Година след като Европейския антираков план е факт, у нас се появи чернова на български противораков план. Говорим за чернова, възможно е да има вече финализиран документ, но въпреки опитите ни, такъв не можахме да открием. Все пак нека сме доволни и на черновата, предвид голямото закъснение с изготвянето на стратегията ни за борба с рака, заради което дори еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис ни пришпори при миналогодишното си посещение у нас.

Защо този план е важен - защото Европейската комисия планира да инвестира 4 млрд. евро за борба с онкологичните заболявания в ЕС и от това как ние ще защитим плана си зависи каква част от тези милиарди ще бъде насочена към България. Тези средства ще бъдат разпределяни през периода 2022 - 2027 г. ( у нас заради закъснението, може да се случи по-късно).

На пръв поглед (има смисъл и от по-подробно разглеждане) в нашия проект правят впечатление няколко неща.

Първо, никъде не са посочени конкретните средства, които ще са необходими за реализирането му, нито пък е ясно кой ще получава тези средства.

Второ, като начална стъпка за осъществяването на плана се предвижда изграждането на Национална мрежа за онкологичен контрол, която както предполага и името ѝ, ще осъществява ръководството и контрола по стъпките, предвидени в противораковия план. Според презентацията тази мрежа ще включва водещите онкологични центрове в страната. И тук става малко по-интересно. Тези водещи центрове са: Клиника по Медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Лъчелечение на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Нуклеарна медицина на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Обща и клинична патология на Александровска болница; Хирургични клиники на ВМА; Отделение по Оперативна гинекология и тазова хирургия на МБАЛ Вита; Национална генетична лаборатория.

Освен очевидния превес на частни лечебни заведения, няма как да не ни направи впечатление, че сред посочените клиники и болници няма нито една, която приоритетно да се занимава с лечение на деца с онкологични заболявания. Вероятно и в бъдеще ще се разчита на самоинициативата на родителите да търсят възможности за лечение предимно в чужбина, финансирано с дарителски кампании, поради оскъдните възможности за заплащане от НЗОК.

Учудва също и присъствието като "водещ онкологичен център" на Отделението по оперативна и тазова хирургия към болница Вита. Ако погледнем данните за плащанията за онколечение на НЗОК през 2021 ще видим, че болницата не фигурира сред първите 40, което означава, че далеч не е водещ център. Всъщност сред тези данни липсва и Александровска болница.

Друго, което се набива на очи, е пълното отсъствие на болници извън страната в тази т. нар. ръководен център . Отсъствието им е странно, предвид данните от вече цитирания списък, според които след Аджибадем Сити Клиник, по брой лекувани пациенти се нареждат комплексните онкологични центрове в Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора например. Може би презумпцията за избор само на столични болници и клиники е, че всички се намират в близост и по-лесно ще могат да координират действията си, макар че едва ли ще можем да убедим в това специалистите извън София. Всъщност пред броя лекувани онкопациенти в споменатите центрове (а и не само) бледнее дори ВМА.

С оглед на "сложността на проекта и необходимостта от ефективно управление на този всеобхватен център и непрестанно проследяване на резултатите" се предлага да се назначи програмен директор с "поне 7 годишен мандат", който да ръководи центъра, да следи отделните структури, да добавя, премахва и подменя някои от звената според представянето им. Да взема решения за разпределянето на средствата по бюджета на проекта. С една дума - той ще държи и парите, и контрола.

И тук идва следващият любопитен момент - за програмен директор е предложен проф. д-р Асен Дудов, началникът на Клиниката по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник. Едва ли някой може да оспори професионалните качества на проф. Дудов, но незнайно защо не прави впечатление очевидният конфликт на интереси - директорът ще разпределя средства към национална онкологична мрежа, част от която е оглавявана от него клиника. Да не говорим, че клиниката е включена във "всеобхватния онкологичен център".

Всъщност философията на този мащабен европейски проект е да се създадат центрове за комплексна онкологична грижа. Какво означава това? Пациентът, който има определени оплаквания, да може в един център да бъде диагностициран и лекуван - хирургично, с лъчетерапия, с химиотерапия или каквито и да било други терапии. На същото място да му бъдат предложени палиативни грижи - това са онези грижи, които значително могат да облекчат ежедневието на раковоболния човек, защото се занимават с всички неприятни и болезнени странични ефекти от лечението.

Човеколюбиво е замислено в европейският план, защото да си с онкозаболяване е достатъчно травмиращо, за да се налага да обикаляш страната за един или друг етап от лечението си.

Точно този момент на комплексна грижа в нашия проект е по-скоро скициран, отколкото конкретизиран. В него се допуска възможността, ако една болница не може да ти проведе лъчетерапията след отстраняването на тумора, да сключи договор с друга, може и на другия край на страната, която да го осъществи.

Всъщност все още не е ясно къде ще са нашите "почти комплексни" центрове, тъй като такава информация в черновата липсва, предполага се, че до края на юни ще има някаква конкретика. Малко ни остава да чакаме.

Да споменаваме ли думата "превенция", тя е почти толкова празна от съдържание у нас, колкото и думата "демокрация". На превенцията са посветени достатъчно много страници в проекта, липсва конкретика, освен в частта за скринингите, които се предлага да влязат като задължителен елемент - напр. скринингът за рак на дебелото черво, който като че ли най-лесно и евтино може да бъде приложен.

Останалото са добри намерения за борба с тютюнопушенето, употребата на алкохол, вредните храни и емисии и т.н. в този порядък. Озадачаващо е обаче, че според противораковия ни план дейностите по превенцията трябва да започнат да се осъществяват от 2023 г., докато свързаните с лечебната дейност трябва да стартират още от тази година. Вероятно има някаква медицинска логика - първо да осигурим лечението, после ще мислим за диагностика и превенция, но не ни дава мира мисълта, че парите, които очакваме да получим по европроекта и като финансиране от МЗ, ще отидат предимно за апаратура и скъпоструващо лечение. Всъщност те и сега отиват там. И въпреки огромните средства - над 708 млн. лв. са изплатени от Касата за 2021 г. за онколекарства (около 500 млн. лв. след отстъпките) смъртността сред онкоболните расте.

В противораковия план също така се залага на изграждането на Национален раков регистър, с подрегистри, като част от Националната здравно-информационна система. Това като че ли е най-амбициозната част от плана, доколкото за реализацията ѝ ще се разчита на "Информационно обслужване". Опитът с е-рецептите, е-направленията е красноречив, да не говорим, че е-досието все още е химера. В този смисъл всички амбиции за скорошна дигитализация на онкосектора са по-скоро фантастика.

Всъщност има един раздел в противораковия план, в който има повече конкретика - това е частта с палиативните грижи за пациентите с рак. В нея има дори предложения за законодателни промени, които да улеснят достъпа до лекарства срещу болката например. Но палиативните грижи не са атрактивни - клиничните пътеки са евтини. Евтин е и морфинът, който липсва на пазара, защото е по-изгодно да внасяш молекули за десетки (и стотици) хиляди левове, отколкото морфин за 15 лв. опаковката.

Иначе, съдейки по документите и заявените намерения, основната ни грижа е пациентът. Но можем ли да твърдим, че той е в центъра на медицинските грижи у нас, ако му е отнета изконната потребност - да не изпитва болка?

Изобщо темата е неизчерпаема. Ясно е едно - задават се пари за онкология от Европа и е много важно те да стигнат до пациента.