Летящите килимчета на Ненчев

Не си спомняте аферата „Локхийд” от средата на 70-те? Малцина я помнят. Тогава американският авиационен гигант, не без намесата на ЦРУ и мафията, чрез подкупи в особено големи размери за високопоставени чиновници пласира неуспешния Lockheed F-104 Starfighter – наричан с черен хумор Widow Maker и Flying Coffin - в редица страни. Стигна се до пилотски жертви.

Скандалът засегна един японски премиер (Какуей Танака, арестуван, осъден, но освободен под гаранция), един германски военен министър („старият нацист” Франц-Йозеф Щраус, което не му попречи по-късно да стане премиер), че дори и един холандски принц (Бернхард - 20 години оглавявал „тайното правителство на света” - клуба „Билдерберг”, напуснал престижния пост след това). От доставките на „летящите ковчези” пострадаха Германия, Канада, Холандия, Белгия, Япония, Италия, Индонезия…

Такива асоциации буди сделката на министър Ненчев за ремонт на двигателите на българските МиГ-ове в Полша, с която напълно резонно се захвана ДАНС по задание на прокуратурата. Не подлежи на съмнение, че този вариант за удължаване живота на нашите изтребители не е коректен по нито един параграф. Какво се крие зад упоритостта на министъра на всяка цена да осъществи сделката – предстои да осветли разследването.

Не по един и два пункта въпросното споразумение, ратифицирано обаче от НС, намирисва. Полша няма лиценз за извършване на подобна ремонтна дейност. Тя има право да поддържа собствените си машини, но не и такива на трети страни. Подобен лиценз има и пловдивския завод „Бенковски” - но само за МиГ-21.

Цената, която поляците предлагат, не е доказано по-изгодна от тази на РСК МиГ. Вината за евентуална авария на ремонтиран изтребител оставя висяща.

И извън скоби – подобна груба демонстрация, макар че договорните отношения с руската страна са изтекли, не може да доведе до подобряване на отношенията ни с Москва. А това съвсем не е в наш интерес.

За никой не е тайна, че тази сделка е пореден опит на определени политически кръгове да задълбочат до пропаст пукнатината в българо-руските връзки. Ако слушаме апологетите на тази дългосрочна програма – Плевнелиев, Митов, Ненчев – с приоритет определено се ползват енергийните проекти, но военно-техническата сфера не е на последно място след техните мишени. И Полша не случайно е избрана за „трета страна” (никой не се съмнява, коя дърпа конците). Варшава е един от най-верните съюзници на САЩ на Стария континент – първа прегърнала ПРО и натовските бази, приела доброволно ролята си от преди 1939 на „санитарен кордон” между Запада и Русия. И именно натам – вярно напътстван от подходящи съветници – Ненчев насочи своята авиационна активност. Без да си даде труда да представи пред правителството и парламента поне още един алтернативен вариант за поддръжка на изтребителите ни. Въпреки че РСК МиГ според всички експерти си остава най-приемлив – при добра воля от двете страни за подновяване на споразумението.

Проверката на прокуратурата би трябвало да установи категорично дали тази неистова настойчивост на Ненчев се дължи единствено на синовната любов на земеделеца от отбраната към атлантическите ценности или – както казва народът - всяка крушка си има опашка, всяка сделка – комисионна.

Държавното обвинение съвсем навреме се заинтересува и от друга детска мечта на министъра: да „продаде” българското въздушно пространство за охрана от чужди самолети. Аргументът, че Air Policing се изпълнява в редица страни–членки на Алианса, не е убедителен. Достатъчно е да погледнем кои са тези страни.

Литва, Латвия и Естония, които винаги са били разглеждани от САЩ като потенциален плацдарм срещу Москва. Това, че нямат собствени изтребители не е мотив – ако искаше, Вашингтон щеше да им подари по две-три ескадрили, но по-удобно е самолети на пакта да обикалят близо до руските граници. Това – след провала в Украйна - е най-подходящият театър на евентуална антируска провокация.

Исландия, Люксембург, Хърватия, Албания. И Ненчев иска да нареди до тях – една от тях няма нужда от самолети, защото минута-две след излитането вече ще са нарушили въздушното ù пространство, а другата до преди две десетилетия почти нямаше автомобили - страната демонстрирала пред света възможностите на бойната авиация преди повече от сто години?!

Тук определено не става дума само за комисионна. Ако успее да пробута варианта Air Policing земеделецът пожизнено ще осребрява благодарността на северноатлантическите си господари. А те ще се сдобият със стратегическа база на южния си фланг и ще затворят дъгата (постоянно заплашваща да се превърне във фронт) започваща от крайния Север и завършваща в базата Инджерлик.

Защо обаче това деяние изглежда родоотстъпно? Защото най-близките страни-членки на НАТО с ресурс за подобна акция са Турция, Гърция, Румъния. И в исторически план войските и на трите държави са навлизали на българска територия съвсем не с мир. Националната ни памет и гордост едва ли безропотно ще приеме точно те да пазят небето ни. А все още има и живи софиянци, които помнят как англо-американските въздушни армади „пазеха” небето над столицата ни през Втората световна…

Защо това деяние изглежда взривоопасно? Защото станахме свидетели как Турция безогледно свали чужд самолет, без той да е проявил агресивни намерения… над съпределна територия. Ами ако „ер полисингът” доведе до подобен прецедент над наша? Но над България не летят военни самолети на Руската федерация, така че мишена на „неволния” инцидент може да е само цивилна машина…

Измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили в момента са в ръцете на парламента. Именно там ще решат съдбата на българския въздушен суверенитет. Одобрени са от комисиите по отбрана и външни дела. Феновете на самолети на НАТО в българско небе успокояват, че в документа императивно е посочено, че патрулите ще бъдат съвместни с родните ВВС. Е, ако МиГ-овете с полски двигатели въобще могат да се вдигнат. А употребата на сила срещу евентуален нарушител ще се извършва по изрична заповед на министъра на отбраната. Но като знаем министъра…

Засега не е ясно каква подкрепа ще получи мощното вашингтонско лоби във външната и отбранителната политика. Определено двамата министри-американофили Ненчев и Митов могат да разчитат и на едно рамо от съмишленика си върховен главнокомандващ. Активното мероприятие е на ход, защото гласове в защита на двупосочното обезоръжаване на родните ВВС надигат все по-шумно медии и NGO-та с топла обвръзка с отвъдокеански фондации за България.

Но здравият разум подсказва, че нито сделката с Полша, нито отдаването на небето ни под аренда отговарят на националния интерес. Може би на нечий друг, но не и на националния. Това предстои да се доказва в отпочналата проверка. И първият въпрос – както всяко разследване – на който трябва да отговори е: кой е заинтересованият. И не на последно място – за много ли.

Ако по проблемите на енергийната независимост мнението на всички е почти еднозначно – колкото повече доставчици, толкова по-добре, то, когато нещата опират до национална сигурност и суверенитет – позициите са полярни. На едната страна са привържениците на все по-голямата обвързаност на страната със Северноатланческия пакт до степен на пълна загуба на независимост. На другата - онези, които желаят възвръщането на авторитета и мощта на Българската армия и нейните военно-въздушни сили и позиционирането им като равноправен и уважаван партньор в НАТО и международната антитерористична общност, а не като обслужващ персонал в чужди мисии за чужди интереси далеч от границите на Родината. Изборът предстои.