Антициганизмът е понятие, което сравнително отскоро се върти в лексиката на ромските организации у нас, макар историята на това движение да идва от 13 век. Във византийски записки от онова време циганите са наречени "магьосници, обладани от дявола, които се преструват, че гадаят бъдещето". Гонили са ги и османските турци, които завладявайки територията на днешна България, и са ги потискали, "защото не практикуват постоянна работа". Видно е, че явлението е древно, макар че в новата ни история като най-ярка проява на антициганизъм са посочени вълненията, които предизвика в по-големите градове убийството на българин от близки на самозвания ромски цар Кирил Рашков през 2011 година.

В Гражданския мониторингов доклад за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите публикуван миналата година, се споменава, че това движение у нас се е засилило след 2016-та година с откритото провокиране на омраза по проблемите с интеграцията на ромите. В документа се споменават антиромски изказвания на вече бившия вицепремиер Валери Симеонов и евродепутата Ангел Джамбазки. Отскоро към тях се присъедини и министърът на отбраната Красимир Каракачански, който прозря, че ромската интеграция у нас се е провалила. И това след разработването на национална стратегия до 2020 година, десетилетие на ромското включване и десетки други не толкова популярни инициативи за приобщаване на този етнос.

Как изглеждат нещата в общата политическа рамка - след последните парламентарни избори през март 2017 депутати от ромски произход в Народното събрание няма. Срина се легитимността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, от който всъщност ромските организации се отдръпнаха още през 2013 година; няма ромски представител и в Комисията за защита от дискриминация.

Едновременно с това обаче се установява значителен напредък в усвояването на средства по европейски програми и оперативни фондове. Най-голямата гордост на управляващите е проектът "Изграждане на социални жилища в градски общини", който трябва да стартира през тази година. Като става дума за проекти за интеграция няма как да не отбележим, че те всъщност не са финансирани от държавния бюджет, а от програми, в които ромите са целева група. От 2007 до 2013 година например по оперативни програми са усвоени над 35 милиона евро. Тенденцията се запазва и през следващите години. България е определила 142 млн. евро от Европейски социален фонд за "подкрепа на социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности на ромите". Подходът обаче се оказва неефективен, защото финансирането се използва неефикасно и само затвърждава имиджа на етноса като проблемен и привилегирован.

Вероятно сте забелязали, че в много от случаите изселването на роми и рушенето на къщи се засилва около времето за провеждане на местни избори. Това макар да има позитивен ефект върху избирателната активност в полза на патриотичните партии, вместо да решава проблемите с жилищната ситуация на ромското население, ги изостря. Засегнатите семейства продължават да живеят в същите квартали у свои близки и по-късно създават нови незаконни жилища. На практика тъй наречената "жилищна стратегия" също търпи провал.

В споменатия мониторинг като "дискриминационно" се определя и поведението на полицията, на отделни прокурори и съдилища. Най-честите оплаквания от ромските организации са за неправомерна употреба на сила при задържане, липса на информация за правата при арест, невъзможност да уведомят трето лице за задържането си, формални медицински прегледи, което беше констатирано и от представители на Комитета за предотвратяване на изтезанията, посетили страната, въпреки че през 2016 година в рамките на Норвежкия финансов механизъм, бяха обучени над 21 400 полицая за работа в мултиетническа среда. Един друг проект, по който бяха усвоени средства без резултат.

Не е по-оптимистична ситуацията с интегрирането в сферата на образованието, макар да има известен напредък. Въпреки предвидената в Закона за предучилищното и училищното образование задължителност на предучилищната от 5-годишна възраст, а към 2020 година и от 4-годишна възраст, реалният обхват в предучилищното образование е нисък, като през последните години дори отбелязва влошаване. По данни на НСИ коефициентът на записване в предучилищни групи през 2016/2017 година е паднал до 79, 4%, всяко пето дете не е било обхванато. Така продължава тенденцията на спад от 2013 година. Мобилните групи на МОН, които бяха хит миналата година, успяха да посъберат необхванатите от образователната ни система ромчета, но проблемът със задържането им в нея остава. Съществуващите глоби за родители, чиито деца не посещават детска градина например, не стимулират обхващането им в образователна институция. Най-честото наказание е спирането на детските надбавки, глоби могат да налагат и кметовете на общини. Тези мерки обаче се прилагат рядко, особено в детските градини. Интересно е например, че през 2017 година общините са получавали 30 лв. месечно за дете в подготвителната възраст (5-6 години), но 123 общини не са намалили под никаква форма таксите за децата в тази възраст; в 56 общини таксите са намалени със суми до 20 лв. и едва в две поевтиняването е с 27 лв.

Непоследователна е политиката на десегрегация и интегрирано образование както на МОН, така и на местната власт. Няма законова подкрепа за разчупването на модела с обособяването на "ромски" училища. Не работи ефективно идеята за обединени училища от първи до десети клас в селските райони, в които учениците биха могли да получат професионална квалификация. Макар да е законово обоснован, този процес се спира от самото образователно министерство, което предложи критерии, които блокираха създаването на такива училища в селските райони за сметка на градските. Като цяло образователната реформа увеличи разликите между елитните и уязвимите училища.

Както става видно - във всички сфери кипи интеграция. Зад този процес стоят усвоени милиони евро от един куп европейски фондове и оперативни програми. Видимият резултат е етническа омраза. Антициганизъм иначе казано.

В този контекст какви са констатациите на Европейската комисия във връзка с интегрирането на ромския етнос у нас?

Очевидно прословутото ромско включване все още не се е състояло.

Очевидно имаме нужда от изготвяне на антирасистки план за действие с участието на основните заинтересовани страни.

Очевидно сегрегираното образование продължава да е проблем.

Очевидно разрушаването на незаконни жилища нагнетява етническо напрежение, а и не решава проблемите с тяхното възникване.

Очевидно въпреки усвоените средства за обучение на служителите в системата на МВР за повишаване на капацитета им, разпознаването и реагирането на всички форми на антициганизъм не е ефективно и нагнетява напрежение.

Освен това Европейската комисия препоръчва и създаването на Национална комуникационна стратегия за промяна на негативните нагласи спрямо ромите, което е явно доказателство, че маститата ни национална стратегия до 2020 година не е нищо повече от упражнение по правопис.

Така изглежда интеграцията на ромите у нас отвън. Отвътре нагласите са в другия полюс. Нормално е. Обяснението е клише - идат избори.