В сряда вечерта Йиска Харани прекарва няколко часа в местен полицейски участък. "Получих сигнал за "плюещ"", посочва еврейската активистка по нестабилна телефонна линия от Йерусалим, обяснявайки, че християнска монахиня е станала поредната мишена на подобно унижение. Това пише Луис Нордстром за France 24.
Харани, която ръководи Центъра за данни за религиозната свобода (RFDC), израелска неправителствена организация, която документира антихристиянски инциденти и помага на жертвите да ги докладват на властите, твърди, че сега има толкова много случаи, че тя и нейните около 100 доброволци са заети "24/7".
Най-често срещаното е плюенето, отбелязва тя. Но може да бъде и графити върху християнски табели с кръстове върху тях, вандализъм или различни форми на тормоз." По думите й извършителите принадлежат към много малка част от 10-милионното население на Израел. Според нея повечето евреи никога не биха направили това и се идентифицират предимно като ултраортодоксални, сефарадски евреи в стил Шас или националистически религиозни евреи. "Всички те носят кипи (традиционни еврейски шапки). Не съм виждала нито един светски евреин да се държи лошо с християните, подчертава тя.
През 2024 г. нейната организация регистрира 107 инцидента. Миналата година броят им скача до 181. "Няма месец, който да минава без да бъдат докладвани поне десет инцидента", казва тя, като отбеляза, че в действителност числата вероятно са много по-високи. Това е отчасти защото жертвите или не знаят как да съобщят, или не искат да вдигат шум за по-малко сериозни престъпления като плюене.
Въпросът с плюенето ни връща векове назад през историята на еврейско-християнските отношения, през които евреите, като малцинство страдат изключително много от ръцете на християнското мнозинство - от антисемитизъм и преследване до опити за унищожение.
През 11-ти век евреите (тогава преследвани по време на кръстоносните походи) са обвинявани в плюене по кръста в акт на религиозно презрение, обяснява равин Алон Гошен-Готщайн в публикация в блога на Times of Israel. Някои еврейски общности след това възприемат този жест, за да покажат съпротива и неподчинение. С течение на времето "плюещият евреин" се превръща в негативен стереотип за евреите.
Когато държавата Израел е създадена през 1948 г., евреите за първи път стават мнозинство, а християните са малцинство. И плюенето става още по-символично.
Гошен-Готщайн посочва, че проблемът е, че някои изолирани еврейски общности не следят съвременните развития в християнския свят и не знаят, че много църкви оттогава са преразгледали своите теологии, легитимирали са юдаизма, отправили са извинения и дори се борят с антисемитизма. "Плюещите и нападателите, разбира се, нямат представа", пояснява той.
Крайнодесният политик Итамар Бен-Гвир налива масло в огъня през 2023 г., когато той, като действащ министър на националната сигурност на Израел, заявява пред Армейското радио, че плюенето по християни не е престъпление и че не всичко "оправдава арест".
Бруталното физическо нападение над френска монахиня в Източен Йерусалим на 28 април обаче изпраща нови шокови вълни в цялата християнска общност. На кадри от охранителни камери, заснели нападението, се вижда как православен мъж тича към християнската монахиня, блъска я на земята и се връща, за да я ритне веднъж, преди минувачи да се намесят.
"Това е най-екстремният случай, който сме виждали. През трите години, откакто основах RFDC, може да е имало три или четири физически взаимодействия", отбелязва Йиска Харани. Тя подчертава, че нито едно от тях не е било толкова насилствено.
Оттогава нейната неправителствена организация е призовавана да "ескортира" християни през Йерусалим. Докато придружават вярващите, доброволците на RFDC държат камерите на телефоните си включени през цялото време, готови да заснемат всякакви потенциални нападения, на които могат да станат обект.
В сряда Кнесетът проведе специално заседание на комисията относно нападението срещу монахинята и начина, по който се отнасят с християните. Премиерът Бенямин Нетаняху категорично осъди инцидента, но според критиците срещата е била свикана главно защото кадрите са станали публични, посрамвайки израелското правителство на международната сцена.
Няколко от християнските представители, присъствали на изслушването, разказват за рутинен тормоз по улиците на Стария град на Йерусалим, съобщава вестник "Аарец", и цитира инциденти, при които израелските сили за сигурност предотвратяват достъпа на вярващите до местата за молитва или при които християни са били жертва на хвърляне на камъни или ритане. "Призовавам израелското правителство да нарече тези действия с истинските им имена: престъпления от омраза", заяви отец Аган Гогчиян от Арменската патриаршия.
Според Централното статистическо бюро, в края на 2025 г. в Израел са регистрирани около 185 000 християни, което представлява около 1,9% от населението. Повечето от тях са арабски християни - малцинство, което често се пренебрегва, рядко се говори за него и чието арабско наследство ги прави особено уязвими в еврейска държава като Израел.
Хана Бендковски, програмен директор на Йерусалимския център за еврейско-християнски отношения в междурелигиозния център "Росинг", посочва, че има инциденти, при които местни демонстрации са организирани пред домове на арабски християни, защото еврейските им съседи не искат те да живеят там. "Може би защото са християни, може би защото са араби. Не е ясно."
Друга група, която редовно е обект на нападения, са лицата, носещи видими християнски символи или религиозни дрехи, като поклонници, монахини и монаси. "Всеки свещеник, с когото говорите, ще ви каже, че плюенето е почти ежедневно преживяване", казва Бендковски.
По думите му някои, особено след нападението над монахинята, са станали по-внимателни в показването на религиозната си принадлежност. "Те крият кръстовете си в джобовете си и т.н. или избягват да носят обичаите си, когато отиват на определени места."
Отец Дейвид Нойхаус, който живее в Йерусалим от почти пет десетилетия и няколко години е служил като настоятел на йезуитската общност в Папския библейски институт, твърди, че след нападението над монахинята "има хора, които се замислят два пъти, преди да излязат, освен ако не е абсолютно наложително". Въпреки че самият той отказва да се поддаде на страха, той посочва: "Сега има осъзнаване, че трябва да се огледате около себе си, да помислите къде отивате, да помислите как се обличате. Има усещането, че във всеки един момент животът ви може внезапно да се обърне към по-лошо."
И трите лица, интервюирани от FRANCE 24 посочват, че нетолерантността към неевреи в Израел, независимо дали са християни, мюсюлмани или други, се увеличава през последните години, подхранвана от новите правителствени политики, войната и, разбира се, терористичните атаки от 7 октомври 2023 г. Отец Нойхаус смята, че не помага фактът, че Израел е изключително милитаризирана държава от самото начало и е "изграден върху колониализма на заселниците". "Ние сме много насилствено общество", казва той. "Вземете автобус, вземете влак, разходете се по улицата - всички са въоръжени. Това вече е невероятно насилие."
Харани от RFDC изтъква, че "Законът за националната държава" от 2018 г. бележи истинския първи обрат към по-лошо в религиозната нетърпимост на Израел. "Този закон е олицетворение на цялата тази психоза: да си израелец означава да си евреин - религиозно и националистически."
Законът определя Израел като национален дом на еврейския народ и насърчава използването на еврейски символи в израелското общество. Критиците отбелязват, че това бързо създава климат на религиозен национализъм и допринася за това религиозните малцинства да се чувстват все по-маргинализирани.
Оттогава, според Харани, правителството на Нетаняху показва "абсолютно пренебрежение към определени поведения в радикалния сектор. Тяхното поведение се толерира и следователно им дава зелена светлина. Това е пасивно насърчаване." Според нея извършителите стават все по-дръзки.
Отец Нойхаус е съгласен. "Когато инциденти на по-ниско ниво, като плюене, се игнорират, посланието е, че насилието е приемливо."
Травмата, гневът и разочарованието, свързани с атаките от 7 октомври, карат някои изолирани еврейски групи да започнат да "дехуманизират другия", смята Бендковски. Тя посочва по-специално засилването на насилието от страна на заселниците срещу палестинци в окупирания Западен бряг. Тя отбеляза, че много от тях или отричат, или нямат никакво знание за смъртта и болката, които Израел е причинил на цивилното население в Газа, Ливан и Иран. "Така че това, което виждаме у християните, е само един симптом на общата атмосфера", допълва Бендковски.
Колкото и ужасна да е агресията срещу монахинята, тя е послужи поне на една смислена цел: да хвърли светлина върху отношението на израелското правителство към християните, подчертава Харани. Тя допълва, че е в почти ежедневен контакт с пострадалата монахиня. Казвам й: "В известен смисъл ти беше избрана да бъдеш знакът за спиране на случващото се."
USD
CHF
GBP
