Новините за всевъзможните конфликти по света ми станаха много тази седмица и реших да видя какво се случва по родните ширини. Попаднах на интересно изказване на президента Йотова, което очевидно не е писала сама, но пък е произнесла с убеждение. В текста пишеше, че трябва да се формира "обществена нетърпимост към сивата икономика" и че трябват ефективни закони, контрол, санкции и прозрачност за борба с този народен порок, който - добре че беше тя да ни каже - не бива да съществува. Ама чакай малко: санкции, контрол и обществена нетърпимост към нещо, което не е избор, а последствие?
Вместо да се караме и заплашваме със санкции цял един народ все едно е тийнейджър, който сме хванали да пуши до трафопоста в голямото междучасие нека видим как изглежда "модерна и просперираща икономика с ясни правила" по света.
В Норвегия, ако решиш да развиваш търговия и започнеш да продаваш нещо като хоби — малък мащаб, не се издържаш от него — доходът ти е необлагаем. Норвежката агенция по приходите преценява дали е хоби, или бизнес по мащаба на прихода, и ако е хоби — спокойно, продавай, не дължиш нищо. Тоест, ако три пъти годишно си решил да помогнеш на съседи или приятели да превозят нещо от едно място до друго, или ако решиш да продадеш пет сурвачки по празниците — не дължиш данък.
В Дания — печалбата от хоби се облага, но си освободен от ДДС и не ти трябва фирма. Декларираш си прихода, облагането му не е безумно високо, това може да ти послужи за висока кредитна оценка, като кандидатстваш за жилище, например. Системата е ясна. Не те кара да лъжеш. Не те третира като престъпник, защото си направило двадесет мартеници и си ги продал на колеги. По този начин и децата след определена възраст спокойно могат да си докарат малко пари за сладолед лятото, без да бъдат преследвани като престъпници, че искат да са самостоятелни.
Нека се върнем в България. У нас или се чудиш как да си скриеш дохода, защото е смешно мизерен, или трябва да имаш фирма с ДДС и касов апарат. Средно положение — няма. И точно затова хората са в сивата икономика. Не, защото им липсва "обществена нетърпимост". А защото им липсват облекчения. Липсва им система, в която да плащат данъци, без да се чувстват ограбени. Не им трябва строгост — трябва им комфорт. Комфорт да бъдеш честен. А в България честността е лукс, който повечето не могат да си позволят.
Всичко това води до момент, в който ако искаш да не си част от сивата икономика, трябва да използваш методи точно от там, за да можеш хем да платиш данък, осигуровки, консумативи, хем и да ти останат пари да се чувстваш човек.
Но и тук винаги има някой, който решава, че "да си помагаме" означава "да ви продавам, защото вие сте шматките, а аз не". И нещата се превръщат от търговия в търгащина.
Тази година забелязахте ли, че мартениците се продават от трети януари? Трети. Януари. Календари за 2026-та се появиха в края на август, защото някой е решил, че ако е първи, ще продаде повече. Не по-добри календари. Не по-красиви. Просто по-рано. Защото когато всички правят едно и също, единственото предимство е скоростта, не качеството. Надпреварата е безмилостна и жестока.
А продажбите? Фейсбук. Снимка, "ръчна изработка" и дълго описание как всичко е правено с ръчно подбрани продукти по изгрев слънце, на челна стойка, полято с мълчана вода, след което идва чакането и дебненето на първия, който ще се престраши да излезе от масите и да запита гръмко:
CENA?
AZAMEN MOJE LI CENA?
CENA MOLQ!!!
А защо няма обявена цена? Защото ако сложиш цена — някой ще каже "скъпо" и ще те оплюе как не си солидарен с цял един народ, минаващ през труден преход вече близо 40 години. Пък и ако не сложиш цена в коментар винаги можеш да си позволиш да напишеш "пиши на лично". В личните съобщения цената зависи кой пита. В личните съобщения може да вдигнеш от 150 на 300 евро без обяснение. И в личните съобщения — няма НАП. Няма санкции и нетърпимост. Там яхваш коня на сивата икономика и всеки, който си позволи да ти каже, че нещата могат и да се случват по легален начин, бива оплют, заплют и заклеймен като враг на малкия бизнес в България.
Междувременно — същата седмица, в която Йотова говори за "просперираща икономика" — от Комисията за защита на конкуренцията казаха, че надценките на храни в търговските вериги стигат до 90 процента. Продукт, който струва десет лева на доставна цена, се продава за деветнадесет. Производителите фалират. А потребителят плаща. Тоест, проблемът не е, че мартеницата е скъпа. Проблемът е, че всичко е скъпо. Парите не отиват при този, който прави нещото — отиват при този, който го продава. От мартеницата до млякото. От Фейсбук търгаша до веригата. Същата схема, различен мащаб. Тоест, за да дойдат парите при теб като производител и творец, трябва да продаваш на хора, които те питат за CENA?
Затова истинските творци — тези, които наистина могат нещо — отдавна не продават в България. Защото тук нямат пазар и контролът и санкциите им идват повече. А тези, които имат пазар, не са творци. Те са търгаши с Инстаграм акаунт и кожена престилка, за да изглеждат автентично. И не, да цитираш Коко Шанел в профила си не те прави "бутиков дизайнер", лельо. Прави те човек, който шмекерува с цените. Коко Шанел едва ли е продавала само на лични под претекст, че ще си продаде нещата само на когото ѝ хареса.
Сред тази каша има хора, на които наистина им се налага да продават. Хора, на които животът е сервирал нещо, през което трябва да преминат. Може да са загубили работа. Може да са болни. Може да гледат дете сами. Може да са в период в живота си, в който трябва да поемат по нов път и им трябва малко стабилност, преди да стъпят на краката си. И тези хора — тихи, некрещящи, с продукт, в който са вложили каквото имат — изчезват. Потъват сред масата. Масата крещи "ръчна изработка" и онзи, който наистина се опитва да издрапа от дъното, без да губи достойнството си, стои на последния ред. Защото му е под достойнството да е нагъл и да се надвиква с останалите.
За тези хора и без това облекчение няма. За тях има контрол, санкции и обществена непоносимост.
В България да налагаш, да командваш, да раздаваш правила и да си строг е признак на това, че разбираш. Защото в България като си груб и уверен — значи знаеш, значи си лидерът, значи че "Ей сега той ще ни оправи, дай да го изберем него за премиер". А като си тих и прав — стоиш на последния ред, пробвайки се да запазиш последната капчица достойнство, която имаш. Само дето строгостта без облекчения е просто наказание. А наказанието без алтернатива е просто жестокост. Жестокост, облечена в костюм и произнесена от трибуна, си остава жестокост.
Бива ли все още да се държим към шумните и наглите като към еталон за справедливост? Бива ли честността да е лукс? Бива ли тихият, който наистина може нещо, да потъне, защото шумният знае как да крещи по-силно? Бива ли президентът на една държава да говори за нетърпимост, а не за облекчения? Бива ли 90% надценка на млякото, докато производителят фалира?
Бива ли?
USD
CHF
EUR
GBP
