Моите цигански издръжки

С „езика на омразата" се храни статистиката за свършена работа. В края на годината името Калин Руменов и отнемането на наградата му „Черноризец Храбър" ще бъдат положителният баланс на няколко цигански сдружения и организации.

Срещу него те ще получат ново финансиране за неслучващата им се интеграция на малцинствата. И никога няма да признаят скритата ирония. Че икономическото ми нехаресване на циганите на държавна издръжка заработи следващите им заплати.

Досега се чувствах тъпо само като данъкоплатец. Вече и като статистиката, оправдаваща работни места на лицемерни българи. Тяхната кауза е за собствените им задници и е скрита в тях. Където прави компания на главите им, опитващи се да не гледат към светлото циганско бъдеще. То ще е без трети клас, без работа, без осигуровки, без пенсии и без презерватив.

До неговото настъпване аз и моите работещи приятели вече ще сме емигрирали и няма да ни интересува кой ще изработва социални помощи. За да има такива - някой трябва да произвежда продукция или услуги. А не да си играе на правозащитни организации.

Ако на някого истински му пукаше за циганите - щеше да научи гетото как се слага презерватив. Защото не е логично да произведеш 10 деца и пари за храна за нито едно. Както и не е цивилизовано всичките да живеят в курник. Утре никое от тях няма да стане ядрен физик. По-вероятно ще започне да проси. Или да се ебе, пак просейки.

С повечето цигани в живота наистина трудно се разбирам. Те очакват от мен винаги да им помагам. Аз очаквам да тръгнат на работа. В казармата обаче имах цигански приятели. В едно спално бях с двама цигани, изселник в Турция и българин. Циганите бяха съвсем нормални пичове, с които заедно разделихме казармената простотия. След уволнението прекрасният ни модел за етническа хармония се срути, защото спряхме да делим поравно. Интеграцията умря някъде на портала.

Нюрнбергският процес също отдавна е история, но евреите продължават да живеят със спомени. И с необходимост да размахват пръст, когато някой започне да държи данъкоплатска сметка на циганите.

На всички вносни евреи, които напомниха за себе си покрай моя случай, пожелавам дъщерите им да се омъжат за безработни български цигани. Които те да издържат с еврейските си спестявания и данъци. Синовете им да доведат цигански снахи. И от горещите им пещи да излязат тълпи циганчета, проговарящи първо на иврит. Така ще бъде заличена границата между цигани и евреи, която тяхната позиция ме само накара да мисля, че не съществува.

 Винаги досега съм успявал да направя разликата - дори и само заради имиджа. За разлика от населението в моята страна не смятам, че циганите са толкова крадливи. Заради неучастието им в най-големия обир на миналия век, в който евреите искат да продължим да живеем.

Ако с еврейска терминология предположим, че създателите на всички вируси измислят и противоотрова - Гьобелс сигурно е имал тайна тетрадка как да се противодейства на фашистката пропаганда. След войната е много вероятно тетрадката да е била задигната и до днес да продължава да се работи по написаното в нея.
Предполагам това, защото годината е 2008, а евреите продължават да се държат като в Нюрнберг. Контрапропагандата обаче има срок на годност.
И след дългогодишна агресивна употреба на нацизма като обяснение за света - съвсем скоро може да се предизвика носталгия по него.

Пожеланието ми към Международната федерация на журналистите, която също участва в разжалването ми, е да си разтоварят конюнктурните задници в циганско гето. И да се запознаят с кредитния ни феномен „етнически заем".
Той се отпуска на цели махали, които не могат да си платят електричеството. Понеже компаниите, които го продават, не могат да са на загуба, но и не спират тока - подозирам, че надписват моята сметка.

Подозирам още, че българските цигани струват 3 пъти по-скъпо от всички останали. Освен електричество им плащам още джобните, когато не ходят на работа. Специално за тях държавата дори измисли работна програма, по която да полагат безсмислен труд, без всъщност да създават брутен вътрешен продукт.

И накрая пак да опират до данъците ми. Цикълът на циганското финансиране в България се затваря на политически избори. За тяхното спечелване партиите инвестират в покупка на гласове от гетата.
Циганите прибират парите им, а партиите си връщат инвестициите, като ме крадат, когато влязат във властта. Схемата ще проработи още веднъж на следващите избори и е добре международните лицемери поне тогава да си донесат задниците дотук.

Без да се героизирам като жертва на циганската цензура - тя е стандарт за новата ни свобода на словото. Която по нищо няма да се различава от всички останали медийни формати. Свободата също е вносен формат, който този път не е „Big Brother", a се казва примерно "Без цигании".

Благодарен съм на в. «Новинар», че ми позволи да работя по старите стандарти. Които със сигурност поне не са лицемерни.