Рибата прилепало, която се залепя за по-големи риби, често акули, е един от примерите за положително взаимодействие в природата. Тя се храни с остатъците от храната на големите риби, но ги чисти и от паразити. В българската политика също има примери за "положително взаимодействие" при това на лексикално равнище. Това са две вече устойчиви словосъчетания - "не политизирайте" и "няма ляво, няма дясно". От една страна, двата израза живеят собствен живот и дори могат да станат идеологеми, а от друга, те добре служат най-вече управляващи, като се използват за въвеждане на забранени за политика зони в обществения живот, извън регламентираните от законите.

През последните дни омбудсманът Мая Манолова даде пример за едновременно използване и на двата израза. Пред Нова телевизия тя каза по повод протеста на майките на деца с увреждания срещу цинизма на вицепремиера Валери Симеонов: "Най-лесният начин да се дискредитира един протест, е той да бъде партийно оцветен." И още: "Уврежданията не са леви или десни, либерални или консервативни и много разчитам на интелекта и съвестта на партиите да не се опитват да смачкват по този начин този протест." Така.

Това твърдение е много емоционално (сигурно и искрено), то лесно се набива в съзнанието на хората, но така се формира негативна нагласа към участието на политици, а в случая става дума за опозиционни, в социален по своя характер протест. Освен това се създава внушение (вероятно неволно), че връзката протест - партия е неприемлива, дори - противоестествена. Между другото едно от определенията за идеологема твърди, че това е ефективно средство за управление на масовото съзнание - идеологемата лесно се запомня и у хората възниква илюзия, че разбират за какво става дума.

Ето един типичен случай. През декември 2008 г. по повод на протест на полицаите, за който тогавашният премиер Сергей Станишев твърди, че е политизиран от ГЕРБ, Бойко Борисов, към момента кмет на София, заявява: "Няколко пъти призовахме и политическите партии, и всички да не политизират процеса, който протича в МВР, защото това е протест със социални искания." Пълна абракадабра, за която обаче гласуваха българите. Първо, деполитизацията на МВР означава, че в системата не може да се осъществява партийна пропаганда нито пък полицаите могат да бъдат членове на партия, докато не се уволнят. Това важи и за армията. Но да се отрече намесата на партии, които вероятно предлагат решения на социални проблеми и/или критикуват управлението, че не може да реши тези проблеми, е пълен абсурд. През последните десетина години се оказа, че е грехота да се политизират най-различни проблеми, от национални до регионални.

През януари 2009 г. работниците в "Кремиковци" към КТ "Подкрепа" отложиха протеста си срещу закриването на завода с мотива - "за да не се политизира". През декември 2011 г. министърът на земеделието от ГЕРБ Мирослав Найденов възкликва срещу разгневени зърнопроизводители: "Протестът се политизира. Не може така - идваме и блокираме столицата." През август 2012 г. кметицата на София Йорданка Фандъкова обвинява общински съветници от разни партии, че политизирали протестите срещу новия ред за паркиране в столицата. През март 2013, областният управител на Кюстендил Владислав Стойков от ГЕРБ призовава да не се политизират протестите срещу регионалното депо за отпадъци. Да си останели граждански.

Само от тези примери, а има и други, излиза, че в българската политика съществува нагласа за сериозни ограничения за политизиране. Т.е. за търсенето на решение на даден проблем чрез предлагане на политики от политически субекти. Това е нонсенс. Тези внушения са порочни, те слагат всяко действие на опозицията, независимо от цвета й в негативен контекст. И още. Излиза, че само действащата власт (а от почти 10 години това е ГЕРБ) може да предлага правилните решения в нужния момент, а всичко друго е от... Лукавия. Например, така се обругава априори опозицията, ако провежда протести с чисто социални искания. Такъв протест - за цената на водата - организира преди време БСП. Ако утре "Да България" събере протест за цената на бензина, той сигурно пак ще бъде дискредитиран само заради организатора си. Много удобно за управляващите.

През февруари 2017 г. председателят на националистическото обединение в СОС Карлос Контрера по повод на протестите в столичния квартал "Младост" срещу презастрояването казва, че от подклаждането на напрежението печелела "една групичка от политици, която паразитира върху легитимното гражданско недоволство".

От думите на Контрера излиза, че легитимно е само онова недоволство, в което по никакъв начин няма замесени партийни членове. Но, забележете, това е позиция на партиен член. Може само да предложим, че той просто не харесва, че в проблема се намесват хора от други партии. Голям въпрос е дали Контрера щеше да бъде недоволен от политизирането на сблъсъците в Катуница между българи и роми през 2011 г., когато се вееха знамената на ВМРО.

Обаче всички тези примери са ударени в земята от депутата от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, която през януари т.г. каза: "Надявам се протестът за общинските болници да не се политизира."

Д-р Дариткова, че ако здравеопазването не е въпрос на политики, на политическо действие, то кое да бъде? Какво за Бога, ще ни позволите да политизираме тогава? Ами вземете и направете списък на проблемите, скандалите, казусите, случките, които може да бъдат политизиране. Та ако една партия не се възползва от протест срещу властта, тя изобщо за какво съществува? Да осребрява участието на лидерите си в нечии чужди схеми ли?

През летните протести на 2013 г. видяхме вече нещо такова вдясно. Тогава, в средата на юли, бившият президент Георги Първанов каза, че протестът от чисто граждански се политизира, но добави и нещо важно: "Няма лошо в това, но очевидно трябва да се казва все по-отчетливо."

Много хора може да не долюбват Първанов за много неща, но той е опитен политик и в това си изказване е напълно прав. Няма нищо лошо в политизирането на проблем, но трябва да се застава открито и ясно. Нещата да се изговарят отчетливо от "А до Я", а не да се мрънка от типа на: "Ние сме десни, протестираме срещу левите, но няма да връщаме Борисов на власт." Накрая стана така, че хем няма леви, хем няма десни във властта, а има само Борисов, ГЕРБ и вездесъщия Пеевски.

С позицията на Първанов кореспондира и глас от другата страна на барикадата, явно изстрадал уроците от лятото на 2013 г. От своя "Неуютен блог", социоложката Светла Енчева се обърна към читателите през септември с.г.: "Давам си сметка, че позицията ми не е популярна, но смятам, че единственият начин протестът да не се маргинализира напълно, е той да се политизира, да бъде припознат политически субект, който да показва ясни посоки за промяна, които да се осъществят в рамките на едно бъдещо управление."

Така е. Дори да гоните партийни членове от митингите си, както наскоро срамно се случи на протеста на майките, няма как да избягате от политическото. Всяко действие срещу властта ще изисква някаква координация, съвместни действия, неизбежното ръководство и когато направите всичко това, вие самите ще се превърнете в политическа група, организация, която защитава определена политика - дали ще бъде против застрояването, против мръсния въздух, закони или за равноправието на половете, това няма особено значение. Все е политика.

Да не политизираме е същата порочна мантра като "няма ляво, няма дясно". Естествено, че има и леви, и десни политики. Нещо повече, именно налагането на идеологемата, че "няма ляво, няма дясно" е причина за много беди на съвременна България. Друг въпрос е, че у нас идеологически и левицата, и десницата в един момент застанаха с главата надолу, размиха границите помежду си, особено след членството ни в ЕС и така откриха пътя за ганьовския мутро-популизъм на ГЕРБ. Но въпросът за греховете на левите и десните (ГЕРБ не са десни) е друга болна тема.

Ако искате наистина да влияете върху управлението на страната, няма друг по-добър начин от този да политизирате. Няма, и няма и да има. Гласувайте на избори активно, запишете се в някоя партия, лява, дясна, земеделска, зелена, националистическа. Не ви харесва конкретният партиен ръководител? Ами как да промените нещата, като не участвате в партийния живот? Не се гнусете да заявите пристрастия като симпатизанти на една или друга идеология. Защото иначе завинаги ще има "ние" и "те" - те ни управляват, ни ще оцеляваме.

Няма да има промяна в България, докато българите не спрат да се държат все едно са зрители в петизмерно кино - където, попсувайки наблюдават на живо какво се случва с тях, а в същото време им бъркат хем в джобовете, хем в душите.