До последно вярвахме, че Франция ще бъде пощадена от мащабна информационна атака срещу президентските избори. Имаше множество сигнали за това - блокирани за кратко сайтове, свързани с кампанията , атаки "с нисък интензитет", както ги определят специалистите по киберсигурност, срещу сайтовете на Националния фронт, Социалистическата партия или движението "Напред!". В края на април доклад на компанията за информационна сигурност Trend Micro отбелязва, че кампанията на Еманюел Макрон е в центъра на списък с най-различни мишени на група високопоставени руски хакери.

Но на 5 май вечерта, няколко часа преди края на кампанията за втория тур, гилотината падна окончателно с публикуването на т.нар. "Макронлийкс" - количество лични и професионални данни, откраднати от членове на движението "Напред!". Моментът, в който на тези файлове беше дадена гласност, повдига многобройни въпроси, коментира френският всекидневник "Льо Монд".

През 2016 г. в САЩ, Уикилийкс публикува хакнатите имейли на Демократическата партия няколко седмици преди президентските избори на 8 ноември - време повече от достатъчно, за да могат тези документи да разгласят тайни относно кампанията на кандидата за президент Хилари Клинтън. Част от кореспонденцията разкри определено решение, взето от ръководството на Демократическата партия в ущърб на Бърни Сандърс, първоначално най-опасния противник на Хилари Клинтън, а други от имейлите нямаха особена стойност.

Комплотска реторика

Вмешателството на "Макронлийкс" беше осъществено много късно, за да могат жертвите на този пиратски акт да реагират и и той да окаже някакъв решаващ ефект върху гласуването, тъй като в предварителните сондажи Еманюел Макрон се ползваше с голяма преднина пред съперничката си Марин льо Пен.

Календарният план за публикуването видимо обслужваше една единствена цел: да внуши идеята, че кандидатите и пресата умишлено са скрили информация от френските избиратели и че тези документи са имали по естество за цел да разкрият дискусионни "тайни".

Впрочем, в този смисъл реагира и вицепрезидентът на Националния фронт Флориан Филипо: "Ще ни разкрият ли #Макронлиийкс неща, които разследващата журналистика смело е унищожила ?" , попита той в Туитър на 5-ти май вечерта, в стила на комплотската реторика, така свойствена за Националния фронт по време на кампанията.

Но една седмица след публикуването на документите от тях не се носеше никакъв пушечен дим, нямаше нито едно доказателство за злоупотреба, още по-малко за някакъв хипотетичен скандал, смело потулен от пресата.

Но изглежда целта не е била тази, а да се вкара отровата на съмнението срещу един кандидат, срещу медиите, накратко срещу всичко, което повечето кандидати по време на кампанията бяха резюмирали до популистката формула за "държава".

Крайната десница получи добър коз да крещи срещу цензурата по социалните мрежи през целия уикенд - период на въздържание, през който на щабовете на кандидатите, както и на медиите, е забранено да коментират публично кампанията през последните 48 часa. Размерите на "Макронлийкс" - близо 150 000 разнородни и различни файла - възпрепятстваха всякакъв достоверен анализ на тези документи.

Целта на тази публикация не е била да доказва нещо, а да захрани машината за слухове, функционирала през целия изборен уикенд, използвайки мащабни монтажи или публикувайки безобидни имейли, извадени от контекста, често зле преведени от американски активисти от крайната десница, които не знаят френски.

Операция по дестабилизация

Седмица по-късно тази манна все още не е произвела никакво шумно разкритие и изследването на документите от "Льо Монд" дава основание да се предполага, че най-важните решения на движението "Напред" не са били обсъждани по имейли, а по други канали.

Това, което не може да се каже, е, че в "Макронлийкс" "няма нищо", както можеше да се прочете на едно или друго място. Тези документи представляват определен интерес, особено за политическите противници на Макрон. В тях има стратегически елементи, проектобюджети, промени по съдържанието на програмите, дискусии за хода на кампанията и парламентарните избори, други проекти. Ценна информация за журналисти, но също най-вече за останалите политически партии, които виждат своя политически противник номер 1 поставен отчасти на колене и която би могла да бъде използвана през годините от критиците на новия президент на Републиката.

Важността на тези публикации не бива да бъде подценявана. На първо място заради индивидуалните жертви на пиратството, които виждат личния си живот изложен на публично място с всички последствия, които можем да си представим. И след това заради френската демокрация, която стана мишена с избягването на този безпрецедентен в своята история опит за манипулация, оркестрирана поне очасти от една международна крайна десница, която е измислила името "Макронлийкс" в опит атаката да мине за дело на на някой, който бие тревога.

Границата между информация и манипулация може да бъде тънка. Алармистите имат различни мотиви, свързани с егото им, с личното им положение или политическия дневен ред. Но всички те имат един общ пункт: възнамеряват да отменят държавата де факто.

"Макронлийкс" не обявяват нищо. Публикуването им на сайта 4chan е симптоматично: авторът или авторите на тази операция по дестабилизация са избрали умишлено този анархистки, анонимен и немодериран форум пред пресата или специализиран сайт като Уикилийкс.

Превод: Петя Михайлова