Протестите следват един след друг и това отнема голяма част от енергията на правителството. След успокояването на зърнарите, напрежението започна да се покачва при миньори и енергетици. Това са съвършено различни професионални групи и контактуването с тях изисква различен подход и тип комуникация. Зърнарите са бизнесмени със солидно европейско и национално дотиране, докато миньорите и енергетиците са хора на наемния труд, с уточнението, че в държавната "Марица" средната заплата е два пъти повече от средната за Старозагорския регион, където се намира предприятието. В първия случай беше достатъчно кабинетът и по-точно премиерът Денков да приложи рационален и прагматичен подход, за да се отиде към трайно решение. Бизнесът по принцип е прагматичен и рационален и затова става отзивчив, когато към него се подходи в духа на мисленето и нагласите му.

При наемния труд обаче разбиранията са от доста по-различен характер. На мястото на прагматизма стои усещането за личната сигурност, а рационализмът е заменен от груповите (колективните) възприятия. Човекът на наемния труд се чувства силен, когато е сред себеподобни и заедно с тях формулира и защитава определени интереси, които припознава като свои и вероятно действително си представя, че те са полезни не само за неговия колектив, но и за цялата местна или дори национална общност. Именно поради тази причина пред журналистическите микрофони, от няколко блокирани точки в страната, протестиращите твърдяха, че защитават българската енергетика, без която не може да има икономика и дори електричество за бита.

Вече се намираме в периода на предизборната кампания за местни органи на властта на 29 октомври. И разбира се, появата на подобни блокади и протести ще окаже своето влияние върху изборите (макар и да са местни). Те може и да не повлияят пряко върху изборните резултати в една или друга община, но се превръщат във фактор, формиращ публичната среда, в която ще протече подготовката и провеждането на вота. Начинът, по който започнаха да се развиват отношенията между протестиращи и управляващи също води към предположението за появата на фактор по отношение на местните избори. Среща на представители на протеста с представители на почти всички парламентарни групи и премиера в Народното събрание, разговори и поемане на ангажименти по група от искания, заявени от протеста, постигане на споразумение, отказ на част от миньорите да го подкрепят, както и отказ от синдикатите. По принцип напрежение с подобен характер може да има или техническо, или политическо решение.

Опитът на кабинета е да предложи техническо решение. Премиерът Денков заяви, че приема исканията толкова, доколкото те не противоречат на европейски регламенти. И уточни, че него европейските регламенти го интересуват. Де факто те интересуват почти всички хора в България. Благодарение именно на европейските регламенти българският бизнес има достъп до европейския пазар, благодарение на тях българите могат да пътуват свободно и да работят навсякъде в ЕС, благодарение на същите тези регламенти младите българи могат да се образоват в европейските университети срещу минимална такса или без такса. Николай Денков просто се опита да даде знак на протестиращите, че европейските регламенти са полезни за националната общност като цяло, в т.ч. и за тези български граждани, които решиха да стануват по магистрали и други транспортни съоръжения с твърдението, че защитавали някакъв национален интерес.

Един доста интересен въпрос, около миньорските неволи, е мълчанието на президента Румен Радев. А енергийната тема по принцип не е далечна за него. Когато е ставало дума за внос на енергийни суровини, той нерядко е вземал отношение, а и сам е проявявал активност за включване на страната в разни газови отношения, например. Странна работа - за вносните суровини - активност, за местните - нищо! А темата за енергетиката е част от въпросите за националната сигурност. Та нали по блокадите говореха, че без въглища българската енергетика би била под голяма заплаха?!

Има един орган към президента, който се нарича Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС). Вече вероятно само историците помнят кога е бил свикан за последен път, макар че по регламент той трябва да заседава поне веднъж на три месеца. Има конституционалисти (проф. Георги Близнашки, например), които тълкуват неговото продължително несвикване като нарушаване на Конституцията от страна на президента. По всичко личи, че и сега около миньорските страсти и техните претенции, че защитават национален интерес, КСНС отново няма да бъде свикан.

Не без значение е и обстоятелството, че според президентския сайт, Румен Радев няма нито секретар, нито съветник по въпросите на енергетиката. По някои теми има по повече от един човек, но по енергетика - нито един. Така остава висящ въпросът, когато по определен проблем от сферата на енергетиката президентът реши да изрази публична позиция или пък предпочете да замълчи - с каква експертна помощ формира позицията си?!

Въпросът около миньорите и въглищата сега е труден и вероятно поради това президентът предпочита да стои настрана. А всъщност той стана труден, защото продължително време беше избягван, включително и по време на служебните правителства, назначени от Радев. Никой не желаеше да се занимава с тема, която е потенциален източник на напрежение и затова тя остана за последния възможен момент. Случи се така, че този момент съвпадна с предизборната компания за местния вот, което повиши допълнително нивата на напрежение, а някои парламентарни формации решиха, че могат да използват ситуацията съобразно партийните си потребности непосредствено преди изборите. Именно това може да обясни внасянето на вот на недоверие ("Възраждане", ИТН, БСП) към правителството точно в този момент. Чрез противопоставяне на добре организирани групови интереси срещу обществения интерес се създават идеални условия за политическа експлоатация на ситуацията. Подходът - разделяй и владей - е най-лесно приложим точно при такива обстоятелства.

Парламентът трябваше да не работи по време на същинската предизборна кампания за местните избори. Имаше такова решение, взето от народните представители. Идеята е парламентарната трибуна да не се използва за правенето на предизборни кампании. Внасянето на вот на недоверие сега обаче на практика прави това решение неизпълнимо. Вотът трябва да бъде дебатиран, както и да се проведе гласуване по него в едноседмичен срок след внасянето. Това налага свикването на извънредни заседания по време на най-активния предизборен период. Така че в близките дни предизборните кампании активно ще влязат вътре в българския парламент. А блокадите (тези, които още стоят)... Те най-вероятно ще бъдат снети след гласуването по внесения вот, който според заявките на формациите, подкрепящи кабинета, ще бъде отхвърлен.

Макар и отхвърлен, вотът на недоверие най-вероятно ще донесе известни ползи на популистките формации, най-вече "Възраждане" и ИТН. Той ще им позволи да направят предизборни кампании в характерния за тях популистки стил. Местната власт е най-близко стоящото до хората публично управление. Функциите му са свързани с осигуряване на решения за конкретни проблеми - инфраструктура, развитие на градската среда и нейното поддържане, училища, детски градини, места за отдих и спорт и т.н. Това са теми, които трудно могат да бъдат превърнати в обекти на популизма. Дори и да се направи подобен опит, той лесно може да бъде разпознат и осуетен. Затова популистите се нуждаят от възможността да правят кампания от национални позиции, макар и да става дума за избори за местна власт.

По време на дебатите по вота те ще облъчват публиката с любимите си приказки за колониалното управление на страната, за това как Брюксел на всяка цена държи да унищожи българската енергетика, как дори и през 2038 г. е рано да се приключи с въгледобива, защото няма ли въглища, няма и България и т.н. и т.н. Няма да посочат нито един ясен аргумент в подкрепа на твърденията си, а ще внушават на избирателите, че трябва да гласуват за техните кандидати по места, защото тяхната цел е "най-благородна" - защита на националния интерес (както те си го разбират). А това може да се прави от всяка позиция, стига власт да има. Местното управление е принципно важно за политическите субекти, защото проникването в него може да гарантира политическо дълголетие на всяка една формация, която го постигне. Ето защо в случая се действа на принципа - целта оправдава средствата.