Бива ли демокрация в кафяво?

Не е ли показателно, че поредните избори в България са в месеца, който започва с Деня на лъжата?

Докато в науката всички се радват на успешното изстрелване на Артемис 2, което изпрати хора на път към Луната за първи път от десетилетия, в България за осми пореден път от 2021 насам се занимаваме с избори. Почти 30% от хората казват, че няма да гласуват, а близо 1/4 очакват, че след изборите пак ще има нови избори. Тоест, дори преди да сме гласували, знаем, че е безсмислено, но ще го направим. Защото нямаме с какво друго да се занимаваме.

По света политиката е професия и се учи с години. В Харвард, в Оксфорд, в Sciences Po в Париж има програми, в които хората прекарват десетилетие преди да стъпят на политическата сцена. Има политически династии — Кенеди, Буш, Трюдо, Ганди, Льо Пен — семейства, в които поколения наред се занимават с управление, сродяват се по политически възгледи, растат в средата, учат се от грешките на бащите си. Може да не ги харесваш, може да не си съгласен с тях — но те знаят какво правят. Това е занаят, предаван и усъвършенстван.

Не така стоят нещата в държавата на "Бай Ганьо прави избори". Тук политик ставаш, за да си осигуриш почесване на личното его и да си оправиш собствения живот. Ако може да помогнеш на някого, добре, ако не може — още по-добре, тъкмо няма да те занимават. Важното е да те харесват хората. Защото ти нито можеш да станеш учен, нито обикновен метач на улици, с една дума си некадърен. И не ти остава нищо друго освен да се пробваш да надцакаш системата и да си осигуриш службичка, ужким в името на народа. Като съседа ми, който си сменя политическите нагласи по-често от времето през март и е бил в списъци на партии, които нямаше да знам, че съществуват, ако гордо не им лепеше плаката на нашия вход.

В България местата в парламента през последните години се опитват да се заемат от хора, които не само че идея си нямат от политика, ами и явно за първи път в живота си слагат сако и риза, като ги снимат за предизборния плакат. После, докопали се до така мечтаната власт и трибуна... четат лични имейли на глас. Онзи ден Тошко, който уж влезе в политиката да помогне на народа, за който твърди, че милее, чете имейли от бившата жена на вътрешния министър от трибуната на парламента на държава-членка на Европейския съюз. Личен имейл за дете, палатки и хижи. Политика на ниво "Фермата". И после се чудим защо хората не гласуват.

Междувременно — в плевенско МВР иззема списъци с имена и 60 000 евро при акция срещу купуване на гласове. 16 задържани. Тетрадки с имена и суми. Незаконни оръжия. И ДПС на Пеевски се оплаква на ОССЕ от "диктатура" и "неправомерен полицейски натиск". Тоест: хващат те с пачки евро и списъци — и ти се оплакваш от диктатура?

Бива ли да нямаш CENA, Йотова?

Ти не си Коко Шанел, ти си търгаш

В България партиите не се създават от идеи за благото на народа — създават се от амбиции за лична мощ, от връзки и от наследства, които никой не иска да признае. И не, не е радостно, че може за първи път да имаме парламент без БСП в него, защото БСП си съществува — само че сега е под името на десет различни партии и коалиции. Всички в тях са деца на онези от едно време. Разликата в момента е, че ние, които сме с право на глас, не сме учили за тези партии от учебниците, а се познаваме лично с многоуважаемите народни представители. И за техен личен ужас знаем колко могат.

А новата партия на Радев — "Прогресивна България" — не е хит, защото всички си падаме по него и от години го чакаме да влезе в политиката. Хит е, защото всички се юрнаха да си осигурят политически уют чрез нея. Телефони се звънят, дават се обещания за заплата от 5 000 евро на месец и работа в София. И както едни хора на предишните избори бяха кандидати от листите на ПП-ДБ за общински съветници, сега са сред първите трима в списъците на Радев. Не защото му вярват. А за да се уредят и те най-накрая.

Естествено и при нас има политици, които искат да ги смятаме за промяната, за която всички мечтаем. Проект, роден по време на протестите срещу кабинета Орешарски. Помните ги — месеци наред хора на улицата, гняв, надежда, усещане, че нещо може да се промени. Отначало наричаха себе си "Протестна мрежа" и много хора участваха искрено, наивно, с мечти за по-добро бъдеще. Всички те се отдръпнаха, щом нещата станаха политически. Защото усетиха, че зад протестната енергия вече стоят хора, които винаги са искали парламентарни столове — просто са чакали подходящия момент да седнат. Като типични комсомолци и агентурници — прикриваха се, докато дойде време да излязат на светло и да събират гласове по градинките и в лични съобщения във Фейсбук. След това съвсем естествено се изпокараха и се разцепиха, и обединиха, като в момента са под име, което много трудно ще запомня.

Но мантрата е същата. Да се гласува за тях, защото те са единствената алтернатива на мафията и нямат нищо общо с предишните партии. Нещо, което ми е доста съмнително. Защото като знаеш, че на Васко татко му е бил голям шеф и винаги е колил и бесил, няма как да повярваш, че Васко е "надпартиен". А и защото на последните масови протести лично ги виждахме как седят "на кафенце" да редят кой срещу кого ще е, а след това съвсем случайно се оказаха с по няколко къщи в Гърция. С личен труд и спестени пари, разбира се.

Накрая се появи и една нова коалиция, за нещастие започната от най-лошото нещо, което може да се случи на един родител. Тази коалиция обещаваше, че няма да прави политика, само ще се бори за справедливост и спазване на закона. Сега се оказа с листи и кампания за 100 000 евро "предимно в социалните мрежи". Никой не противоречи на създателя на коалицията, все пак всеки внимава как точно ще застане срещу мъката на родител. Само дето, както каза един мой приятел, не само на добрите хора им се случват лоши неща. За това нека имаме предвид, че партиен кадър и шеф на общинско дружество едва ли е в парламента само заради законността, а тези неща е хубаво да се казват отрано.

Всеки един от тях е с минало, което не иска да излиза наяве. Не защото са направили нещо страшно — а защото са точно тези отрочета на онези от едно време, за които са създадени неща като "назначи го на службичка с връзки и някой да му дава пари". И защото така са свикнали, всичко да им е даденост. Да завършиш платен университет в България не те прави умен, байо. Прави те човек, който после ще дойде да ме пита: "Ти защо не ми лайкна и шерна статуса във Фейсбук?". Аз, като казвах едно време да бием Асенчо всеки път, като го видим, другите не искаха. На ти сега, Асенчо ни управлява.

Как реално работят изборите в България? Не във Фейсбук — в живота. Работиш на едно място от десет години. Всеки месец караш от заплата до заплата, имаш кредит, имаш стоки на изплащане, две деца, стари родители. Изнемогваш много отдавна, ама нито имаш избор, нито имаш време да помислиш за избор.

Един ден шефът влиза и казва: "Вижте, ако искаме да продължим да съществуваме като фирма, трябва да гласуваме за този." Нещата отдавна не са на ниво, ако един не гласува - просто го уволняват. Не, цели бизнеси се затриват и изравняват със земята. Цели градове могат да спрат да съществуват за месеци, ако не гласуваш за когото са ти посочили. И какво се очаква да направиш? Гласуваш. Качваш се на автобус, когато ти кажат да идеш на протест. Не защото искаш. А защото от това — буквално от това — зависи животът на теб и семейството ти. По малките градове е така. И винаги ще бъде така.

Бива ли на Малдивите без култура и бахур

Мама няма да ви спаси, но вие си се оплачете на бТВ

А за гласуването в чужбина — 60 000 заявления, два пъти повече от миналия път. Помните ли как едно време идваха автобусите от Турция и всички под строй гласуваха? Тогава всички партии се надигнаха на протест — спрете това, уседналост, закони. А после? Загряха, че и те могат да вземат от кацата с меда. И сега всички искат глас от чужбина. Ама истината е, че ако не живееш в една държава и не се сблъскваш всеки ден с проблемите ѝ — няма как да си обективен. Разчиташ на мнения на приятели, на статуси във Фейсбук, на спомени защо си избягал. И пак гласуваш за същите. Уж бягаш от корупцията — и от чужбина гласуваш за корумпираните.

И не — това няма да се махне като "изкореним мафията". Защото това е народопсихология, насаждана с десетилетия. Преди е бил един, сега е друг, после ще е трети. Боядисан в червено, синьо и сега модерното зелено. Смесиш червено с жълто — получаваш оранжево. Смесиш синьо с червено — виолетово. А смесиш всички заедно — получаваш кафяво. Което е точно цветът на българската политика.

На 19 април ще гласуваме. Някои — защото вярват. Някои — защото им е казано. Някои — защото нямат избор. А много — просто няма да отидат. И после ще се чудим защо нищо не се променя.

Бива ли?