Лудостта да опиташ да спасиш болница

Заключени кабинети, празни коридори, медицинска апаратура, събираща прах. Това представлява в момента болницата в Радомир.

На 1 януари тази година 100-годишното лечебно заведение затвори врати. То е едно от "осъдените на смърт" заради поредната здравна реформа.

Според министъра на здравеопазването Божидар Нанев тя цели да осигури по-качествена медицинска помощ и по никакъв начин няма да лиши пациентите от оказването на лечение.

Новите критерии на Националната здравна каса обаче обричат десетки болници, измежду които и тази в Радомир, обслужваща три общини. По думите на заместник-министъра на здравеопазването Валерий Митрев, става дума "за сеч на сухи клони, а живите дървета се запазват".

Дали обаче всички болници, които са определени за неработещи, действително не оказват необходимата помощ и какво ще стане с пациентите в малките общини, които ще загубят лечебните си заведения?
Репортерска проверка на news.bg потърси отговора на тези въпроси, като проследи борбата за оцеляване на Многопрофилната болница в Радомир.

И лекари, и пациенти са единодушни, че тя трябва да продължи да съществува. Недоумяват защо болницата, която повече от век помага и на хората от близките общини Брезник, Земен и Ковачевци, ще спре работа.

Не разбират и как така здравното министерство определя МБАЛ "Радомир" за неефективна, след като години наред болни се лекуват там. Болницата ни има нужда от помощ, твърдят пациентите от малкото градче.

Доказателство за думите им е фактът, че още при пристигането на екипа ни една от двете линейки на болницата беше изпратена на адрес за спешен случай. Спешният кабинет, разкрит след затварянето на болницата, е единственият работещ в сградата на лечебното заведение.

Той обаче може да приеме едва няколко пациента и в него се извършват крайно ограничен брой манипулации. Ако е необходимо продължително лечение, което доскоро МБАЛ Радомир е осигурявала, приетите ще трябва да се долекуват сами у дома.
Или ще бъдат принудени да пътуват до Перник, който ще трябва да осигури леглова база за пациентите на още четири общини или общо близо 30 000 души.

Хората вече са стихийни, това е ръбът на мизерията - много от тях са без работа, а сега им взеха и болницата. Така накратко описва ситуацията доктор Ива Петрова, временен управител на лечебното заведение.

Всъщност тя е и последният шанс за спасяването на болницата. Започнала е отчаяната борба с институциите, за да се опита да запази поне част от заведението - вътрешното и детското отделение.

Това би могло да се случи, ако отпаднат част от изискванията на НЗОК за двама специалисти и анестезиолог за всяко отделение. Не можем да покрием такива стандарти, не е и необходимо.
С лекарите, с които работихме до момента, никога не сме оставили пациенти без лечение, обяснява Петрова.

Реално "спасителната" инжекция за болницата може да дойде от общината, която е неин принципал. Ако тя помогне финансово, болницата, макар и без сключен договор с касата, ще може да запази поне две от отделенията си.

Целта ми е с помощта на общината да запазя вътрешно и детско отделение, за да можем да работим със статут на лечебно заведение и да оказваме медицинска помощ на общинска издръжка, посочва лекарката.
Управителят на мъртвата болница има шест месеца, за да спаси поредния "сух" според здравното министерство клон в здравната ни система.

Това е така, защото по закон за този период МБАЛ Радомир може да запази статута си на болница, без реално да функционира.
За момента от общината дават уклончиви отговори дали ще помогнат на лечебното заведение. На сесия през януари общинският съвет е гласувал за това да има болница. Необходимите средства обаче все още са само мираж.

Знам, че няма да ми е лесно, но аз съм лекар и мой дълг е да помагам, сега ще се опитам да помогна не само на пациентите, но и на болницата, допълва доктор Петрова.

Посочва, че трудностите за болницата не са от вчера. В момента лечебното задължение е с натрупани задължения в размер на 600 000 лв. Голяма част от тях са към фармацевтични компании.
С всеки следващ директор на болницата дълговете са се трупали един след друг. Логичният въпрос - а кой носи отговорност за изплащането им, получава отговор: В България отговорността е размито понятие.

Заради дълговете десетки души персонал, които до скоро са работили в болницата, не са получавали заплати. Лечебното заведение има огромни задължения към ЧЕЗ и в момента единственото функциониращо спешно крило е с електричество само заради "милостта" на енергийното дружество. Пак заради дълговете сметките на болницата са запорирани.

Доктор Петрова допълва, че болницата е имала буквално броени дни, за да реагира на новите стандарти на здравната каса. Те са били зададени в средата на декември, а срокът за който МБАЛ Радомир е трябвало да отговори на обновените изисквания, е бил 11 януари.

След като става ясно, че болницата е изправена пред риска да бъде закрита, Петрова провежда среща със здравния министър. От него получава уверението, че болницата ще бъде преструктурирана, а не закрита, и има шанс да работи като заведение за долекуване.
Необходимите за това пътеки са обещани най-късно през февруари. Преди дни лекарката разбира, че поради липса на финансиране, те ще бъдат отпуснати най-рано юни.

Това обрича болницата, защото дотогава шансът да е останал който и да е било кадър от екипа й, е нулев. По този начин, дори след шест месеца пътеките да бъдат факт, МБАЛ Радомир няма да успее да сключи договор по никоя от тях, защото просто няма да има кой да работи.

Никой не може да си позволи да чака шест месеца, посочва Ива Петрова и допълва - всички вече се разпиляха.... Добавя, че незнайно защо след голямо закъснение заплатите за персонала на МБАЛ за декември са преведени наполовина. Областните болници са получили заплати на 100%, а общинските на 50%.

По думите й няма сигурност, че вторият транш ще бъде преведен.

Питам се какъв е критерият и сама си отговарям - няма критерий. Има разделение още от горе - на висши и нисши, коментира още лекарката и отново отбелязва - сега разчитам най-вече на общината.

Разказва, че затворената болница е била създадена с идея да разполага с огромна база и капацитет за лечение. Отдалеч прави впечатление започнатият строеж за новото крило на лечебното заведение, изоставен още преди 20 години. Идеята е била болницата да стане една от най-големите на Балканите.

Петрова изтъква, че ежегодно през болницата са преминавали около 1 600 пациенти. Признава, че в никакъв случай не са много, но по думите й не са и толкова малко, за да бъде определяно лечебното заведение за неефективно.

Запитана как се е съгласила да застане начело на болница с толкова много проблеми и неясно бъдеще, доктор Петрова отговаря: Защото знам, че съм права! Права съм, защото тези хора тук, не го заслужават.

Всички ми казват - ти си луда. И сигурно са прави, може би имам някакъв процент лудост...