Каталунци, баски, фламандци, корсиканци... Исканията за независимост печелят територия в Европа. Регионализацията и наддържавната федерализация, искани от Брюксел, постоянно им оказват натиск.

Всички пътища водят до Комисията.

Всички пътища по ръба, онези, които се разтреперват и разклащат при неблагоприятни ветрове, водят до кръговото движение на площад "Шуман", в столицата на белгийското кралство. Всички пътища: включително тези на сепаратистите каталунци, бретонци, баски, фламандци или корсиканци, които винаги забравят да благодарят на Европейския съюз, макар да е най-големият им защитник.

Защото именно там започва всичко.

Това, че всеки регион има своя собствена идентичност, е неоспоримо. Че това чувство надделява над идеята за нация обаче е съвсем различно нещо, но това е нов превес, който само Европейският съюз би могъл да събуди, подкрепи и в крайна сметка да съживи. Това наблюдение е извън всякакви идеологически пристрастия (за или против независимостта на Каталуния) - и това възнамерявам да докажа тук, пише Йохан Римох в коментар за френския Le Figaro.

Европейският съюз не е нищо друго освен федерална суперструктура, гигантска административна машина, базирана на европейските държави; собственото му съществуване е поставено на разглеждане от държавите, т.е. на апаратите, които от Средновековието са въплъщавали народите. Държавите естествено се поддават на европейските ограничения.

Но Съюзът не се е ограничил до едното съществуване, постепенно е получил чрез договори или е иззел от юриспруденцията на съдиите си много държавни компетенции. Столиците все още съществуват, но властта им става все по-оскъдна.

Отслабването на централните сили означава да се увеличат непременно децентрализираните правомощия и да се засилят желанията за независимост, да се дискредитират или делегитимизират централните държави.

Това, което Европейският съюз e напълно способен да направи: да обедини в един или два брюкселски анклавa най-важните върховни власти , като наложи на всяка цена пазарния закон на целия континент, поддържайки границите отворени и превръщайки по този начин европейските столици в лоялни и васални, подчинени на комисари с боти, пълни с директиви.

Какъв е интересът или предимството на децентрализирани власти като Каталуния да се подчинят на една импотентна и бедна държава, която се държи отвратително, ако няма власт и не демонстрира сила, и e подчинена на един европейски проект, който никога не е бил този на реaлните народи? Интересът или ползата намаляват ден след ден.

Във Франция, както и в Испания, в Корсика, както и в Каталуния логиката, вдъхновена от Брюксел, е същата: регионализация, федерализация на нациите, натиск върху столиците да делегират все повече компетенции на регионите - това, което президентите на Републиката и испанските премиери правят години наред без да им мигне окото. Ръководителите на правителствотo изпълняват безропотно, спирайки се само пред последния етап: те продължават да отказват независимост на своите субекти. Те отказват да им дадат власт да вдигат данъците: последната брава, която се съпротивлява е тази на бюджетите,последната суверенна власт в ръцете на държави, които не са склонни да се откажат от съкровището си, последната спойка от държави в края на състезанието.

Сега е ред на Каталуния. Испанският регион, който вече е автономен, се опитва всячески да поеме този път по ръба на бръснача: да се обяви за независим, да принуди Мадрид да отвори последната ключалка, като му предостави правомощието да налага данък.

Крал Филип VI отхвърли "неприемливото вероломство" на каталунските власти, които вместо да представляват короната, която ги е установила, се опитват да завземат испанските институции с риск да подкопаят устоите на цяла постфранкистка Испания.

Но нищо оттук нататък не може да промени релаността: той е крал на една монархия без власт, короната на държава, лишена от суверенитет, двигател и символ на "единството и постоянството" на нация, поела пътя по ръба , точно там, където пейзажите не са ясни, хоризонтите объркани и там, където от политическата власт няма никаква полза, тъй като все повече и повече се превръща в купчина пари.

Следователно не е необходимо да се коментират декларациите или желанието за независимост, без да се има предвид, че те са преди всичко резултат от от един процес в Европейския съюз, достигнал до такава точка, която ги прави всичките възможни.

Декларациите за независимост, сблъсъците и ранените, маршовете и демонстрациите и всичко свързано с тях са първите конституционни нарушения, причинени от европейската надстройка.

Би било погрешно да се счита, че Европейският съюз е безпрецедентен пионер в политическата история на Запада или че няма исторически предшественици.

Всички суперструктури работят на базата на феодални ансамбли, които присвояват или създават; те живеят и продължават само ако силите, които са по-ниски от тях, са достатъчно малки, за да не вдигат знамената на бунта, нито да предъвкват революционни хапки.

С други думи създаването на суперструктура от федерален характер предполага непременно де факто или де юре, изчезването на народите и появата на феодалност, държана под юрисдикцията на суперструктурата.

Римската империя е била вид суперструктура, тъй като имала много народи под ярема си, налагайки правото си, нейните данъци и задоволяването на нейните интереси.

Сравняването на Европейския съюз с Римската империя може и да не е толкова фантастично, колкото изглежда на пръв поглед.

Подобно на Римската империя, Съюзът е завладял суверенитета на своите държави-членки.

Подобно на Римската империя, Европейският съюз е превърнал правото си в основен инструмент за налагане на своите политики: не си съгласен с европейските политики, но дискутираш, обсъждаш, опитваш се да измениш текстовете, инициирани от Европейската комисия, но ги прилагаш - и всичко това пред погледа на съдията.

Подобно на Римската империя, Съюзът от самото си създаване е снабден с постоянен идеологически корпус и точно тук, впрочем, нещата се различават най-сериозно. И докато империята приема християнството, Съюзът избира икономическия либерализъм, глобализацията и своя триптих: премахване на границите, размяната на идентичности, комерсиализацията на всичко.

Докато Империята придава на своето право божествено помазание, Съюзът отхвърля всяка метафизика, вярвайки, че намира в търговията, науката и статистиката помазание от същото естество.

Времето жъне първите плодове на европейското строителство и испанската реланост е само един пример. Строителството на Европа беше тържествено осветено, за да се предотврати опасността от война между народите на континента.

С почти хиляда ранени каталунският преврат показва, че рефеодализацията на континента няма да се случи без насилие.

Някои вече имат име за това, което се случва с вяли стъпки: гражданска война. Още малко търпение.

Превод: Петя Михайлова