Бива ли Шопската салата да е от Монако?

Преди няколко седмици се видях с приятел, с когото се опитваме да се засечем от доста време. Не се бяхме виждали отдавна и еуфорията от дългоотлаганата среща премина бързо в решение да седнем в най-близкото заведение и да обсъдим какво ново, докато разгръщахме менюто. С огромна изненада и шок разбрах, че менюто на наглед простата кръчма вече не е просто меню, а "високопротеиново меню".

Защо всички се държат все едно за първи път чуват за белтъчини в живота си? Протеини, извинете, да ги наричаме с модерната дума. Не сте били в час по биология в осми клас ли, какво? Овчарската салата винаги е имала яйце и шунка в нея, и салата Цезар винаги е била с пиле (или друга разновидност на белтъка). Защо сега изведнъж се сетихте за това чудо на живота?

Нека ви кажа една тайна. Никой няма да ви яде протеиновите манджи, докато бутилчицата Кока-Кола при вас е 3 евро, а сервитьорът гледа като планински чобанин, на когото току-що са отнели стадото. (В защита на сервитьорката в горното заведение ще кажа, че тя специално би прокопсала и на други, по-здравословни за нея места.)

Цените от лев към евро станаха едно към едно, масово хранителният сектор е в картел

Последен картбланш към новата власт, иначе протести

А за да се оправдае това безумно извращение на познанията ни по биология и сходните ѝ предмети, заведенията гърмят с велики имена. Тратория. Остерия. Бистро. Гастропъб. Енотека. Колкото по-заплетено е името, толкова по-скъпа е Шопската. В Италия тратория е семейно заведение на ъгъла, където готви нечия баба и менюто се мени според това, което онази сутрин е било на пазара. Остерия е още по-просто — вино, хляб, сирене, разговор. И двете думи означат едно и също: простота, честност, уют, усещане да си като у дома и да си желан. Само че в България намираме вмирисана задна стая на някоя полузанемарена къща насред столицата, наемаме първия срещнат човек, склонен да работи много и ако може безплатно, и слагаме надпис отпред "Гастропъб", в добавка кръщаваме посетителите си "фуудита". После тези фуудита плащат по 40 евро за хляб със сирене и пишат дългоредни ревюта в Гугъл, смятайки се за стожер на изтънчения вкус.

Ако се загледате в ревютата, които българите оставят, са еднотипни. За нас важното е порциите да са големи. Едно ревю с "хубаво място, ама порциите бяха малки" може да съсипе съдбата на всеки приличен ресторант по нашите географски ширини. Заведение се води за добро, ако има повече за лапане. Не по-хубаво, не по-прясно, не по-вкусно, а повече. Ако ти се яде до задъхване — иди при баба си. Ако искаш приятна атмосфера и обслужване — хвани самолета за някъде. В България това не го предлагат. В България работиш и мълчиш, иначе ти носят сметката, преди да си свършил.

Заради такива истории от ежедневието ни господин председателят на Асоциацията на заведенията току се покаже по някоя медия да каже, че искал да помогнел. Да, бе. Той и колегите му преди няколко седмици излязоха с най-наглото искане от последните пет години — да им се върне ДДС на 9%. Този път — заради войната в Близкия изток. Разбира се. Иран удари нещо, някой отвърна, полети спряха — значи е ясно, че Шопската трябва да поскъпне. Явно от Малдивите или Монако си я доставяте тая Шопска салата, друго обяснение нямам. Кабинетът, за чест на Ирина Щонова и Трайчо Трайков, ги отряза.

Бива ли демокрация в кафяво?

Българските избори

Ербап войводата на ресторантите си има собствена терминология — "нулева цена" на ястие, тоест цената на чиния, която още не е излязла от кухнята, но в нея вече са калкулирани ДДС, наем, ток, труд, фурна, сервитьорска униформа (тук с този мой приятел имаме какво да кажем по темата, особено той) и нервите на готвача.

Човече, абсурдно е да говориш такива глупости и да разчиташ, че някой ти вярва. Сигурно половината ти колеги се правят, че не те познават, когато се мернеш по новините. Обаче мълчат. Защото като Янка Такева — никой не смее да смени плочата. Ако българите не бяха с този манталитет — който, да се надяваме, скоро ще се промени, много отдавна щяха да са направили така, че звездата ти не само да залезе, ами и напълно да угасне.

Има едно решение на драмата със скъпите цени в ресторантите, ако наистина искате да се съберете с приятели, а не ви се готвят манджи по три дни. Топлата точка. Знаете ли какво е топлата точка? Аз не знаех, ама от приятели разбрах, че така се нарича онова място в супермаркетите, в което предлагат прясно сготвена храна и струва наполовина. По-прясно е от онова, което ще ти тупнат в чиния след четиридесет минути чакане. Никой не те гледа лошо и още от миризмата и дължината на опашката можеш да познаеш дали храната си заслужава.

Отмина ерата на беднотията. Онази, в която трябваше да вземаш прибори и посуда назаем от съседите, защото ти идват гости. Онази, в която тръпнеш, че някой ще ти капне вино на килима. Има препарати, роботи за почистване, лакирани подове, чистачки, които идват срещу 30 евро и чаша кафе. Купуваш храна от топлата точка, каниш приятели, разливаш вино, смееш се до сутринта. А ако след това ти се иска да излезеш — отиваш на бар. Прекарваш нощта, както ти се иска без някой да те кара да се чувстваш виновен, че си решил да похарчиш пари точно на това място. Избор има.

И едно предложение към феновете на защитника на всички ресторанти по цялата Вселена — не гответе неща, които не можете. Няма нищо срамно в това български ресторант да предлага българска храна. Пържола с гарнитура (ето ви и протеин), нормална Шопска, боб чорба, таратор, мусака. Вкусно, местно, познато. Това ядем всеки ден и ни е хубаво. Нямам нужда от песто в Шопската салата и от талятели, сготвени от човек, който цял живот е готвил само кускус в стола на завода.

Ако се държите с клиентите си както в една истинска тратория и остерия даже, няма и да ви трябва председател на нищо. Ние с радост ще идваме да си харчим парите при вас и няма да ни трябват нито топли точки, нито някоя вносна нонна да ни завърти тирамису за закуска.

Това може и да се случи, като собствениците на заведения спрат да се държат като представителя си. Не може цял живот да искаш да си чорбаджия, да даваш рушвети да ти държат заведението на центъра на града, въпреки протестите срещу това, и накрая да искаш клиенти като по учебник. Не може в ресторант, в който хората отиват повече за социален контакт, отколкото за лапане, да пускаш Тони Стораро микс и да смяташ, че новата мебелировка прави качеството. Качеството не е в тапицерията. Качеството е в това да не се държиш като дерибей над собствения си клиент.

Бива ли на Малдивите без култура и бахур

Мама няма да ви спаси, но вие си се оплачете на бТВ

Ама не са само ресторантьорите, де. Ето ги и хотелиерите, дето и те плачкат за нещо. В случая пишат писма до министерствата, че държавата им пречела да наемат евтини чужденци от Узбекистан и всякакви други станове. Някой нов служител в Агенцията по заетостта решил да чете документите по-внимателно и ги отказвал, защото били попълнени неправилно. Ами да не бяхте си гонили кадърните работници в чужбина с липса на заплащане и уважение. Ама по-евтино е да ревем за кадри от дъното на света, отколкото да плащаме на български работник нормална заплата. Даваш на и без това изстрадалия узбекистанец легло в мазето, плащаш му наполовина и искаш да работи като за трима. Това е келепир. А келепирът в България е свещена крава.

А колкото до нашата раздумка в заведението, накрая все пак поръчахме протеинова овчарска салата с протеинова свинска пържола и се зарадвахме, че доматите не са ги кръстили протеинови. Дружно отказахме протеиновата палачинка, предложена ни за десерт, да не ни помислят за някакви лакомници и великодушно разреших този път почерпката да е от другата страна.

Видяхме колко и за какво сме платили. Помълчахме. После се засмяхме. После пак помълчахме. Защото какво да кажеш.

Бива ли да платиш колкото уикенд в Охрид за една вечеря на центъра? Бива ли целият този театър на тратории и остерии в порутените дворове да минава за качество? Бива ли ербап войводата да си плещи глупостите от всеки микрофон и никой да не му каже "стига"?

Бива ли?