На 7 октомври се навършиха две години от нападението на палестинското движение "Хамас" срещу Израел, което отприщи продължаващия и до днес конфликт в Ивицата Газа. Годишнината беше отбелязана с възпоменателни церемонии в Израел и с реакции от световни лидери, които изразиха съпричастност към жертвите и призоваха към освобождаване на заложниците и траен мир.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа "никога няма да забрави ужаса" от 7 октомври 2023 г.

"Ще почетем паметта на жертвите, като работим неуморно за мир. Незабавното освобождаване на всички заложници и прекратяването на огъня са вече в обсега ни. Този момент трябва да бъде използван, за да се проправи пътят към траен мир, основан на решението за две държави," заяви тя.

Френският президент Еманюел Макрон определи атаката на "Хамас" като "неизразим ужас", чиито рани все още не са заздравели: "Две години по-късно болката остава сурова. Не забравяме. Повтарям призива на Франция: освобождаването на всички заложници и незабавно прекратяване на огъня трябва да станат факт."

Италианският премиер Джорджия Мелони определи 7 октомври като "една от най-мрачните страници в историята". "Две години минаха от позора на клането, извършено от терористите на "Хамас". Тези престъпления предизвикаха безпрецедентна криза в Близкия изток. Израел имаше право да се защити, но военният отговор надхвърли принципите на пропорционалност и отне твърде много невинни животи в Газа."

Мелони подчерта, че международната общност трябва да положи усилия, за да успее мирният план на президента Тръмп, който предвижда "нова рамка за сигурност и съвместно съществуване".

Марко Рубио: Преговорите с Хамас не са края на войната

Марко Рубио: Преговорите с Хамас не са края на войната

Държавният секретар на САЩ заяви, че създаването на група за управление на следвоенна Газа ще отнеме "известно време"

Британският премиер Киър Стармър заяви: "Днес отбелязваме две години от ужасяващите нападения на терористите от "Хамас". Времето не притъпява злото, което видяхме тогава — най-тежката атака срещу еврейския народ след Холокоста.

Нашият приоритет остава същият - освобождаване на заложниците, увеличаване на хуманитарната помощ за Газа и постигане на устойчиво прекратяване на огъня, което да доведе до траен мир - сигурен Израел редом до жизнеспособна палестинска държава."

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис отбеляза, че Гърция "покланя глава пред жертвите на терора" и подкрепя текущите преговори по плана на президента на САЩ: "Призоваваме всички страни да проявят кураж и сдържаност - за траен мир, освобождаване на всички заложници и сигурно бъдеще за всички."

Шведският министър-председател Улф Кристершон припомни, че 7 октомври бележи "най-кървавото масово убийство на евреи след Холокоста": "Оттогава шведските евреи споделят, че се чувстват несигурни в собствената си страна. Моето послание е ясно: няма място за антисемитизъм в Швеция. Всеки шведски евреин трябва да може с гордост да носи Звездата на Давид и спокойно да води децата си в училище."

В публикувано съвместно изявление Хамас и свързаните с нея палестински групировки заявиха, че "съпротивата с всички средства е единственият начин да се противопоставят на ционисткия враг".

Припомнямем, че на 7 октомври 2023 г. бойци на "Хамас" нахлуха на израелска територия от Ивицата Газа, убивайки над 1200 души, повечето цивилни, и отвличайки повече от 250 заложници, сред които жени, деца и възрастни хора. Това бе най-смъртоносната атака срещу евреи след Холокоста.

Отговорът на Израел бе мащабна военна операция срещу Газа, довела до десетки хиляди загинали палестинци, разрушени квартали и хуманитарна катастрофа, която продължава и днес.

Навръх годишнината, в Кайро започнаха ключови преговори, организирани от Египет, Катар и Съединените щати, по мирния план на президента Доналд Тръмп, който предвижда:

  • освобождаване на всички 48 останали живи и мъртви заложници в рамките на първите 72 часа;

  • поетапно прекратяване на огъня и изтегляне на израелските сили от Газа;

  • механизъм за международен надзор върху възстановяването и сигурността в анклава;

  • подновяване на политическия диалог за двудържавно решение.

Според дипломатически източници, натискът върху израелския премиер Бенямин Нетаняху да приеме споразумението е безпрецедентен. САЩ и ЕС виждат в това последен шанс да се сложи край на войната, която вече е дестабилизирала Ливан, Червено море и Близкия изток като цяло.

Египетски представители заявиха, че са "по-близо от всякога" до компромисна формула, но основните спорове остават - Израел настоява за пълен контрол над сигурността в Газа, докато палестинската страна и арабските посредници искат гаранции за изтегляне и възстановяване на гражданското управление.

Планът на Тръмп за Газа може да сработи със или без Хамас

Планът на Тръмп за Газа може да сработи със или без Хамас

Освен това той може да се превърне в стабилна основа за търсене на решение на проблема