В зората на прехода един председател (президент) пожела танковете да дойдат. Това с един замах затри богатата му успешна политическа и държавническа кариера. Той остана в историята с прословутата реплика за бойните машини...

Тези дни един министър призна, че ведомството му не може да се справи с бежанската вълна на южната граница и поиска армията да излезе от казармите и да застане на браздата. Колко време политическо и управленско доизживяване да му отпуснем?

Един граничен полицай трябваше да загине нелепо, за да отвори очите на ръководството на МВР (чети: всички ръководства), че операцията по охрана на българо-турската граница е занятие скъпо струващо, рисковано и безполезно.

Обиколете центъра на София около Баня баши джамия, уличките покрай Женски пазар, които приличат на ориенталско тържище в покрайнините на Дамаск - ще разберете, че командированите на „зелена граница" полицаи не са спрели пълноводната бежанска вълна. Не й противодейства ефективно и недостроеният стобор край браздата, самодоволно именуван „съоръжение".

Министър Вучков определи започналата през ноември 2013 операция като „полицейска авантюра". Греши. Авантюрата не е полицейска - полицаите са единствено потърпевши. Авантюрата е управленска. Но той и предходниците му на „6-и септември" 29 могат да си позволят да говорят нелепости - те са „политическо ръководство", ergo от тях професионализъм не чакай. Гузното мълчание на т.нар. професионално ръководство на МВР е плашещо. Нежеланието за кой ли път да се поеме отговорност за решения, които би трябвало да бъдат вземани след компетентен анализ, оценка на динамичната ситуация на база реална оперативна информация, а се оказват палиативни, противоречащи на логиката, водещи до финансови, а сега за съжаление - и до човешки загуби, е индикатор за липса не само на професионална компетентност, но и за дълбок морален дефицит.

В същото време е недостойно министърът да оправдава обичайните проблеми пред МВР - „...Липсва униформена полиция из провинциалните райони. Защото: местните полицаи са по границата и престъпността (незабавно!) надига ръст! Освен това преписките по РПУ-тата стоят необработени..." - с граничната „авантюра". За несправянето с битовата престъпност и висящите преписки ключът не е в палатките на граничните наряди.

Командироването на обикновени полицейски служители за изпълнение на специфични задачи по охрана на държавната граница бе равнозначно да повериш сърдечна операция на стоматолог. Съвсем друга тема е, че след 1997 и задълженията на граничните полицаи се сведоха до това, да „късат билетчета" на входа и изхода на République de Bulgarie и да си делят славата за някое и друго кило заловен хероин с колегите митничари.

МВР разполага с достатъчно жива сила и технически средства (които европейските партньори даряват, но употребата им май стига до тържественото предаване и приемане пред камерите), за да осигури безпроблемно затваряне на „зелената граница".

По закон съществува и „специализирана високомобилна полицейска структура за обслужване на обществото, която самостоятелно и съвместно с останалите служби има за цел овладяване на кризисни ситуации, възстановяване и поддържане на обществения ред при масови безредици и изпълнява функции на резерв на Министерството на вътрешните работи за гарантиране на вътрешната сигурност" - жандармерията.

Остава неясно защо тогава трябваше да се командироват към границата младши районен инспектор от Полски Тръмбеш и негови колеги от провинциалните полицейски управления, че да се надигне - незабавно! - престъпността. А „високомобилната полицейска структура" бе натирена по села и паланки да плаши непълнолетните крадци на жица с бронираните си високопроходими (?!) камионетки, бронежилетки и автомати...

Но вместо да погледне в задния джоб на министерството си и да открие неупотребените резерви, министърът се опитва да прехвърли проблема от болната глава на здравата. Едва ли някой приема на сериозно твърдението, че войската трябва да даде професионални - забележете - шофьори, които да осигурят транспортирането на нарядите по границата. МВР не разполага с шофьори? Ами министърът да погледне през прозореца на кабинета си - колко висококвалифицирани такива се подпират по цял ден на колите си в двора и чакат да закарат някой негов заместник или секретарката му от точка А до точка Б. Достатъчно подготвени да возят министър, камо ли да карат „джуган".

В момента плачът е за ограда от 131 км. Това няма да замени добрия стар „кльон" и КСП (контролно-следовата полоса), да върне надеждността на граничните наряди със следово куче. Но към 900 командировани полицаи и 500 гранични, ангажирани в операцията досега, това е смешно разстояние. За което и ограда не трябва. По Закона за пограничната стража от 1887 на един стражар - пеши или конен - се „пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра". На тези командировани се пада... 0,09 км. Че само чиновниците в МВР могат да ги преградят с жива верига. На две смени. По стандарта от края на по-миналия век.

Министър Вучков отново се концентрира единствено на проблемите на югоизточната граница. А неприятностите все по-често чукат на българо-гръцката и най-вече на оставените без надзор северна и западна граница. Защото само през миналата година от държави в ЕС са ни върнати 180 нелегални емигранти, изтървани или пропуснати от нашите гранични полицаи на изход. Сега Австрия, Германия и Унгария ни заплашват да ни върнат още 7500, регистрирани или получили статут на бежанци у нас, но предпочели по-западни дестинации.

И проблемът тук не е, че потокът емигранти започва да става трипосочен - влизат-илизат-връщат ги - а че България губи авторитета - къде трудно заслужен, къде преувеличен - на сигурна външна граница на Съюза. Гърците охотно пропускат мигрантската вълна към северната си съседка, защото нямат интерес след това същите емигранти да им бъдат връщани като „адресно регистрирани" при тях...

Армията има ангажименти по гарантирането на националната сигурност при кризисни и извънредни ситуации. Но ангажирането й по охраната на държавната граница е равносилно на въвеждане на военно положение. А в случая министърът мери с двоен аршин. Защото, когато колегата му Москов предложи полицаи да охраняват линейките в рисковите махали, той отсече: „Не се съгласих, защото не е целесъобразно, а и не може полицията да придружава навсякъде спешна помощ, данъчни служители, горски работници...". Е, а целесъобразно ли е на границата до всеки граничен полицай да се постави МТЛБ? С две картечници? И рота автоматчици...

Вместо да дава неумни идеи, ръководството на МВР би трябвало да ангажира целия (останал) аналитичен ресурс, да направи оценка на потенциалния риск, да открие слабите звена в организацията на охраната на първо място на българо-турската граница, а след това и на останалите участъци, да организира оптималното използване на физическия и техническия потенциал и едва след това да вика неволята. И земеделското министерство, както възнамерява силовият вицепремиер Кунева.

Ако не може - просто да си потърси друга работа. За да не се окаже, че след трагедията край Горно Ябълково главен комисар Захарин Пенов е единственият, който не е забравил що е офицерска чест...