След коронавируса, нов вирус прикова вниманието на научната медицинска общност. Внезапното нарастване на случаите на хепатит сред малките деца, ангажира вниманието на специалистите от цял свят. До момента доминира версията, че основна роля има аденовирус, който обикновено предизвиква настинки, повръщане и диария.

Как бяха забелязани първите случаи? За първи път необичаен, макар и ограничен ръст на случаите на хепатит при малки деца, беше отчетен в Шотландия. През януари тази година агенцията за здравна сигурност в Обединеното кралство започна да следи хоспитализациите в Англия, Уелс и Северна Ирландия.

Един конкретен аденовирус, наречен F41, е открит при около 3/4 от децата, които са били тествани, с потвърден хепатит. Медиците смятат, че този аденовирус се завръща, след като през първата година на пандемията е изчезнал напълно заради ограниченията и изолацията.

До началото на май специалистите успяха да идентицифират 111 случая при деца под 10 г., по-голяма част от тях с лека форма на заболяването, но при 10 се е наложила чернодробна трансплантация.

Около 16% от децата са били позитивни за SARS-CoV-2, когато са били приети в болница, но тъй като по това време е имало много заразени, не е било отчетено като нещо необичайно.

Категорично беше доказано, че заболяването няма връзка с ваксинациите срещу коронавирус, тъй като поразява предимно малки деца, които не са ваксинирани - имунизациите срещу COVID-19 под 5-годишна възраст не са разрешени, а основната част от заболелите са в тази възрастова група.

На 6 май здравните власти в САЩ обявиха, че разследват 109 случая на необясним хепатит при деца, сред тях има и 5 починали.

Заразените са от 25 щата, а децата са на възраст около 2 години.

От 109-те регистрирани случая за последните 7 месеца, 14% са били подложени на трансплантация на черен дроб. 90% от децата са били приети за лечение в болница, но голяма част от тях са били излекувани.

По данни на центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ извън страната заявените случаи на необясним хепатит вече са над 200. Страните, които съобщиха за заболели от мистериозния вирус деца, са Дания, Ирландия, Холандия, Испания, Румъния.

У нас още няма регистриран случай, но Министерството на здравеопазването вече разпореди децата със симптоми на хепатит да бъдат наблюдавани, а съмнителните проби да се изпращат в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) за изследване. Както каза директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова "човек, когато търси, намира".

Както сме се убедили от опита с COVID-19, вирусите прескачат граници, макар при тези случаи да няма обстоятелство като пътуване в чужбина. Въпрос на време е да бъде открит и у нас. Предвид факта, че 14% от заразените се нуждаят от чернодробна трансплантация, да погледнем как сме с този вид операции на деца у нас.

Казано с една дума - никак.

През 2021 г. у нас са извършени общо 14 чернодробни трасплантации, всички от трупен донор, които, с едно изключение, са на възрастни. През същата година в болница "Лозенец" беше извършена трансплантация на черен дроб от трупен донор, т. нар. сплит - дробът беше разделен между бебето и възрастна пациентка, оперирана във ВМА. Детето обаче не оцеля и почина на 7-месечна възраст.

Според данните на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за 2022 г. чернодробните трансплантации до момента са 3, на възрастни пациенти.

Единственото лечебно заведение, в което се извършваха чернодробни трансплантации на деца беше болница "Лозенец". След смяната на директора на болницата проф. Любомир Спасов този вид операции на деца спряха, макар че и до тогава бяха със спорна успеваемост при най-малките. Един от временните директори доц. Радосвет Горнев, обяви през миналата година, че се предвижда извършване на детски чернодробни трансплантации с договорена подкрепа от голям европейски трансплантационнен център, без да посочи кой е центърът.

Тогава той съобщи, че са били осъществени две видеоконферентни връзки с представители на въпросния център и предстои екип от болница "Лозенец" да го посети, както и чуждестранните медици да посетят българското лечебно заведение, за да се запознаят с условията.

В договора, по думите на Горнев, се предвиждаше водещ техен хирург да идва в България за да трансплантира с българския екип при нужда. В такава нужда през 2021 г. са били три български деца. Развитие по тази инициатива на "Лозенец" обаче не беше съобщено да има.

В приблизителни цени една трансплантация на черен дроб на дете у нас струва 150 000 лв., а в чужбина 220 000 лв.

Според българското законодателство, ако в България може да се осъществи трансплантация, НЗОК не финансира подобна интервенция в чужбина. Изглежда, че към момента точно такива трансплантации у нас не могат да се извършват.

Каква е алтернативата? За да получат децата финансиране за трансплантация в чужбина се влиза в дълга процедура. Трябва да бъдат попълнени 6 заявления, уведомления, декларации. Освен това родителите трябва да приложат 9 вида документи към заявлението за кандидатстване за трансплантация, а към медицинската документация се изискват още 6 справки, плюс още три заявления и декларации за заплащане на медицинските услуги, за обработка на лични данни и договор за заплащане на лечението.

Офертата от чуждата клиника и всичката съпътстваща документация трябва да бъдат преведени на български, в случай че са издадени в чужбина. Да не забравяме, че преди това родителите трябва да са намерили и получили подходяща оферта от лечебно заведение, в което ще бъде извършена трансплантацията.

Както става ясно, процедурата е дълга, документацията огромна, одобрението не е гарантирано, а времето на малките пациенти обичайно е много малко.

Към тези обстоятелства добавяме и необходимостта от донор. При най-малките често това е един от родителите (с най-голяма съвместимост с детето), който, грубо казано, дава парче от черния си дроб за присаждане на детето, като се разчита на способността на този орган да регенерира.

Възможно е да няма достатъчно съвместимост, тогава се чака подходящ донор. Т. е. и в чужбина не става бързо и лесно.

Алтернативата, за да се спестят дългите процедури за одобрение е финансирането на операцията със собствени средства. Това често е непосилно за семейството и се разчита на дарителски кампании, каквито напоследък отново зачестиха в социалните мрежи.

Ако трябва да обобщим - чернодробни трансплантации на деца у нас в момента не се извършват, процедурата по кандидатстване за финансиране на операцията в чужбина от НЗОК е дълга и не гарантира непременно одобрение. Изходът е трансплантация в чужбина, ако се съберат средства.

Накратко - не сме подготвени за мистериозния хепатит.