Срещата на върха на ЕС за палестинците набира скорост след поражението на Орбан

Европа насочи вниманието си към палестинците, след като поражението на израелския съюзник Виктор Орбан на изборите в Унгария даде нов тласък на усилията за справяне с Газа и окупирания Западен бряг, съобщава АП.

Повече от 60 държави изпратиха свои представители в Брюксел за разговори с палестински представители относно стабилността, сигурността и дългосрочния мир.

ЕС до голяма степен стои встрани от събитията в Близкия изток, въпреки че е най-големият доставчик на помощ на палестинците и подкрепя решението за две държави на израелско-палестинския конфликт. По-голямата част от страните членки на ЕС вече признават независима палестинска държава, след като много от тях изразиха възмущение от действията на Израел в Газа. 27-членният блок е и основен търговски партньор на Израел и основен купувач на израелско оръжие.

Но ЕС не е участвал в договарянето на октомврийското прекратяване на огъня в Газа, което влезе в сила след две години война. Европейските действия за осъждане или санкциониране на някои израелски действия често получаваха вето от Орбан.

"Хамас" приканва Израел да се придържа към споразумението за прекратяване на огъня в Газа

Това ще е стъпка към започване на сериозен диалог по въпросите от втората фаза на споразумението

Сега следващият лидер на Унгария, Петер Мадяр, показа, че ще действа различно от Орбан по отношение на Израел. Някои лидери, критикуващи израелския премиер Бенямин Нетаняху, като испанския премиер Педро Санчес, настояват за решителни действия.

Мадяр заяви, че ще се стреми към "прагматични отношения" с Израел, но също така ще се присъедини отново към Международния наказателен съд (МНС), който издаде заповед за арест на Нетаняху заради Газа. Орбан не се съобрази с тази заповед, докато беше домакин на Нетаняху през 2025 г., след което започна процеса на напускане на Унгария от единствения в света съд за военни престъпления и геноцид.

Мадяр също така може да не продължи политиката на Орбан за налагане на вето върху действия срещу Израел - препъни камък, който лидерите на ЕС, критикуващи Израел, не успяха да преодолеят през последните три години конфликт в Близкия изток.

След срещата в Брюксел, ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че без вето на Орбан скоро може да има действия, като например налагане на санкции на насилствени израелски заселници.

"Имаме 27 държави и 26 държави искат да въведат санкции срещу насилствените заселници, каза тя. Този, който не иска санкции срещу насилствените заселници, е взел превес. Сега тази страна имаше избори и ще имаме ново правителство."

Испанският премиер иска ЕС да суспендира дългогодишното си Споразумение за асоцииране с Израел и заяви, че Испания ще направи официално предложение на среща на външните министри на ЕС във вторник.

Суспехът обаче изглежда малко вероятен, тъй като страни като Австрия и Германия са склонни да подкрепят Израел.

Споразумението, което е в сила от 2000 г., определя правната и институционална рамка, в която блокът и Израел осъществяват търговия и сътрудничество. ЕС е открил признаци, че Израел е нарушил това споразумение по време на военната си кампания в Газа.

С отбелязването на това поле вие ​​приемате Условията за ползване на AP и потвърждавате, че AP може да събира и използва вашите данни съгласно нашата Политика за поверителност.

Други действия, като например целенасочени санкции срещу израелски заселници на Западния бряг, могат да бъдат одобрени, ако "квалифицирано мнозинство" - 15 от 27-те държави, представляващи поне 65% от населението на ЕС - се съгласи.

Продължаващите атаки на израелски заселници на Западния бряг и продължаващото опустошение в Газа помрачиха перспективата за решение с две държави, заяви белгийският външен министър Максим Прево преди срещата в понеделник.

"Решението с две държави става все по-трудно с всеки изминал ден", каза Прево. "Но Белгия и много европейски и арабски партньори продължават да вярват, че това остава единственият реалистичен път към траен мир за израелците, за палестинците и за стабилността на целия регион."

Газа изисква "една държава, едно правителство, един закон и една цел", заяви палестинският премиер Мохамед Мустафа в Брюксел.

"Нашата обща цел за постигане на една структура за сигурност под легитимната власт трябва да ръководи ефективната координация между Международните стабилизационни сили, Палестинската администрация, институциите за сигурност и други международни участници. Сигурността не трябва да бъде фрагментирана", каза той.

Той също така призова за "постепенно и отговорно събиране на оръжия от всички въоръжени групировки, както и за пълно изтегляне на Израел от Газа". Разоръжаването на Хамас е основно предизвикателство в следващите стъпки за прекратяване на огъня в Газа.

На Западния бряг палестинците казват, че Израел е използвал прикритието на войната в Иран, за да затегне контрола си над територията, тъй като атаките на заселници се увеличават, а военните налагат допълнителни ограничения за движение по време на война, позовавайки се на сигурност.

Николай Младенов призна за пречки, възпрепятстващи доставките на хуманитарна помощ в Газа

Предишните механизми за разпределение на помощи са унищожени, а алтернативни системи все още не са въведени

ЕС избягва директното присъединяване към Съвета за мир, създаден от администрацията на Тръмп за справяне с Газа.

По време на срещата в Брюксел Мустафа заяви, че се е срещнал за първи път с Николай Младенов в ролята на български дипломат и назначен от Тръмп директор на Съвета за мир. Той каза, че е оказал натиск върху Младенов относно продължаващите израелски военни действия в Газа, увеличаването на хуманитарната помощ и сигурността в крайбрежния анклав.

"Разбираме се по много въпроси и мисля, че ще се срещнем отново в близко бъдеще", каза Мустафа.