Спомня ли си някой широко рекламираните дискусии около реформите в образованието да са стигали по-далеко от заплатите на учителите, застаряването им и озаптяването на ранното отпадане от училищата на деца от една етносоциална прослойка? Не? Грешка.

От време на време дебатът из будното гражданското общество се превъзбужда - колко учебници по предмет да има (през призмата - кой точно ще печели от печатането на букварите) и дали сексуалното образование да е ориентирано единствено към традиционните форми или да се даде трибуна на толерантността към „различните". И - естествено - дали такива „отживелици", неразбираеми за младото поколение, като Вазов, Ботев, Вапцаров да не изхвръкнат от Топ-10 на изучаваните български автори...

С едно непремерено - надяваме се - или направено по убеждение - твърде жалко - изказване, настоящият министър на образованието проф. Танев влезе в новините и взриви социалните мрежи. За жалост - не по съществото на неотложната хирургическа намеса в образователните практики.

Пред ученици от най-бедния в социално отношение край на страната той, от позицията на професурата си (незнайно где, незнайно как и от кого подарена), отрече признати светила в световната и българската наука. Знаменити люде, чиито мъдри и строги погледи от портретите в класната стая би трябвало да вдъхновяват подрастващото поколение...

Не ни трябва просвèтен министър, трябва ни просветèн министър, написа един приятел в социалната мрежа. Този професор - един от килограмите професори, доценти, малки, средни и едри доктори, главни асистенти и прочие академични безхаберници с нулев принос за науката - не заслужава да бъде коментиран. Той просто е поредния „непросветèн". Като един предишен - със седянката, която разтуряше с презрение към учителското съсловие. Или египтологът-министър, който обяви: „Азис е герой за децата във Видин и ако това е начинът те да се приобщят към обществото, аз съм за този начин..."

Това е малък щрих от паноптикума глупости, изречени от креслото на „просветник №1". А онова, което през годините бе не само изговорено, но и сътворено?

Мъдрите общества в период на криза влагат огромни средства в образование и наука. Това е тяхното бъдеще. Влагат целенасочено и разумно. За управлението на тези средства се избират най-подходящите.

У нас парите в нереформираната образователна система се наливат на принципа - „нахрани даскала", „дай закуска и топло мляко" и пр. безумни проекти. Под ръководството на чужди за образованието хора. Чужди, не защото не са носители на някоя и друга титла. Просто защото са чужди по дух на науката, просветата, просвещението.

Това, че поредният министър на културата едва ли познава приноса на проф. Асен Златаров за разпространяването на научното знание сред широките (както се наричат тогава) народни маси, неговите академични и обществени постижения е простимо - четенето не е задължително, професорът трябва да пише. Това, че представата му за френската Съпротива се свежда до един комедиен сериал - оправдано (реформатор е по партийна днес принадлежност). Това, че е поредният министър на образованието, който няма да получи улица на свое име е сигурно. За спирка на метрото и да не си помисля.

А не само на горкия Фредерик Жолио-Кюри му се е „отворило". И някогашният министър на просвещението Константин Величков си има спирка. Да не забравяме великите, седели на министерското кресло, увековечени не толкова в уличните табели, колкото в паметта на българите Славейков, Вазов, Бурмов, П. Каравелов, Иван Шишманов, Цанко Церковски...

В българската култура днес има незаслужено забравени имена. И мястото на просветното ведомство в налагането на забравата е безспорно. Един от лиричните български поети Димитър Подвързачов безпощадно е дал диагноза на случилото се в началото на миналия век, но и пророчески е предвидил случващото се днес:

„Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
О, малка хубава страна,
на изпращелите държавници..."

Поетите нямат силата и енергията да се отърват от сбърканите държавници. Те просто могат да събудят у будните хора позаспалата сила и енергия не само да ругаят, но и да помогнат на ненужните управници да си хващат пътя...