След като встъпи в длъжност като министър-председател, Румен Радев направи посещение в Берлин, а малко след това последваха и визити в Париж и Брюксел. Важно е да се отбележи, че тези посещения имат опознавателен характер и в този смисъл е много по-важно какво Радев казва на своите домакини, отколкото какво те казват на него.
Позициите и на Берлин, и на Париж, и на Брюксел по основните международни въпроси и въпросите на сигурността са ясни. Те обаче желаят да са наясно и с българските намерения по тази тематика.
Разбира се, Румен Радев не е непознат в Европа. В продължение на 9 години той беше президент на страната ни, а през част от тях управляваше еднолично със служебни правителства. По време на служебните управления Радев лично участваше в заседанията на Съвета на ЕС, макар че е редно там да е премиера, включително в случаите, когато той е служебен.
Сега обаче Румен Радев оглавява редовно правителство и пряко се занимава с формулирането и реализирането на националната политика на страната. Съвсем естествено и разбираемо е, че европейските столици желаят да му дадат нов шанс в новата му роля и да видят по кои въпроси може да се разчита на него и по кои - не.
Какви ще бъдат отношенията на Радев и неговото правителство с Берлин, Париж и Брюксел ще стане ясно в следващите месеци от първата година на настоящото управление. Ако в обозримото бъдеще той отново получи покани от водещите европейски столици, това би означавало, че опознавателните посещения са имали положителен контекст и са формирали основа за понататъшно двустранно сътрудничество.
В обратната хипотеза Радев и екипът му ще бъдат ограничени единствено до участие в заседанията на Съвета на ЕС. Ако ситуацията се развие по този начин, новото правителство на страната ни ще бъде изправено пред силно ограничен избор.
Ако липсват всякакви срещи и контакти с европейските лидери извън Съвета на ЕС, то там може да се участва активно във формирането на европейската политика, заедно с останалите участници. Може да се участва формално, т.е. да не се пречи на останалите да работят. Може и да се осъществява перманентен саботаж срещу общите европейски политики и решения. Т.е. това което правителството на Виктор Орбан правеше до неотдавна.
Румен Радев говори, че Европа се нуждаела от някакъв евроскептицизъм. Това ще рече, че първият вариант за него е малко вероятен. Малко вероятен е и третият, защото поведението на Орбан нямаше позитивен характер и самите унгарци дадоха своята оценка на изборите на 12-ти април. Радев не желае да му спират европейското финансиране. Дори напротив, той постави акцент върху този въпрос по време на срещата си с Урсула фон дер Лайен.
Така на масата остава вторият вариант. Страната ни участва в заседанията на Съвета на ЕС. Или по-точно присъства на тях. Не се включва активно в изработването на общите европейски решения, но и не пречи на другите да го правят. В същото време пред вътрешната публика това се представя като евроскептицизъм, което задоволява една съществена част от гласоподавателите на "Прогресивна България" (ПБ).
Ако се стигне до подобно развитие, то би изглеждало, на пръв поглед, хитро измислено. Правителството хем ще разполага с европейско финансиране, хем ще си осигурява необходимия му евроскептицизъм, с който да облъчва своята електорална база. Колко дълго и колко гладко би могло да работи това е отделен въпрос. Ясно е обаче, че така трудно може да се гарантира устойчивост както пред европейските институции, така и пред българското общество.
След срещата на Румен Радев с Еманюел Макрон нямаше съвместен брифинг пред медиите. Преди срещата обаче Радев говори пред български медии. Именно тогава той заяви, че Европа трябва да смени изцяло подхода си към Украйна и да започне преговори с Русия. Липсата на съвместно изявление с Макрон най-вероятно означава, че между двата има теми, по които различията им са непреодолимо големи. И ако е така, със сигурност това се отнася до разбирането на българския премиер относно руската война срещу Украйна.
Направи впечатление обаче, че Радев подчерта партньорството с Париж в сферата на отбраната. Франция е страна със солиден капацитет в този сектор. Тя е водещ производител на въоръжение и оборудване, а президентът Макрон се стреми към ключова роля по отношение на отбраната и сигурността в Европа.
Подчертаването на партньорството с Франция е заявка от стана на Румен Радев за сближаване с Европа в сферата на отбраната и отдалечаване от САЩ. И тъй като в момента на Стария континент тези нагласи набират все повече популярност, вероятно това ще е начина, по който настоящото българско правителство ще опитва да компенсира непопулярната си позиция за руската война срещу Украйна пред европейските съюзници.
Телефонният разговор между Радев и Тръмп и резултатът от него също могат да се разглеждат в контекста на сближаването с Европа и отдалечаването от САЩ. Въпросите за отпадане на визите и военните самолети на софийското летище нямат връзка помежду си. Единият е принципен, другият е ситуативен.
Смесването им обаче активира темата за изтеглянето на въпросните самолети от територията на България. Ако те са тук във връзка с военната операция срещу Иран, то тяхното преместване би се възприело положително в Европа. Европейските правителства като цяло не подкрепят операцията срещу Иран, особено по начина, по който я провежда администрацията на Доналд Тръмп.
По време на срещата с Марк Рюте Румен Радев отново постави акцент върху въпроса за отбраната в Европа. Той дори отбеляза ролята на България за сигурността по Източния фланг на НАТО. На последната среща на формата Б-9 (страните от Източния фланг и САЩ) обаче страната ни беше представена на ниво посланик. Това е прекалено ниско ниво, особено ако сигурността по Източния фланг е във фокуса на българския премиер.
Това определено са неточности в първите седмици на новото управление. Те обаче са важни и имат значение в дипломатическите среди, както и пред нашите партньори и съюзници. На този етап въпросните неточности няма да са проблем, защото правителството едва е встъпило в длъжност и е нормално все още да не е изгладило всички теми, които са е неговата компетентност и отговорности.
Много е важно обаче разминаванията да бъдат изчиствани и преодолявани максимално бързо. Колкото по-дълго те се виждат на повърхността, толкова повече ще нараства ролята им при формиране на отношението към България и най-вече към нейното ново правителство.
Със сигурност за страната ни ще се съди по действията, а не по говоренето. А разминаването между думи и дела не е добър съветник за никое правителство. Подобен подход генерира единствено недоверие и може да доведе до изолация.
На Източния флаг се обръща и ще продължи да се обръща повече внимание поради руската война срещу Украйна и произтичащите от това рискове. Руският дрон, който удари покрива на жилищна сграда в Галац (Румъния), е достатъчно показателен в тази посока.
Атаката беше осъдена от страните от ЕС и НАТО, включително и от България в лицето на външния министър Велислава Петрова. Освен това тя заяви, че страната ни не се е отказала от осигуряване на подкрепа за Украйна.
Петрова дори проведе разговор със съветника по национална сигурност на румънския президент. Това определено е правилен ход. В случая, освен че става дума за страна, която е наш съюзник в две организации, тя е и наш съсед, с който споделяме рисковете за сигурността по Източния фланг.
Един от интересните въпроси през следващите месеци ще е този за отношенията между премиера и външния министър - как ще се развият те и ще бъдат ли устойчиви. Темата за агресията на Кремъл срещу Украйна е ключова за Европа и това ще продължи да е така. Радев и Петрова най-вероятно ще опитат да останат в една обща писта по този въпрос, независимо, че е възможно да имат някои различия по него.
Ако провокациите по Източния фланг са по-малко, това ще е добре за българското правителство. Ако обаче са повече, то неминуемо ще се изправи пред нежелани предизвикателства. Ще му се наложи все по-често да взема отношение по проблемите на сигурността и да изразява твърди позиции. А това би наложило изоставяне на говоренето за преговори с Русия, дори и само като реторическа форма.
USD
CHF
GBP
