Девет т.нар. независими народни представители осигуриха на правителството на Борисов оцеляването на поредния вот на недоверие. Дни след гласуването в пленарната зала се разрази скандал между Волен Сидеров и депутати, напуснали парламентарните си групи. По време на дебата за промените в Закона за политическите партии. С характерните за политическото говорене по български цветисти реплики и взаимни обвинения - справедливи и недотам.

Всъщност за моралните ценности и качества на родното народно представителство красноречиво проговори фактът, че острата полемика се завъртя единствено и само около темата за парите от държавната субсидия, която се полага на партиите и коалициите, представени в парламента. А не кой кой е в него. Което не е маловажно.

Никой не успя да надмогне материализма си и да зададе най-логичният въпрос - има ли място в Народното събрание депутат избран с листата на една политическа сила, а след това изведнъж усетил вкуса на независимостта. Не е ли това тотална подмяна на вота на избирателя. И не е ли крайно време законодателството да бъде променено по начин, който няма да позволява на представителите на която и да е партия, да се реят в илюзорното независимо политическо задкулуарие или пък да преминават като цветарки в лоното на други политически сили.

Всъщност, опитът и от минали години подсказва, че отлъчилите се от своите групи депутати - определени от напусналия ДПС Корман Исмаилов като истински независими народни представители с чиста съвест, а според бившия атакист Камен Петков са називисими и гласуващи по съвест и убеждения, са най-котируемата валута в парламентарния живот. И последният вот на недоверие откровено го подсказа.

Те са истинско оръжие за масово поразяване на управляващите срещу плахите опити за опозиционост. Изменили на политическата линия на партиите, които са им осигурили мястото в Народното събрание - и съответно на всички електорални единици, които са им дали доверието си да бъдат техни представители в законодателната власт, те по „съвест и убеждение" продават гласовете на първия, който предложи по-добра оферта.

Гласуването на недоверие, отхвърлянето на президентски вотове за калпави закони, прокарване на лобистки такива - това са само малко от случаите, в които независимите осъзнават своята „независимост". И своята цена.

Законодателна промяна, която няма да позволява на депутатите да се стрелкат като риби-лоцмани сред парламентарните акули би повишил значително авторитета на парламента, който през последните две години (не че преди не сме гледали подобен филм) се превърна в полугласна притурка на управляващата партия на малцинството. Така поне хората, които предпочитат да упражняват конституционното си право да избират от кого да бъдат представлявани вместо да отидат за гъби, ще имат гаранция, че след поредния партиен скандал техният вот няма да бъде подменен от странстващи от група в група депутати.

Морално е, щом си разочарован от политическата линия на партията, вкарала те в парламента, или от лидера й или внезапно убежденията ти са се променили на 180 градуса да имаш морала и достойнството да напуснеш не само парламентарната група, а Народното събрание. Обратното е пример за политическа проституция. Отявлените й признаци само отблъскват избирателите от урните.

А от малкия брой гласуващи печелят само определени политически сили. Които много добре знаят как се отглеждат депутати, които много рядко хапят ръката, която ги храни...