато се самономинира за кандидат-президент през 2016.

Което е нелепо - тогава наистина ще разбере как пада Плевен...