Преживяването беше зловещо. Гледах по телевизионния канал Нетфликс документалния филм The Square (Площадът) за окупацията на площад „Тахрир" през 2011 година и точно в момента, когато главният участник Ахмет нададе вик на радост "Революцията е спечелена!", в директно предаване по радиото от друго място на света - Майдана в Киев - прозвуча същият вик " Революцията е спечелена ".

Площадите са политически сцени. Тази година на тях беше представена за втори път революция в Украйна и за трети в Египет. Те бяха аплодирани от западните телевизионни зрители. Ние изпитваме тръпка, когато гледаме млади хора, хвърлящи камъни, огън, дим, окървавени знамена, счупени глави, вода и газ. Ние имаме възможността да седим на първия ред в салона, в който се представя историята.

Площадите „Тахрир" и Майдана се присъединиха към „Таксим" в Истанбул, „Азади" в Техеран , „Тянанмън" в Пекин," Вацлав" в Прага, „Синтагма" в Атина, „Трафалгар" в Лондон и дузина други градски пространства по света, които се превърнаха в икони на съвременната революционна политика. Техните мебели са барикадите, тяхното питие е „коктейлът Молотов" и техният тоник е сълзотворен газ. На тези площади се събират хиляди, за да поканят света да стане свидетел най-новите опити за борба с предполагаем потиснически режим. Понякога те дори побеждават.

Ако бях диктатор, бих изградил молове над тези места веднага, както миналата година в Турция Реджеп Ердоган се опита да построи парка „Гези" (Gezi Park) на площад „Таксим". Най-малкото ще разберете посланието на „Тянанмън", че тълпата веднъж събрала се на един площад е дяволски трудно да бъде премахната и създава по-лоша публичност в световен мащаб от дузина кланета.

Изглежда Владимир Путин е прокълнал украинския президент Виктор Янукович за неизпълнение на задължението незабавно и на всяка цена да премахне тълпите от Майдана, дори и чрез брутални действия. Трудно е да си представим Путин да позволи окупация на Червения площад.

Тези събирания от дълго време очароват философите. Демонстрациите са израз на това, което Дюркем нарича "колективно вълнение". Според Фройд те представляват „дълбоки исторически конвулсии". Дори и днес режимите не се разтреперват, когато са конфронтирани от милиони във Фейсбук или Туитър. Ако "виртуалната политика" имаше власт, никой политик нямаше да напусне бюрото си.

Действията на социалните медии в качеството на средство за комуникация и за постигане на цели са старомодни. Площадът е мястото, където политическите актьори поставят техните искания, изразени в плът и кръв. Още веднъж, пиесата е нещото, чрез което може "да се хване съвестта на краля".

И все пак такива тълпи са анархия и хаос. Техните мотиви са по същество отрицателни и в опозиция на властта. Тълпите унищожават, но рядко градят. Тихата демонстрация на Ердем Гундуз стана лице на протестното движение срещу турското правителство. Неговото послание не бе нищо повече от израз на неподчинение. В Киев един протестиращ заяви пред „Гардиън", че репресиите на Янукович са "недопустими за центъра на един цивилизован европейски град. Той трябва да бъде довлечен до площада, така че всички да могат да се подредят и да плюят в лицето му".

Много от днешните активисти са студенти и потомство на една градска професионална класа. Те могат да претендират за легитимност на уличната власт, но нямат отговорност към другите класи и региони на страната им.

Наблюдатели смятат, че поради факта, че демонстриращите на площад „Тянанмън" нямаха последователи извън Пекин, бе толкова лесно протестът им да бъде безмилостно потиснат. В Белград по време на падането на Слободан Милошевич протестиращите тълпи бяха относително неефективни, докато не се присъединиха няколко автобуса с работници от провинцията. В Украйна се смята, че това, което разклати Янукович е, че протестът на Майдана се разпространи в цялата страна.

Според Елиас Канети, автор на „Тълпи и власт", тълпата "се нуждае от посока, ако не - тя губи маса и умира". Документалният филм за Кайро постоянно показва парадната наивност на протестиращите и смелостта, с която се бият. Те биха могли да използват силата на окупацията, но това е малко повече от вето върху всеки нов обрат в кризата.

Демонстрантите в Кайро се сблъскаха и със сили извън техния контрол, по-специално с добре организираното Мюсюлманско братство. Те твърдяха, че са направили "най-голямата демонстрация в историята", но всички скандираха "властта на народа".

Полемиката не се е променила много от времето на Бастилията или както каза един родител: "Мислиш ли, че една палатка и едно одеяло може да разрешат всичките ти проблеми".

Романтиците понякога обръщат внимание на "мъдростта на тълпата" и защо "ние сме по-умни от теб". Те пренебрегват възможностите на тоталитаристите да манипулират масите да действат по тяхната воля. Те забравят истерията и жестокостта, на които програмираните тълпи са способни. Дори едно спонтанно събиране, дори и непосредствено и нестабилно е опасно по своето естество, и е добре дошло за демагози, които се стремят да бъдат демократи. Тълпите рядко демонстрират обективна преценка.

Миналата седмица беше пример в това отношение. Посредниците на ЕС в Киев достигнаха до договореност с правителството и опозицията и след това предложиха на тълпата на Майдана пакет от мерки за разрешаване на кризата, която да доведе до по-дисциплинирано предаване на властта. Янукович щеше по-достойно да слезе от власт, което бе процес, който Путин щеше да има проблем да отхвърли. И все пак тълпата не прие нищо от това. Те освиркаха пратениците и отказаха да напуснат площада. Янукович загуби самообладание и избяга.

Украйна е щастлива страна, в която има демократичен парламент, който представлява цялата нация. Тази институция ще бъде тествана до насита. Но, както в Египет остава фактът, че надлежно избраният за лидер бе свален от тълпа. Може би лидерът беше заслужил всичко, което има. Той може да е бил повреден, гротескна марионетка в ръцете на Русия. Но той все още носеше овехтели дрипи на изборната легитимност. Малко вероятно е неговите поддръжници да го забравят.

Демонстрацията на тълпа на площада не е някакъв ритуал на демократичното пречистване. Това е най-примитивният човешки отговор на заплаха. Това подсказва срив на политическите институции, липса на законност и ред, бунт на партия, сдружаване и лидерство. Тълпа може да взриви бушона на един отслабен режим и да потопи държавата в тъмнина. Тя рядко превръща светлината в демокрация.

Всеки катаклизъм може да предложи надежда за по-добри времена. Но историята е винаги скептик. Само преди месец друга голяма тълпа се събра на площад Тахрир, като за упражнение по ирония. Тя празнуваше завръщането на армията на власт след три години на хаос. Понякога дори тълпите жадуват ред.