14 юли 2022 година. "Денят на Бастилията" - годишнина от Френската революция и национален празник на Франция. По традиция на тази дата в центъра на Париж се провежда военен парад. Този път обаче пехотната част от парада е поведена от... български гвардейци. Снимките с наши войници, маршируващи по "Шанз-Елизе" и развяващи родния трикольор, предизвикват огромен фурор в социалните мрежи. Почти като втори "Парк де Пренс", близо три десетилетия по-късно...

Българското участие в парада на 14 юли се случи благодарение на решението на френската страна да покани военнослужещи от 7 държави от източния фланг на НАТО - като жест, оценяващ ролята им в колективната сигурност на Алианса предвид заплахата от изток. И като сигнал към същата тази заплаха.

Благодарение на членството ни в НАТО български войници маршируваха по "Шанз-Елизе". Нещо, което не се е случило дори след поредицата от бляскави военни победи над французите при Дойран (и не само). И някак си естествено възниква въпросът имало ли е аналогичен случай по време на съществуването на Варшавския договор - български войници на парада в Москва на 9 май. За което историята мълчи. Документирано е участието на ген. Владимир Стойчев на парада през 1945 година, което обаче е 10 години преди основаването на пакта.

Но да се върнем в Париж. Фактът, че французите не са прекъснали традицията на военните си паради, сам по себе си е нещо похвално. (Поводът за тези паради, като историческо събитие, е силно надценен, да не кажа, че има отрицателно въздействие върху Европа, но да не се отплесваме.) 2022 е годината, в която цялата европейска цивилизация трябваше (болезнено) да осъзнае, че армията, отбраната, въоръжените сили, не са отживелица, а необходимост. Защото и рискът от война не е останал в миналото, макар през последните десетилетия да си бяхме въобразили, че е така.

Да, съвременна Франция има своя голям грях към същата тази европейска цивилизация - масираната демографска подмяна през последните години чрез легално вкарване на по над 100 хиляди легални мигранти годишно от Магреба. С което заплашва ценностния фундамент не само на себе си, а и на Европа като цяло. Има грехове конкретно и към България - пакетът "Мобилност 1", преди това натискът за затваряне на 3-и 4-и реактор в АЕЦ "Козлодуй"... Но когато има нещо положително, е редно да се отчете. И тук не става дума само за парада (което е символ), нито за българското участие (което също е символ), а изобщо за ролята на Франция в НАТО - алиансът, който е военната опора на нашата цивилизация.

Франция е на 6-о място в света и 3-о в рамките на НАТО по военен бюджет. На 13-о в света (отново 3-о в рамките на НАТО) по численост на въоръжените сили - редовна армия, запасняци и паравоенни. Ядрена сила. Постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Всичко това я прави първостепенен геополитически фактор, към когото очакванията няма как да не са големи.

И когато такава държава прави жест към нашата, е редно да го оценим. Но най-вече да си дадем сметка за изключителната важност на членството ни в НАТО.

Северноатлантическият алианс не е просто най-мощният военен съюз в света. Неговата военна мощ е по-голяма, отколкото на целия останал свят накуп. И тук не става дума само за това, че членството в него предполага защита, каквато не бихме имали в никаква друга конфигурация. А за това, че ако има нещо, което би могло да върне доминиращата роля на Европа на геополитическата сцена, това не е Европейския съюз в сегашното му състояние, а именно НАТО. Алиансът е този, който може да се опре на Китай, Русия, ислямския лагер и на всеки друг, който оспорва превъзходството на европейската цивилизация. Стига, разбира се, държавите членки да не забравят своите отговорности и да не се осланят само на военната мощ на САЩ (и евентуално на Турция, която има съвсем различен геополитически дневен ред).

НАТО е може би последната отломка от славния някога европейски колониализъм и империализъм, цивилизовал голяма част от останалия свят (по Киплинг). Еманация на европейския супремацизъм, доколкото такъв е останал в днешните общества, съставляващи нашата цивилизация. И тук стигаме до болната тема.

Да, водещите западни държави и общества са проядени от либерализъм, левичарство и в крайна сметка деградация. Виждаме го в управлението и на САЩ, и на Германия, и на вече споменатата Франция, а и британските тори далеч не са това, което бяха навремето. Но това не е основание да променяме геополитическата си ориентация. Ние трябва да сме там, където е нашето цивилизационно семейство, независимо че част от членовете му са болни в момента.

Недъзите на Запада тласкат немалко българи към проруски настроения, не на последно място и защото Русия днес им изглежда "по-здрава" и сякаш непокварена от ляволибералните тумори, разяждащи Западна Европа и Северна Америка. (В действителност, днешна Русия под своята "консервативна" опаковка е нещо съвсем различно, но това е дълга тема.) Но да се избира страна в геополитиката на базата на това какъв режим я управлява, е изключително погрешно.

Поведението на международната сцена трябва да е продиктувано от националните интереси, а не от симпатии към лидери и режими. И ако за социалисти и либерали е естествено да формират интернационали, то при консерватори и националисти не става автоматично. По тази логика през Втората световна война полската "Армия Крайова" нямаше да воюва срещу нацистка Германия, още по-малко пък задграничното правителство да е в Лондон. В един такъв сценарий по-скоро полските патриоти щяха заедно с германците да воюват на Източния фронт. Защото, ако случайно не знаете, режимът в Полша в навечерието на войната (смесица между национализъм и клерикализъм) е бил по-близък до нацисткия, отколкото до съветския или до английската демокрация. Но не би. Защото на първо място е националният интерес. От който е бил воден и ген. Аугусто Пиночет в Чили, за да подкрепи във Фолклендската война демократична (макар и тогава с консервативно управление) Великобритания, вместо идейно доста по-близката му военна хунта в Аржентина.

Затова - на парад, като на парад. Сега в Париж, скоро и в други европейски столици.

P.S. Историята помни и друго българско военно присъствие на територията на Франция. През 1940 година, след капитулацията пред нацистка Германия, в присъствието на ген. Никола Жеков, пред кметството на Ньои-сюр-Сен вместо знамето със свастиката и издигнат българския трикольор. Под звуците на "Шуми Марица". А тогава дори още не сме били част от Тристранния пакт...