„Бай Дойчо яде баница, бай Ганьо пази граница..." Песничката е стара. Според някои от Първата, според други от Втората световна, след присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио.

Сега „бай Дойчо" е фрау Меркел и едва ли е й точно до баница, след като половината народонаселение на Близкия изток и Северна Африка реши, че точно Германия е über alles за тяхното светло европейско бъдеще.

Но в частта за пазенето на граница самородният текст е актуален.

България не знае какво точно върши на южната си граница, откъдето се извървява основния поток нелегални емигранти. Не е наясно какво се случва и по северозападната бразда - пътечката на новите европейци към обетована Германия.

Но хибридновойнственият министър Ненчев е готов да изпрати до хиляда бойци на българо-турската граница. За да подпомогнат граничните в овладяването на „огромна и непозната за нас криза, която крие много опасности" (цитат от интервю в столичен всекидневник).

Как точно военните ще се справят с нелегалните, които на тълпи прекосяват зелена граница? Отговорът е в чл. 374 от Устава за войсковата служба (права и задължения на часовия).

От предупреждението "Стой, назад" до "Стой, ще стрелям" и регламентираното в алинея 3 - „Когато нарушителят не изпълни командите по ал. 2, часовият зарежда оръжието и произвежда предупредителен изстрел в безопасна посока. При продължаване придвижването му към поста часовият стреля във въздуха по посока на нарушителя, като пази живота и здравето му", минават секунди, в които се взема решение. Решение, което поставя непреодолимата граница между живота и смъртта и превръща един човек в труп, а друг в убиец при изпълнение на служебен дълг.

Българската армия не е подготвена за справяне с мирновременни, но съвсем не безрискови ситуации. Няма уставни положения, правилници, инструкции. Казват, че на границата ще отидат хора, минали мисии в Афганистан и Ирак.

Лошо - перфектни професионалисти, свикнали да работят във враждебна среда. На принципа - първо стреляме, после питаме. Те нямат нужната компетентност за взаимодействие с местни власти, със сродни служби, за работа с бежански потоци, за безсилово овладяване на масови безредици. Хамърът и калашникът не са най-доброто средство за пресичане на незаконно преминаване на границата. Освен по армейската максима - врагът, който не се предава, се унищожава.

Единственият плюс на ветераните-афганци е, че нито един жител на Кандахар не би могъл да мине пред тях за сириец...

Ненчевата операция смути дори върховният главнокомандващ, който обикновено - блажен в непознаването на материята, се занимава с войската от парад на парад. Но пък той се ограничи с това, че видя в присъствието на армията край браздата покълващото зрънце на външнополитическия скандал.

И докато министър Ненчев си играе на „Велик е нашият войник", а върховната главнокомандваща глава се притеснява дали някой няма да погледне с лошо око, че колкото можем се опитваме да опазим собствените си граници, по една случайност и външни за ЕС, „бай Дойчо" отново ни подмина, както „Ориент екрспрес" гара Долно Нанагорнище.

Външният министър на Германия Щайнмайер подчерта преди визитата си в Анкара „ключовата роля" на Турция за решаването на емигрантската криза. „Булгаристан" го няма в схемата.

Унгария строи огради. Хърватия затвори границите си. Словакия каза „не" на европейските квоти. Австрия засили граничния контрол. На границите на европейските държави излязоха обучени войскови единици. В Германия полицията застреля иракчанин, нападнал техен служител. Посмъртно го обявиха за ислямист.

А ние хвърляме неопределен брой неподготвени за подобна хуманитарна по своята същност операция военни в райони, където отдавна от благоустроените някога армейски „городоци" (легендарната Трета армия) са останали руини, където няма условия за пребиваване на големи войскови подразделения, където на бойците им предстои скотския битов живот, през който преминаха командированите от вътрешността на страната гранични и обикновени полицаи.

А в това време екселенц Щайнмайер хвали комшиите за „усилията". Да пропуснат колкото се може повече емигранти към нас и гърците.

Сигурно нито министър Ненчев, нито колегата му Бъчварова и главният ù секретар, да не говорим за президента главнокомандващ и недоразумението външен министър, си дават сметка, че България вече даде своите човешки жертви в овладяването на емигрантската криза. Трима гранични полицаи намериха смъртта си в пътни инциденти, непосредствено предопределени от условията на работата им по опазване на територията на Родината и на ЕС.

И независимо от хващащите око медийни заглавия за лошо отношение на българските униформени към бежанците, досега български полицай не е застрелял хладнокръвно никого, само защото онзи е размахал нож...

„По наша информация, заявява в споменатото по-горе интервю земеделецът-министър, придвижващите се на Запад са три групи. В първата са истинските бежанци - тези, които наистина бягат от ужаса на войната. Във втора са икономическите имигранти. Най-много ме тревожи третата, в която има хора, свързани с ислямистки и терористични организации..."

И като върха на безхаберието и цинизма допълва: „Не забравяйте, че имаме служба "Военна информация", която разполага с данни от нейни източници зад граница. Тя ще каже какви са тези хора, повечето от които са без документи и твърдят, че са все от Сирия".

Дали трябва да се напомня на късопаметния - и надяваме се късомандатен министър - че той бе човекът, който благослови разхвърлянето на досиетата на тези „източници зад граница" в общественото пространство на всяко кьоше, като флаери за предстоящ концерт. И в момента грижата на източниците е не да информират Центъра, а да спасяват кожата.

Няма да говорим за липсата на държавна стратегия по бежанския проблем. Да споменаваме упорития отказ на президента да свика Консултативен съвет по сигурността - и до го свика, файда йок. И към Министерски съвет има нещо подобно - и то не рачи да се сбере. Но на Борисов съвет не му трябва - той сам си е и премиер, и съветник, и съвет.

Бежанците са на южната граница, на западната граница, в центъра на София. Държавата е в цайтнот.

Ако някой държавнически разумно обясни, как можем да спрем бежанската вълна - богати сирийци, които плащат в брой таксито до Германия, бедни сирийци, които се опитват да спасят себе си и дечицата си, афганистанци, еритрейци, иракчани, сомалийци - без „Стой, ще стрелям!" - може да тръби сбор за лейтенантите от запаса.