Да гледаш как втората по численост армия на НАТО се снабдява с руски оръжия разкрива явно противоречие.
Точно това обаче прави Турция, за огромно огорчение на американците. Очаква се това лято Анкара да започне да получава руските ракетни системи С-400 земя -въздух, закупени след дълъг процес на преговори, започнали преди много месеци между Кремъл и Сарая (турския президентски дворец). А инсталирането им трябва да стартира през октомври. Турция дори е обявила намерението си да придобие "може би" следващото поколение от тези ракети, С-500, след като те станат напълно оперативни, до 2020 г.
Тоест руско-турското военно сътрудничество не е готово да спре дотук, коментира ливанският всекидневник L"Orient - Le Jour.

Това е продължение на сближаването между Анкара и Москва, което започна през 2016 г. Двете страни поддържат много редовни контакти, особено по сирийския въпрос, където и двете имат участие. Това сближаване беше подхранвано и ускорено от нарастващото напрежение между Анкара и Запада. Западните страни смятат, че турският режим, чрез своя авторитарен дрейф, не следва политическа линия, съвместима с тази на членовете на НАТО. Това накара Атлантическия съюз да не предоставя на Турция оръжия, които последната изискваше в продължение на няколко години като част от участието си в организацията, което доведе де факто до преминаването на Турция в руския "лагер". "Изборът на Анкара се дължи на икономически причини и защото Русия не изисква политическите условия за правата на човека, които западняците налагат," обяснява Байрям Балки, преподавател в Science-Po.

Турците също така желаят да разнообразят своето въоръжение и неговите доставчици, за да се освободят и да не зависят повече от европейците или от НАТО. "Турция отдавна разбра, че зависи твърде много от САЩ или други европейски страни за снабдяването на въоръжените си сили. Това е особено забележимо след оръжейното ембарго, наложено от САЩ в отговор на турската инвазия в Кипър през 1974 г. ", заявява Бирол Башкан, изследовател от Института за Близкия изток.

Турция не затръшва окончателно вратата на западняците и заяви, че е готова да продължи диалога с обичайните си партньори за закупуване на оръжия, особено американските ракети "Пейтриът" (преки конкуренти на С-400), с които вече са оборудвани голям брой държави от НАТО и изтребителите F-35, в рамките на голям проект, иницииран от Съединените щати и техните съюзници. Западняците, и по-специално американците, не го интерпретират по този начин и считат, че Турция, която смята, че не е направила нищо лошо, е пресякла една червена линия.

Какво безпокои Запада?

Атлантическият съюз е изправен пред двоен проблем. Първият е на техническо ниво. Вашингтон е загрижен, че придобиването от Анкара на несъвместимите с НАТО системи С-400 може в същото време да позволи на Русия достъп до поверителна информация, свързана с F-35, които се очаква да не бъдат засичани от руските ракети. "С-400, като система за противовъздушна отбрана, е оборудвана с устройства за разпознаване и проследяване на приятелски и неприятелски летящи обекти. Ето защо, ако Турция разполага със С-400 и F-35, това означава, че турските С-400 ще трябва да получат данни, за да идентифицират F-35 и това представлява проблем от страна на САЩ" казва Жан Масон, изследовател във Фондация за стратегически изследвания, добавяйки, че "Вашингтон всъщност се страхува, че в крайна сметка изтичането на информация и данни ще позволи на руския радар С-400 да открие американски F-35".

Вторият проблем засяга пробива на Москва в региона. Ракетите С-400 са наистина една от най-модерните противовъздушни системи в света и са се превърнали във флагман на руския износ на оръжие. Те също така станаха важно дипломатическо оръжие на Русия, което успя да я внедри в няколко стратегически региона като Калининград (в северната част на Полша), Сирия, във военноморската база в Тартус или в Крим, анексиран през 2014 г. Китай, Индия, Алжир и Саудитска Арабия вече са сред важните притежатели на тези ракети.

Изправени пред този руски напредък, американците, историческият лидер на Атлантическия алианс, размахаха пред Турция картата на икономическата заплаха, ако не се откаже от споразумението си с Русия. Вашингтон дори стигна дотам да обяви евентуално изключване на Анкара от програмата F-35. "Ако Турция вземе С-400, ще има сериозни последствия по отношение на нашите отношения, в частност нашите военни отношения", заяви говорителят на Пентагона Чарлз Съмърс на пресконференция в събота. "Те няма да могат да притежават самолети F-35 и ракети Пейтриът", добави той.

Но могат ли САЩ лесно да блокират участието на Турция? За Жан Масон "Съединените щати са напълно способни да прекратят участието на Турция в програмата на F-35." Едно е ясно: въпреки напрежението между НАТО и Турция, изключването на Анкара от НАТО не е на дневен ред ... засега. Турция остава важен член и заема стратегическа позиция, свързваща Стария континент с Близкия изток и управляваща преминаването между Средиземно море и Черно море. "Освен ескалация, присъствието на Турция в НАТО изобщо не се поставя под въпрос, дори ако от американска гледна точка поведението на Турция вероятно ще отслаби сближаването в рамките на Алианса (...) Турция все пак може да бъде подложена на индустриални, търговски и военни санкции", заключава Масон.