Реакцията на тежката артилерия на „Позитано" 20 срещу изказването на Антон Кутев за пореден път показа, че възрастовите изменения са характерни не само за индивидите, но и за политическите формации. И освен половата немощ и деменцията, напредналите години водят до безвъзвратна загуба на чувството за хумор и самоирония. Което, ако за един застаряващ човек е досадно - особено за хората около него, то за една партия може да се окаже и фатално.

СПИН-скандалът в БСП разкри за незапознатите с кухнята на столетницата, че бурята, завихрила се сред червените редици преди конгреса, съвсем не е отминала. И вместо да се концентрират върху наболелите проблеми на партията - което би донесло плюсове в очите на твърдия електорат, или върху все по-задълбочаващата се обществена криза под управлението на ГЕРБ - което възможно би увеличило подкрепата за социалистите на бъдещите избори, партийните титани се вкопчват в махленски свади. Което автоматично ги превръща в аутсайдери в битката за доверието на хората.

Всъщност, Кутев може да бъде обвинен единствено в липсата на такт и мярка - качества, които понякога са несъвместими с откровеността. В никой случай артикулираното от него не може да бъде определено като неистина. Още по-малко - да се тълкува като обида.

Така биха го възприели единствено хора, които лесно губят родовата и партийната си памет, склонни са да покриват с пепелта на забравата факти от собствената си биография, да ги подменят с „факти" съобразени с конюнктурата и „вятъра на промяната". За такива членството в която и да е партия не се предава нито по наследство, нито по полов път. Тези субекти избират пътя, по който да вървят съобразно степента на личната си меркантилност.

Чрез атаката срещу Кутев кръгове в БСП се опитват да продължат котерийните боричкания за надмощие в партията, които според оптимистите трябваше да приключат на конгреса. И в чието продължаване висши партийци и до днес влагат много средства и енергия. И докато честната борба предполага кръстосване на идейни шпаги, тук сме свидетели на размахване на използвани презервативи.

Подобна война едва ли ще навреди на имиджа на Антон Кутев като искрен до труднопоносимост и безрезервно предан на каузата „социализъм" човек. Тя няма да донесе точки и на кресливите му опоненти, които са в състояние да направят от мухата слон, а след това да продават на електората си слонова кост. Просто поредната буря в чаша с вода е удар по авторитета на БСП, който, ако не бъде незабавно неутрализиран, ще доведе до още по-дълбока криза в идентичността й.

В целия фарс покрай едно иронично-истинско изречение се прокрадна и лъч светлина. Сергей Станишев зае разумната страна и доказа, че последният конгрес на столетницата е направил по-правилния избор. Той защити свободата на мисълта и изразяването, която за някои на „Позитано" 20 все още е недопустим разкош.

Лидерът на БСП се опита да канализира развихрилата се енергия на съпартийците си в правилна посока, защото вероятно ясно разбира, че когато собствените редици дават жертви от приятелски огън, това радва единствено противниците. Нещо крайно недопустимо в навечерието на избори, на които със сигурност „всичко казано от вас ще бъде използвано срещу вас". Дали неговият прочит на скандала ще бъде изтълкуван правилно - предстои да се разбере. Противното обаче ще е лош симптом за партията.

Ако влезем в медицинската терминология ала Кутев, ще уточним, че БСП не я грози СПИН. По-скоро партията е застрашена от „червен вятър". Заравяме се в медицинските книги и откриваме, че болестта се причинява от микроорганизми, които проникват през малки наранявания, одрасквания, ожулване на кожата. Появява се в места, богати с лимфни съдове и имат пукнатина или драскотина, през която обикновено микробите навлизат.

Изранената във вътрешнопартийни битки БСП има толкова драскотини по застаряващата снага, че се е превърнала в любим гостоприемник за всякакви микроорганизми - външни и вътрешни. И май вътрешните ще се окажат по-болестотворни.

Очевидно е, че столетницата боледува и то тежко. И ако ръководството на партията не вземе спешни радикални мерки за лечението й - леталният изход не може да се изключи. А всеки доктор би се съгласил - когато антибиотиците не помагат, дошло е времето за скалпела.