В ефира на БНТ, само преди броени дни, Георги Първанов отправи сериозна критика към Румен Радев. Първанов беше сдържан и говореше спокойно, но беше и изключително твърд и последователен в позицията си. Направи силно впечатление, че отношението на Първанов към Илияна Йотова е съвършено различно. Описа я като човек, с когото е работил още преди 30 години, акцентира върху положителното й развитие и чувство за отговорност.

Критиката на Първанов към Радев беше ориентирана към решението на последния да се откаже от президентската институция и да се прехвърли към партийната политика. След като доскорошният президент излезе от институцията година преди да изтече вторият му мандат, Първанов остава единственият държавен глава с два пълни мандата.

Това му дава необходимата легитимност да коментира всички процеси, свързани с президентската институция и да изразява позиция какво поведение е в нейна полза и какво е срещу нея. Мненията на предишните президенти са важни, защото всеки един от тях има своя принос за утвърждаването на институцията и за създаването на експертен и административен капацитет в нея.

В българската конституционна уредба президентът е заложен като визионерска институция. Това предполага постепенно развитие и израстване в политиката на личностите, които се стремят към тази най-висока позиция и които се кандидатират на изборите за държавен глава.

Пътят на Георги Първанов към президентството беше именно такъв. В момента, в който за първи път спечели президентските избори, той вече имаше огромен политически опит. Встъпването му като държавен глава се превърна в надграждане на развитието на институцията, въпреки различния му политически профил в сравнение с предшественика Петър Стоянов.

При Румен Радев развитието беше съвсем различно. Неговото влизане в политиката стана през президентската институция. Това беше първият президент в България, който достигна до позицията на държавен глава без преди това да е преминал през политическата система, да се е запознал с нейното функциониране и да е участвал във вземането на решения, свързани с развитието на страната и интегрирането й в европейските и евроатлантическите структури.

По всяка вероятност не само Георги Първанов, но и останалите предишни президенти биха имали същото отношение към избраното от Румен Радев поведение именно, защото пътят им към позицията на държавен глава е напълно различен в сравнение с този на Радев. Точно тази разлика обяснява и стилът на Румен Радев като президент. Той не приличаше на нищо от това, което бяхме свикнали да виждаме при предишните президенти.

Разликите бяха толкова големи, че засегнаха дори новогодишните обръщения. Преди Радев те бяха свързани с празничния дух и надеждите за новата година. По времето на Радев там се появиха злободневни теми, свързани с ежедневните политически борби и нападките, с които често се характеризират отношенията между партиите.

Георги Първанов заяви, че президентът има много повече инструменти за противодействие срещу олигархията и корупцията, отколкото един партиен лидер. Така той де факто казва, че Румен Радев не е осъзнал и не е използвал по рационален начин възможностите, които му дава позицията на държавния глава, а сега ще търси начини да се бори с несправедливостите в държавата като партиен лидер.

Може да се каже, че критиката на Първанов към Радев беше и от позицията на лявото. Именно това е специфичния политически момент, който присъстваше в неговото говорене. Президентът (2002 - 2012) директно отбеляза, че не би гласувал на парламентарни избори за формация на Румен Радев, а би подкрепил БСП с новия лидер Крум Зарков.

С тези си думи Първанов прокара ярка разделителна линия между социалистите и проекта на Радев. Той ясно даде да се разбере, че за автентичните социалисти този проект не може да е алтернатива и негласно ги призова да продължат да подкрепят и да гласуват за БСП.

Избирането на Крум Зарков за председател на социалистите без съмнение е позитивен импулс за тях. Трудно е да се каже дали това ще има дълготраен ефект, но наличието на моментен такъв е сигурно. С този избор БСП постига няколко ефекта.

Дистанцира се от правителството на Росен Желязков, в което участва със свои представители. Дистанцира се и от Делян Пеевски. В дните преди конгреса Зарков активно говореше за такава зависимост и заявяваше себе си като потенциалния лидер, който може да я прекъсне. Новият председател сякаш беше избран без предварителна подготовка. Това говори за свободен избор без подкрепата на партийния апарат и без неясни договорки и съмнителни ангажименти.

Или казано с други думи, в момента БСП е една политическа общност, която е способна чрез свободен вот да си избере председател, докато проектът на Румен Радев е лидерски, т.е. там лидерът е предпоставен по презумпция. Георги Първанов намекна и за това обстоятелство.

Формациите на Борисов и Пеевски също са от лидерски тип. От тази гледна точка Радев би стоял по-близо до тях, отколкото до БСП с председател Крум Зарков. Тези детайли никак не са без значение, когато става дума за борба с олигархията, корупцията и останалите явления, свързани с това.

В една политическа среда, наситена с проекти от лидерски тип, олигархията и корупцията са много по-възможни, отколкото ако партийните субекти са утвърдени и стабилни с работещи вътрешни правила и процедури за рекрутиране на ръководните органи.

Олигархия може да се появи тогава, когато няма сменяемост на лидерите в държавата и в основните политически формации. Както и когато се нарушава мандатността. У нас има доста публични и обществени организации, чиито ръководства са с изтекъл мандат, но нови не са избрани и старите продължават да управляват.

Президентската институция е изведена извън политическата система. Нейната функция е да наблюдава дейността на публичните власти и институции и да изразява отношение спрямо появата на определени проблеми или дори спрямо потенции за такива. Президентът разполага с квоти при формирането на институции като Конституционния съд и СЕМ, така че той не е лишен напълно от институционална компетентност. Тя обаче е насочена към органи, които нямат пряко отношение към упражняването на властта, а са неин коректив.

Основните възможности на президента да противодейства на нежелани явления са свързани с влиянието, което той би бил способен да акумулира и изразява пред политическата класа и обществото. Институционалният формат - Консултативен съвет за национална сигурност е предвиден именно, за да може президентът да общува с представителите на законодателната и изпълнителната власт. А възможността на държавния глава да прави обръщения към нацията му позволява да отправя директни послания и призиви към българските граждани.

Румен Радев обаче де факто се беше отказал от Консултативния съвет. Негови заседания почти не се провеждаха особено по време на втория мандат на бившия президент. Колкото до обръщенията към нацията, Радев ги правеше, но сред тях беше и изразената идея за референдум за еврото. Забавянето или трайното отлагане на влизането в еврозоната никак нямаше да помогне за борбата срещу олигархията и корупцията.

На практика Радев постепенно се отказваше от възможностите и инструментите на президентската институция. В този смисъл не би трябвало да е изненада, че в крайна сметка реши предсрочно да прекрати мандата си. Изненада по-скоро щеше да има в обратната ситуация - ако не го беше направил.

Колкото до Йотова, нейният път към президентската институция е като този на Първанов и останалите президенти, без Радев. Тя също беше с огромен политически опит преди да влезе в тази институция. Така че най-вероятно през оставащата една година, до края на този мандат, стилът на президентството ще прилича много повече на времето на Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев, отколкото на тези 9 години, през които дневният ред там се определяше от Радев.