Между размяната на любезности, демонстрациите на сила и скандалите, противопоставянето между Еманюел Макрон и Реджеп Тайип Ердоган достигна висоти, които изненадаха европейците и подклаждат екстремистката реторика на турския лидер. В края на лятото гръцко-турският конфликт за запасите от газ в Средиземно море в крайна сметка се превърна във френско-турска "сапунена опера", прекъсвана от обидите на едната и обвиненията на другата страна, коментира ливанското издание L'Orient-Le Jour. Едно телефонно обаждане между двамата мъже във вторник вечерта изглежда е наляло малко бензин в резервоара, но прессъобщенията, публикувани след края му, не показват ясно затопляне.

В продължение на седмици президентът Ердоган стреля по френския си колега от всички възможни посоки: "Амбициозен неудачник", "алчен и некомпетентен", поддържащ "колониалния ред", винаги готов да "прави шоу пред камерите" . По-цивилизован, но също толкова остър, Еманюел Макрон го обвини, че носи "историческа и наказателна отговорност" в Либия и в безграничен "експанзионизъм" в Източното Средиземноморие. За Бертран Бади, професор в Science Po, Институт за политически изследвания в Париж, тази ескалация между двамата лидери, които са се превърнали в най-добрите врагове един за друг, е преди всичко "жестикулиране". "Ердоган не е в добра политическа позиция в страната си, той има нужда да напомпи националистическия резервоар и да използва стратегията на жертвата, за да възстанови здравето си", отбелязва той.

Топка за гол

Анкара протестира срещу несправедливото разделяне на териториалните води от Конвенцията на ООН, известна като Монтего Бей, която дава достъп на Гърция до газови находища близо до турското крайбрежие. В другия край на континента "старата мечта на Еманюел Макрон е да бъде лидер на Европа, да се заяви като неин знаменосец, като неин галион", продължава Бертран Бади. Като застава демонстративно на страната на Гърция, членка на Европейския съюз, и като разполага бойни самолети и военни кораби "Рафал" в района, френският президент предлага "идеална топка за гол" на своя турски колега, охотно играейки ролята на "фитилджия" и "провокатор", смята той.

Нещата придобиха военен обрат през юни, когато Париж обвини турски кораб, че е насочил оръжие към френска фрегата. Военните предпочетоха да отложат отговора. "Въпросът е както политически, така и военен. Не можем да кажем, че в морето има прекалена агресивност", отбеляза тогава френски източник. Тонът донякъде се успокои с приближаването на европейската среща на върха, която трябваше да отчете връщане към преговорите между Гърция и Турция или липса на възможни санкции срещу Анкара. Първоначално планирана за четвъртък, тя беше отложена за началото на октомври заради епидемията от коронавирус.

Наполеон от Средиземно море

В този контекст, демонстрацията на военна сила от страна на Франция, която също така ще продаде самолети Рафал на Гърция, повлия ли на поведението на Турция? Али Бекир, политически анализатор от Анкара, силно се съмнява в това. "Турция е решена да защитава своите интереси", посочва той. Според него, "тя по-скоро е избрала да даде шанс на усилията за деескалация на Германия и НАТО, които да преговарят за печелившо решение". В този случай президентът Ердоган може да разчита на подкрепа за своето мнение. "Отрицателната реакция към френските акции беше почти единодушна", отбелязва Емре Кая, анализатор в мозъчния тръст "Едам" в Истанбул. С перспективата за преговори "президентът Макрон вече може да играе по-конструктивна и може би дори решаваща роля в тази криза", смята той.

Френските военни маневри не бяха по вкуса на всички в Европа, особено на Берлин, където канцлерът Ангела Меркел участва в деликатно посредничество между Анкара и Атина. "Макрон - Наполеон от Средиземноморието", излезе със заглавие на челната си страница всекидневникът "Франкфуртер Рундшау" в началото на септември. "Германското правителство смята, че стратегията за ограничаване на Турция не е много обещаваща", посочи във вторник германският вестник "Ханделсблат". "Германия има икономическа тежест, икономически капацитет да разубеди турците, много по-големи от френската военна демонстрация", каза Дороти Шмид, специалист по Турция от Френския институт за международни отношения Ifri, пред френски депутати в средата на септември.