Действащият президент на САЩ носи пълна отговорност за това, което се случи пред и в Капитолия вчера. Часове преди протестиращите да обсадят най-важната сграда в американската институционална архитектура, Доналд Тръмп държа реч пред тях, в която той не демонстрира поведение, съответстващо на длъжността му, а по-скоро раздаваше импулси на публиката си като тартор на агитка.

В допълнение, вече два месеца след като загуби изборите за президент, Доналд Тръмп последователно захранваше своите привърженици с фалшиви новини (основната, че Джо Байдън е спечелил изборите в САЩ благодарение на измама) и илюзорни сюжети (в които се създаваха очаквания, че било Върховния съд, било вицепрезидентът на страната ще редактират резултатите от президентския вот). За тези два месеца Доналд Тръмп излъга собствените си избиратели повече пъти, отколкото това успя да направи за същия период Нанси Пелоси.

Разбира се, за ексцесиите от вчера си има по-дълбоки и по-сложни, отколкото е самият Доналд Тръмп, причини.

Така например от години насам американското общество - като подиум на споделени ценности и авторитети - е видимо раздрано от разломни линии, които сегментират това пространство на съставните му части. Има бол леви анархисти и десни националисти. И все по-малко американци. Американското общество е пълно с атоми, които, в своята невротична подвижност, късат връзките помежду и не могат да изградят обща молекула. Идентификацията в САЩ все повече се формира на базата на "срещу", а не "за".

Но избирането на Доналд Тръмп през 2016-та година за президент на САЩ не бе причината за това разделение в американското общество, а по-скоро симптом за този процес. Двата мандата на Барак Обама, предхождащи този на действащия президент, не бяха по-различни като императив и игра с наративите: и Обама, и Тръмп управляваха като президенти не на всички американци, а на конкретни групи - определено различни - от американското общество. Доналд Тръмп никога нямаше да стане президент на САЩ, ако преди това белите в страната, иначе около 60% от населението й, не се бяха почувствали като majority minority (това е семантичен оксиморон, но не е политологичен такъв). Събитията от Капитолия ни подсказват също, че "тихото мнозинство" (по Ричард Никсън) вече отказва да е тихо.

От своето създаване Републиканската партия е бил символ на две базови неща. Първото е, че тя е американската партия на страната (за разлика от Демократическата, която е по-скоро по европейски "образ и подобие"). Второто, GOP (от Grand Old Party) е бил символ на нормалността: и когато протодемократите са били в бизнеса на робовладелството, и днес, когато демократите се въвличат в нов експеримент - този на социалното инженерство, боравещо с културни и полови категории.

Нищо нормално и републиканско обаче нямаше в събитията вчера пред и в Капитолия. Така както отвъд всякаква обществена норма бяха и протестите през изминалата година, организирани от Black Lives Matter и превърнали се в парад на криминални елементи. Тук не трябва да има двоен стандарт: няма добро и лошо хулиганство. Счупената витрина като най-прекия път към нов чифт маратонки и вземането на артефакт от Конгреса като спомен от екскурзията до Вашингтон са неприемливи, защото пресичат дебели червени линии: чупят се базови правила.

Това, което се случи пред Капитолия, е прорезна рана в американското общество. Самият Тръмп, като основен катализатор на ексцесиите вчера, компрометира иначе устойчивото си консервативно наследство и направи невероятен подарък на Демократическата партия. Последната, след като преустанови да се вайка услужливо пред медиите, ще използва оттук насетне тези събития, за да компрометира Републиканската партия и да маргинализира нейните позиции в американското общество. След тези два месеца на системна неадекватност, в които действащият президент жонглираше с фалшиви новини и илюзорни сюжети и се държа като изрусен вариант на Ихлан Омар, Доналд Тръмп се превърна в ахилесовата пета на Републиканската партия, която демократите - с повод или без - услужливо ще настъпват години напред.

Когато в началото на 2017-та година Доналд Тръмп влезе в Белия дом, той имаше възможността да се превърне в новия софтуер на консервативното движение в САЩ (а и по света). Когато след две седмици действащият президент преустанови ангажиментите в това си качество, той ще излезе от Белия дом по-скоро като бъг на този софтуер. В известен смисъл полезна грешка, която задължава промяна в софтуера, но все пак бъг.

Оттук нататък обаче отговорността е на плещите на Джо Байдън. Новият ръководител на Белия дом трябва да избегне грешките на Обама и Тръмп, а именно - да не интерпретира американското благо през призмата на частните интереси на конкретни групи. Джо Байдън трябва да се пребори и с тенденцията в Демократическата партия, чрез която тя се превръща в симбиоза от социално-културна децентрализация и корпоративна централизация (нещо подобно каза преди време Тъкър Карлсън).

Поради разнообразните и динамични компоненти на американското общество - етнически, религиозни, социални - то е възможно само като гражданска нация. Това просто е специфика на страната. Налагането на ядрени идеологически постановки - било то на опиумната културна полигамия на прогресивните сили или на редукцията до тесния философски хабитат на MAGA движението на Доналд Тръмп (от Make America Great Again) - върху цялото общество ще взриви окончателно щатите отвътре.

Американците имат нужда от формулирането на нова обща кауза, в чието преследване отново да създадат споделена памет.

Не трябва да се чупи основата, за която говори Мартин Лутър Кинг: "Всички ние може и да сме дошли на различни кораби, но сега сме в една лодка."

Днес това би значело: всички ние в Конгреса може и да се мразим, но хайде да не палим завесите.