Здравният министър от втория кабинет Борисов е един от малкото, които са успели да преполовят мандата си, начело на ведомството през последните години - цели 812 дни. И това като че ли е единствената положителна характеристика за управлението му. Според него - твърде успешно, според всички останали - катастрофално.

Когато напусна преждевременно поста си, не за друго, а защото премиерът му подаде оставката на правителството, той отчете изключително успешен мандат. Ентусиазмът му обаче не беше заразителен, защото всички споменати позитиви в доклада му, впоследствие бяха опровергани и се превърнаха в аргумент на критиците.

Гордостта на Москов - пръстовият идентификатор - беше запратена в историята с почти садистично удоволствие от наследника му Семерджиев. Москов твърдеше, че с новаторската му идея касата пести около 1 млн. лева на ден, Семерджиев го опровергаваше, че разходите на болниците, на месец, са нараснали с над 100 хил. лева. Официалните данни на НЗОК сочеха съвсем различни стойности, но отново в полза на тезата, че разходите продължават да растат. Накрая на всички им писна от идентификатора, чието недовъвеждане струваше почти половин милион лева (без разходите на болниците) и дружно го изхвърлиха от употреба, а прокуратурата се зае да проверява нарушен ли е бил държавният интерес.

Другото "постижение" споменато навремето в отчета на Москов за мандата му е електронният търг за лекарства. И той беше детрониран, защото, както се оказа, стартът му бе отложен заради "дефекти в системата", докато успоредно с това вървеше и обжалването на търговци на едро в Комисията за защита на конкуренцията. Търгът трябваше да е за над 1,2 млрд. лева и да осигури медикаменти за всички публични болници в следващите две години. Договорът бил сключен еднолично от Москов и съдържал неточности (по думите на също бившия здравен министър ген. Петров) и това връзвало ръцете на следващите екипи за осъществяването му. Този път прокуратурата не проверява дали е нарушен държавният интерес, но пък министърът си навлече неодобрението на фирмите доставчици на медикаменти, на които не допадна философията "от търговия към смисъл", както обича да казва Москов.

Не е по-завидна и съдбата на държавните болници, 8 от които бяха "излезли на печалба" според бившия здравен министър - Монтана, Кърджали, Ямбол, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Благоевград и университетската "Св. Марина" във Варна. Слава Богу, сред отличниците не са тези, които цитираме от началото на тази година, като най-големи длъжници пред фалит, но и в този случай прокуратурата беше активна страна, обявявайки, че има нарушения в сключени договори за съвместна дейност, които явно ощетяват държавните здравни заведения и точат пари за здравеопазване.

Спешната помощ беше любимо звено на министъра, защото точно тя му донесе първоначално високия рейтинг. Москов се обяви в защита на колегите си с поредица от емоционални интервюта и постове в социалните мрежи, след няколко случая на нападение над екипите. Спешните медици се зарадваха - най-сетне министър, който има рефлекс за проблемите им. Реформата като че ли потръгна, създадена бе триажната система с кодове за спешност. Заговори се за финансиране по европрограми, което трябваше да осигури закупуването на 400 нови линейки с модерно оборудване и телемедицина. Планираше се строеж на нови спешни центрове (един от малкото успешно приключили търгове), там където няма, и обучение на екипите, които трябва да приложат на практика триажната система.

А Москов се ангажира да бъде увеличено заплащането на медиците, работещи в сектора - минимум 1500 лв. заплата за лекар и не по-малко от 900 лв. за медицинска сестра. После се оказа, че в спешната помощ не получават точно обявените заплати, а триажирането и пристигането на линейките до пациента за 8 минути - мит. Хората продължават да мрат, докато ги разнасят като нежелана стока от болница на болница, с возила с древно оборудване, защото търгът за нови буксува заради възражения на застрахователите, които трябва да бъдат страна в проекта финансиран от ЕС.

Изобщо с търговете на Москов не му провървя особено, след като от 33 големи търга през 2016-а близо четвърт претърпяха неуспех, заради обжалвания на участниците или нужда от редакция. И съвсем естествено по-голямата част от тях са свързани с доставката на лекарства или медицинско оборудване. Провалът на търговете за доставка на ваксини принуди Москов да предприеме стъпката с дарението на ваксините от Турция, които не са разрешени за употреба на територията на страната. Така влезе в поредица от действия, заради които в крайна сметка беше даден на съд от Софийска градска прокуратура по три обвинения и му беше наложена мярка за неотклонение "подписка". Освен че според обвинението е ощетил здравното ведомство с над 325 хиляди лева, е нанесъл вреди на подопечната си фирма "Бул Био" ЕООД в размер на близо 430 хиляди лева. Към това да добавим и обвинението в липсата на контрол като принципал на "Бул Био НЦЗПБ" ЕООД, заради което са причинени щети за над 110 хиляди лева.

Това, което определя деянието му като "особено тежък случай" обаче, са неимуществените вреди за падането на авторитета на МЗ и създаването на недоверие у гражданите за дейността по ваксиниране на деца. Като изключим извода по подразбиране, че не може да падне нещо, което не съществува, бихме могли да поразсъждаваме и за създаването на недоверие към ваксините. Както вече сме констатирали, ваксините са взели не една министърска глава. И Москов не си помогна много с емоционалните нападки срещу търговците на лекарства. Тези битки, които са традиционни по принцип, протекоха на фона на сериозна антиваксърска вълна. Изобщо моментът никак не беше подходящ за провал в имунизационния календар.

Доколко е жертва на обстоятелствата или на собствената си некомпетентност и самовлюбеност трудно може да се определи. Може би по-скоро е комплекс от всичко казано. Но по закон наказанието е "лишаване от свобода" от 3 до 10 години. Ще почакаме, да видим.