Възстановявайки санкциите срещу Иран, Доналд Тръмп създава нова заплаха: тази на юридическото господство на САЩ над света. Това пише в материал за френския всекидневник Le Figaro Дамиен Мартинез, генерален секретар на Центъра за анализ на тероризма и създател на компанията Facepoint, специализирана в областта на комплайънса.

Живеем в особено време, когато оръжията, които са били изобретени, за да се предизвикват взаимно, непрекъснато се подновяват и променят природата си, стигайки до парадокса да възприемат външните белези на добродетелта, правото и справедливостта. Отвъд кинетичните войни, които светът винаги е познавал, има нови начини на конфликт с безпрецедентни и неочаквани последици. Познаваме войната. Познаваме правото и дори правото на войната. Сега трябва да добавим и правовата война: напреднала форма на конфликт, чийто произход започваме да разбираме и по-добре да възприемаме залозите в световен мащаб, особено в Европа. Финансовата студена война около санкциите на Иран показва колко уязвима Европа е по отношение на юридическата война.

Откакто Тръмп дойде на власт, Европа усеща, че върху нея тегне нова форма на заплаха, едновременно директна и непредсказуема. По-усъвършенствана от икономическата война, по-прикрита от информационната война, става въпрос за война посредством правото, наречена Lawfare. Концепцията за Lawfare, останала относително поверителна до този момент и произтичаща от американската военна доктрина, представлява асиметрична форма на война, която се изразява в използването на правната система срещу врага, за да му причини вреди, да го делегитимира и да го сплаши чрез принуда.

Официално формулирана малко след атаките от 11 септември в САЩ като алтернатива на военните действия, юридическата война бе теоретизирана от полковник Чарлз Дънлап от САЩ. По-късните разработките ще бъдат оформени от няколко американски изследователи, близки до неоконсервативното мислене, включително проф. Орд Китри, изследовател в Университета в Аризона, който ще публикува справочник по темата.

От 2000-та година насам в международен контекст, който съчетава глобализацията на икономиката, неистовата борба срещу тероризма и извънтериториалността на американското право, доктрината за Lawfare ще намери много конкретни приложения и жертви, предимно в Европа.

От началото на 90-те години на миналия век от Съединените щати тръгва едно генерално движение, което се състои в това да се налагат на държавите и корпорациите набор от разнородни стандарти за консенсусни и общественополезни теми: борбата срещу тероризма, срещу разпространението на ядрени оръжия, срещу прането на пари, корупцията или укриването на данъци. За нашите велики западни демокрации, всяка една от тези консенсусни теми е разбираема и съответства на ценностите на обществения морал. Една голяма част от тези стандарти, наречени съответствие (или съгласуване), се приемат от европейските държави, а след това от техните икономически оператори, които подемат за своя сметка тези англосаксонски вдъхновени стандарти. В продължение на няколко години десетки хиляди "къмплайънс офисър" са наети на работа от банки и компании в Европа, за да наложат тези нови стандарти.

Придържането към тази нова форма на регулация обаче предизвиква почти непосредствена уязвимост у онези, които се присъединяват към нея, поради две основни причини. От една страна, изключително силното извънтериториално американско измерение, което тези стандарти имат; а от друга страна, изключително мощната административна машина в Съединените щати за санкциониране на нарушенията на тези стандарти, включително и в чужбина. В началото на 2000-те години тази опасна логика на Lawfare ще изправи пред големи трудности водещите европейски икономически бижута, било то индустриални групи, уличени в корупция (Siemens, Alstom) или големи банки, на фона на ембаргото и международните санкции. Основната цел на Lawfare е да изведе извън Европа битки, които не се подчиняват непременно на европейската политическа програма.

Ако подходим към темата за правовата война от гледната точка на юридическо оръжие, тогава трябва да си зададем въпроса за наличните сили. В момент, когато нашите американски приятели вземат европейски компании за заложници в циничната игра на икономическа студена война и поставят Европа в положение на подчинение и правно безсилие, възниква необходимостта от защита, особено по въпроса за санкциите и ембаргото. Насилственото налагане на цяла система от закони на някой друг разкрива правен империализъм.

Европа, водещата световна икономика, трябва да се стреми да изгради собствена юридическа сила и да дефинира очертанията на доктрината си за правото. Предвид неотдавнашните събития по отношение на иранските санкции, Европейският съюз би трябвало да създаде мощен орган по отношение на финансови санкции в мащаб, най-малкото еквивалентен на страховитата американска служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC).

Lawfare носи със себе си едностранна или дори манихейска концепция за това какво е правилно или грешно, справедливо или несправедливо, етично или корумпирано, съвместимо или несъобразено, какъвто е случаят с Иран. Вятърът на Lawfare, който духа над Европа, е мощен и огъва, или най-малкото разклаща под тежестта си нашето континентално право, все още настойническо и със стабилни корени. Нашите стари разбирания за правото понякога биват отнесени от идеологически вихрушки, за които не сме подготвени. Вятърът на Juriscombat (другото име на Lawfare) удари от запад, но всъщност идва от Изтока, от Азия. Китай предлага богат набор от хитрости и идеологическа изтънченост, за да утвърди концепцията си за света и правния си модел. Европа е в центъра на разнопосочни ветрове. Тя ще трябва да изгради своя собствена доктрина и свой собствен арсенал за юридическа война.

Превод: Петя Михайлова