Не манипулацията, а съмнението убива демокрацията

Изборите са фундаментът на всяка демокрация. Те са моментът, в който властта трябва да се върне там, откъдето произлиза - при гражданите. На теория България провежда избори по всички демократични стандарти - със списъци, комисии, наблюдатели и институции, които гарантират законността на процеса. Но на практика реалността показва една много по-обезпокоителна картина - избори, които формално са законни, но общественото доверие в тях е дълбоко разклатено.

Формално изборният процес се организира от Централната избирателна комисия (ЦИК), която трябва да бъде гарант за прозрачност и безпристрастност. Но решенията на ЦИК през последните години често пораждат повече въпроси, отколкото увереност. Един от най-ярките примери са многократните опити за ограничаване или обезсмисляне на машинното гласуване - технология, въведена именно с цел да намали човешките грешки и манипулации.

Още през 2019 г. ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" предприеха законодателни промени, с които машинното гласуване беше премахнато за местните избори, въпреки че първоначалните намерения бяха то да бъде отменено изцяло. През декември 2022 г. нови промени в Изборния кодекс, приети от ГЕРБ, ДПС и БСП, върнаха хартиената бюлетина като водещ метод, а машините бяха сведени на практика до ролята на принтери. Това решение беше остро критикувано от граждански организации и наблюдатели като сериозна стъпка назад в прозрачността на изборния процес.

Радев и Първанов: сблъсък на визии за институцията на държавния глава

Коментар от автора на News.bg

Кулминацията настъпи през 2023 г., когато само дни преди местните избори ЦИК отмени машинното гласуване с решение, което предизвика политически скандал и беше обжалвано. Това действие засили усещането, че ключови решения, засягащи честността на изборите, могат да бъдат вземани непрозрачно и под натиск.

Но проблемът не се изчерпва с технологиите.

Последните предсрочни парламентарни избори бяха съпроводени от множество сигнали за купуване на гласове, контролиран вот и нарушения в изборния ден. Органите на реда провеждаха акции в различни населени места, при които бяха откривани списъци с имена, суми пари и доказателства за организирано купуване на гласове. В някои случаи видеозаписи от изборни секции показаха действия, които поставиха под въпрос коректността на преброяването и спазването на процедурите.

През 2025 г. Конституционният съд установи, че 17 народни представители са били избрани неправилно поради грешки в преброяването на гласовете. Проверка на над 2200 секции разкри разминавания в 46.75% от тях - почти всяка втора проверена секция.

Най-пресният пример е случаят от 2025 г. в Пазарджик, свързан с изборите за общински съветници, където Министерството на вътрешните работи започна разследване за организирано купуване на гласове.При полицейска операция бяха открити списъци с имена на избиратели, както и парични суми, предназначени за влияние върху вота. Скандалът достигна до най-високо институционално ниво, след като директорът на областната дирекция на МВР беше отстранен от длъжност. Този случай ясно показа, че изборните нарушения не са изолирани инциденти, а могат да включват цели мрежи и дори представители на държавните институции.

Кой кой е в служебния кабинет на Андрей Гюров

Кои са министрите, какъв е техният професионален път и какви позиции са заемали до момента

Тези случаи не доказват непременно централизирана национална манипулация на резултатите. Но те показват нещо също толкова опасно - системна неспособност на институциите да предотвратят, разследват и санкционират ефективно изборните нарушения. Когато подобни практики се повтарят при всеки изборен цикъл, обществото неизбежно започва да губи доверие.

А доверието е същността на демокрацията.

Днес тази отговорност лежи върху служебното правителство, ръководено от Андрей Гюров. Неговият кабинет има не просто административната задача да организира изборите, а политическата и морална отговорност да гарантира тяхната честност и прозрачност. Служебното правителство трябва да покаже, че държавният апарат няма да бъде използван като инструмент за влияние и че всички участници в изборния процес са равнопоставени.

Особено важна е ролята на Министерството на вътрешните работи, оглавявано от Емил Дечев. Именно МВР е институцията, която трябва да се бори с купуването на гласове и изборните престъпления. Но всяка следваща изборна кампания, придружена от десетки сигнали за нарушения, поставя под съмнение ефективността на тази борба. Обществото не съди институциите по техните намерения, а по техните резултати.

ЦИК също носи огромна отговорност. Комисията не може да бъде просто технически орган, който администрира изборите. Тя трябва да бъде активен защитник на доверието в изборния процес. Всяко закъсняло решение, всяка липса на прозрачност и всяко съмнение за политическо влияние подкопават не само авторитета на комисията, но и легитимността на самите избори.

Истината е неудобна: проблемът в България не е само дали изборите са честни, а дали гражданите вярват, че са честни.

Демокрацията не се разрушава непременно чрез открита фалшификация. Тя се разрушава чрез съмнение. Чрез усещането, че правилата не важат еднакво за всички. Чрез убеждението, че резултатът може да бъде повлиян или манипулиран.

Пеевски: Сектата на Сорос и педофилите заплашват да поробят България

ДПС Ново начало не уважи клетвата на кабинета на Гюров

И ако служебното правителство, Министерството на вътрешните работи и Централната избирателна комисия не успеят да възстановят доверието, тогава дори най-коректно проведените избори ще продължат да бъдат възприемани като съмнителни.

Защото демокрацията не се крепи само на процедури, комисии и бюлетини. Тя се крепи на доверие. А когато доверието липсва, демокрацията започва да губи своята истинска легитимност.