Хиляди хора в десетки градове по света излязоха на демонстрации срещу израелските действия в Газа във вторник - точно на втората годишнина от нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г., което отприщи настоящата война, предава "Ройтерс".
Според израелските данни при атаката на "Хамас" загинаха около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Израел отвръща с мащабна военна операция срещу палестинската групировка, довела до смъртта на над 67 000 души в ивицата Газа, според здравните власти там.
Въпреки предупрежденията на редица правителства, пропалестински протести се проведоха в Сидни, Лондон, Париж, Женева, Атина, Солун, Истанбул и Стокхолм, като демонстрантите призоваваха за прекратяване на израелските действия и за защита на палестинските права.
Организаторите заявиха, че целта им е да привлекат внимание към хуманитарната катастрофа в Газа, но редица западни лидери определиха датата на протестите като провокационна.
Премиерът на австралийския щат Нов Южен Уелс Крис Минс нарече демонстрациите "ужасно неуместни и шокиращо нечувствителни".
Британският премиер Кийр Стармър определи протестите като "непоносими в деня на най-голямото зверство срещу еврейския народ след Холокоста", допълвайки, че част от участниците "злоупотребяват с каузата на палестинците, за да оправдаят антисемитизъм".
Напрежението във Великобритания е особено силно след нападение срещу синагога миналата седмица, при което бяха убити двама души. Еврейските общности в страната вече са засилили охраната на училища и храмове.
В Лондон стотици демонстранти се събраха пред King's College, развявайки палестински знамена и скандирайки "Израел е терористична държава". Срещу тях стоеше малка група хора с израелски знамена.
Марк Еткънд, пенсионер и син на оцелял от Холокоста, носеше табела с надпис "Аз съм против геноцида" и заяви пред "Ройтерс" : "Отвратен съм, че премиерът призова студентите да мълчат. Моралният дълг е да се говори срещу насилието."
Израелската журналистка Емили Шрейдър, която бе сред присъстващите в Лондон, определи проявите като "дълбоко обидни и опасни", тъй като "подхранват радикализъм и омраза".
В същото време в Берлин стотици хора се събраха пред Бранденбургската врата на възпоменателно бдение в памет на жертвите на 7 октомври, поставяйки камъни и снимки - в духа на еврейската традиция за почит към мъртвите.
Протести и инциденти бяха регистрирани и в други страни. В Нидерландия активисти обляха с червена боя Кралския дворец в Амстердам, след като кметът забрани пропалестински митинг, но разреши произраелски. В Италия, властите в Болоня забраниха демонстрация с мотива, че съществува риск от сблъсъци, след дни на напрежение в други градове.
В Швеция демонстранти очакваха пристигането на задържаните от Израел участници във флотилията с хуманитарна помощ за Газа, сред които бе и климатичната активистка Грета Тунберг.
Двегодишнината от атаката на "Хамас" се превърна в символичен тест за правителствата, които се опитват да съчетават свободата на изразяване с мерки за защита на еврейските общности.
Както отбелязва "Ройтерс", протестите отразяват и глобалната промяна в нагласите - симпатиите, които първоначално бяха към Израел, сега все по-често се насочват към палестинците, оставяйки Тел Авив в растяща международна изолация.