Само преди няколко дни бе представена поредната стъпка в образователната реформа – промяна на имената на училищата и задължението да се води електронен дневник.

От начина, по който се държи Министерство на образованието може да се направи извода, че си е взело поука от срива в комуникацията по времето на министър Танев и по никакъв начин не иска да му се налага да подава оставка.

На практика това вече няма и как да се случи, тъй като тазгодишните матури минаха, тези дни ще се отчитат и резултатите, всичко ще мине гладко с няколко забележки и следващото обществено напрежение ще се развихри другата пролет. Така се случва всяка година. До тогава Министерството на образованието ще си представя на час по лъжичка образователната реформа, а пък последствията от нея и проблемите, които тя предизвиква, ще се замазват още по-лесно – всяко чудо за три дни.

Последното огласено от МОН накратко може да се определи като игра на думи или чиновнически игри. Или един мармот завива...

Представената последно поредна стъпка в реформата в образованието е преструктуриране на държавните и общинските образователни институции. Първата стъпка е смяната на имената на училищата и детските градини.

Средните общообразователни училища (СОУ), езиковите гимназии (ЕГ), математическите и природо-математическите гимназии (МГ и ПМГ) ще имат нови имена още на 15 септември т.г., тъй като законът влиза в сила от 1 август. СОУ-та стават средни училища СУ, а езиковите и математическите гимназии - профилирани гимназии ПГ и т.н.

Освен това от следващата учебна година училищата ще могат да кандидатстват за статут на „иновативни” или „национални”.

Обозначението „национални” ще може да бъде добавяно в наименованието на училището, а „иновативните” ще трябва да разработят проект, с който да кандидатстват за финансиране.

И какво от това? Да, въпросът е какво от това, като пред или след съответния номер се промени абревиатурата. Качеството на образованието в класната стая няма да се промени, то не зависи пряко от това. Ще се променят обаче някои други неща, които имат пряко отношение към атмосферата в съответното школо.

Още на пресконференцията на МОН стана ясно, че с промяната директорите трябва да сменят трудовите договори и печата на училищата. И така ще настане „веселото“ - започва една подмяна на документи, препечатване, писане, брисане, суетене, преписки между училищата и регионалните инспекторати. Едни учители разнасят едни папки насам – натам. И естествено, цялата тази административна вакханалия дава богат материал за развихряне на чиновническа дейност, респективно – отчитане на работене и получаване на заплати. И всичко това ще се стовари върху главите на директорите, секретарките им и учителите, редовите, които изготвят като мравки всякакви документи ежедневно.

Задължението за изготвяне на електронни дневници попада в същата категория. Просто още едно административно задължение за редовия учител да нанася една оценка на още едно място след дневника, бележника, личния картон. Един къртовски труд, който никога не се отчита, никога не се заплаща, дори и символично, и дава широко поле за санкции и административен тормоз. И, всъщност най-важното – няма никакво отношение към същинската дейност на учителя, напротив – затормозява го до такава степен, че не му остават сили и време да бъде учител.

Не че имам нещо против въвеждането на новите технологии и форми за комуникация, но това, че ще има електронен дневник по никакъв начин не означава, че той ще служи за нещо. Освен може би да бъде хакван от време на време от някой по-иновативен скучаещ ученик. Въвеждането на този дневник не означава, че родителите ще влязат в него и ще започват да се интересуват повече от децата си, от техните знания и поведение. А учителите имат проблем точно с това.

Следващото - всяко от близо 2500-те училища у нас ще може да кандидатства за названието "иновативно", което обаче няма да бъде вписвано в неговото име и на първоначален етап няма да му носи допълнително финансиране. Условие за "иновативност" е поне в една от паралелките да се провежда "различно образование" - с нови технологии, чрез песни и танци, нови методи на преподаване, ново учебно съдържание и други, като това ще става с кандидатстване по проекти и комисии.

И тук отново едни документи ще се попълват, входират, преснимат, разнасят от едни чиновници до други чиновници, от едни стаи до други стаи, ще се сформират комисии, които ще изготвят стратегии.

През това време може да се появи и иновативно училище по „вещерство“. Що не? И без това паричният оборот на врачките, лечителите и други подобни в страната не секва. А икономиката трябва да се подпомага с професионални кадри.

Едновременно с това обаче в представените стандарти не става ясно кой ще поеме отговорността за последствията от преструктурирането, тъй като най-тежките решения остават за общинските съвети. До 31 май 2017 г. те ще трябва да преценят дали основните училища в съответната община да останат такива, като обаче да бъде съкратена една паралелка - осми клас, което вероятно ще доведе и до съкращения на учители, но и до нов голям брой ученици, които няма да има къде да учат или ще трябва да пътуват часове ежедневно до съседен град. Но кой брои изобщо изгубените средства, време, усилия в тази държава. А и сметката ще се плати от родителите, ако имат.

Общинските съвети може да превърнат основните училища в обединени, т.е. те да са до десети клас, когато според новия закон ще се завършва първия гимназиален етап. За това обаче ще трябват пари, доста пари, каквито общините нямат.

Стандартите не дават решение на тези проблеми. Както и на много други. Стандартите дават имена, преименуват.

През това време: един мармот завива шоколад. Шоколадът ще е от най-горчивите. И всички ние ще го опитаме.