Една майка, Ани Стоянова, съди "Пирогов" за "неглижиране, забавяне и липса на кадрова обезпеченост" след като губи детето си - 15-годишната Даная. Осмелява се, след като прочита констатациите от одитния доклад на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Там нередности в лечението на момичето не са констатирани, няма лекарска грешка или организационни слабости. Оказва се, че състоянието на детето е било подценено от близките и въпреки усилията на специалистите, си е отишло. "Божа работа", както биха казали някои. Дали?

Ако проследим събитията по този случай, както са описвани неведнъж през последните месеци, вероятно и без да сме специалисти ще открием пропуски. Дете с автоимунно заболяване на кръвта удря главата си. Болестта му е такава, че кръвта не може да се съсирва. В продължение на година преди инцидента е лекувано от заболяването в ИСУЛ, където го проследяват. Само този "дребен" факт подсказва, че рутинен преглед не е достатъчен. Да, направена е рентгенова снимка, но дори по думите на лекуващата лекарка на Даная от ИСУЛ тя не е достатъчна, би трябвало да се направи скенер, защото случаят с това дете е по-особен.

Седмица след като е отпратено с препоръка да пие болкоуспокояващи при нужда, момичето отново е в "Пирогов" с непоносимо главоболие. За лош късмет започват празници. И лекарите са хора, разпиляват се по почивки. Неподходящо време за боледуване. Но както е доказал животът - лошото се случва тъкмо в такива дни.

Момичето лежи в спешната болница, майка му вие като вълчица по коридорите и търси някой да го погледне. Търси и в социалните мрежи - ако някой има контакт на лекари от "Пирогов" да ѝ съдейства. Пише съобщения на лекари. Здравният министър по онова време, също пироговец, реагира след позвъняване и след три дни чакане най-сетне отчаяната жена се среща със специалист. "Среща" е силно казано, тъй въпросният лекар използва възможността да я навика, вбесен, че е трябвало да прекъсне почивката си.

"Вие малоумни ли сте?! Как може да сте толкова прости?! Какво ми пишете в социалните медии? Ето сега заради вас това дете, защото натискате за тази операция, ще умре на масата - заради вас, вие сте виновни, защото сте малоумни", припомня си "разговора" Ани Стоянова пред bTV.

Нека хвърли камък този загрижен за живота на близкия си човек, който в подобна животозастрашаваща ситуация не е писал съобщения на лекари, не е търсил помощ и контакт, не е звънял за "връзки".

Не, поведението на майката не е необичайно. Тя има да спасява живот, нещо, което би трябвало да е грижа на болницата, приела детето ѝ. И го е направила след като в продължение на три дни е имала контакт само с медицинска сестра, докато детето ѝ не започнало да повръща кръв.

В тази история не всички медици са "лоши". Жената признава, че специалистите от детската реанимация са реагирали бързо, адекватно, съпричастно. С емпатия - непривичната за здравната ни система дума, която би трябвало да е основополагаща.

Нека помислим пак - имаме спешна болница, в която хората отиват обикновено след инцидент. Не постъпват за планова операция или рутинен преглед. Няма как да са хладнокръвни и спокойни. Случило се е нещо неочаквано, те са силно изплашени, дори объркани. Реакциите вероятно невинаги са в полза на пострадалия им близък, но не можем да ги обвиняваме. Обстоятелстватаса екстремни. И в подобна ситуация в болницата ти казват да чакаш, после се оказва, че нямат и животоспасяващо лекарство и трябва да им го доставиш.

Около това лекарство има любопитни неясноти, които агенция "Медицински надзор" би могла да изясни при втората си проверка, ако има желание. Медикаментът е NovoSeven. "Новосевън" както е популярен у нас, е фактор на кръвосъсирването. Той образува съсирек на мястото на кръвоизлива, когато организмът не може да се справи сам. Както стана ясно Даная е имала заболяване, което възпрепятства точно кръвосъсирването. "Новосевън" е и много скъпо лекарство - опаковка от 2 мг струва близо 2200 лв.

Въпреки че "Пирогов" е спешна болница, в нея денонощно постъпват хора, които кървят след инцидент, в болничната аптека точно това лекарство липсва, когато Даная се влошава. И майка ѝ трябва да тича до ИСУЛ, за да го достави. Толкова сме обръгнали на всякакви болнични дефицити, че дори не ни хрумва, че това не е нормално. Не е нормално в "Пирогов" да липсва възлов за дейността ѝ медикамент. Не е нормално уплашени близки да бъдат принуждавани да тичат по аптеки и най-често да търсят връзки, защото в болницата липсва животоспасяващо лекарство, което трудно се намира и на пазара. Не е нормално да навикваш жена, която е обезумяла от страх, че търси контакт с лекари и настоява детето ѝ да бъде лекувано.

И най-сетне да помислим за какъв пациент става дума. В държава толкова загрижена за демографията си, както чуваме напоследък, грижата за пострадало дете трябва да е основен приоритет. Нали децата са ѝ най-скъпото. Ако е така, то в случая трябваше за часове да са се събрали най-добрите специалисти в страната, за да спасяват Даная - 15-годишното момиче, което държавата загуби. Поредното загубено дете в застаряващата родина.

Някои майки се затварят в мъката си, страдат тихо, не търсят обяснение, не обвиняват. Други крещят и искат възмездие. И слава Богу. Защото точно те разравят тинята, в която от години се е превърнало здравеопазването ни.