Не му говорете за "посткомунистически" страни, Вишеградската група ("този съюз е мъртъв") или дори за Ваймарския триъгълник ("триъгълник на разочарованието"). На фона на многобройните предизвикателства, пред които е изправена Европа, и докато източните страни "споделят екзистенциалния страх да не бъдат заличени от картата на света от Русия", "време е да преминем отвъд клишетата след Студената война".

Това твърди Ярослав Куиш, основател на полския седмичник Kultura Liberalna, старши сътрудник в Zentrum Liberale Moderne в Берлин и асоцииран изследовател в CNRS. Докато идването на полския премиер Доналд Туск начело на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз буди нови надежди след това на унгареца Виктор Орбан, авторът на "Новата политика на Полша" (книга на 2024 г. според Foreign Affairs) и бестселъра "Посттравматичен суверенитет" обяснява защо според него Варшава "не може да си позволи политика на конфронтация с Вашингтон". "Ако се наложи, Доналд Туск ще остане в сянката на Доналд Тръмп, подобно на други малки и средни страни", предупреждава той. В интервю за френския вестник L'Express политологът описва Европа, която се колебае между логиката на "Всеки за себе си" и тази на "Повече Европа", изправена пред "неоимпериалистически" триъгълник, съставен от Русия на Владимир Путин, Китай на Си Дзинпин и Съединените щати на Доналд Тръмп. Убеден, че "стилът и съдържанието на политиките на Вашингтон ще повлияят на европейските демокрации", Ярослав Куиш прогнозира "вълна от авторитарно подражание в Европа на изборите, направени от Съединените щати".

L'EXPRESS: От януари Полша поема ротационното председателство на Съвета на ЕС под мотото: "Сигурност, Европа!" - както изглежда на ниво енергетика, икономика, храна, здравеопазване и, разбира се, отбрана. Как го разбирате Вие?

ЯРОСЛАВ КУИШ: Бих казал, че тези политически пространства са обединени около една концепция: суверенитет. Защото в колективното съзнание на съседните на Русия народи е закодирано важно послание: суверенитетът предшества демокрацията. Ето защо защитата на независимостта се счита за решаваща във всички аспекти, които споменавате. Когато говорим за сигурност, мислим за независимостта на Талин в Естония или Варшава. Но нека се пазим от семантични недоразумения. Защитата на суверенитета не е непременно синоним на национализъм. Разгледах тази тема по-подробно в моята книга "Новата политика на Полша: Случай на посттравматичен суверенитет (Manchester University Press). Държавите, изложени на риск да бъдат заличени от картата на света, фокусират политиката си върху въпроса за независимостта. Ето защо продемократични политици като бившия естонски министър-председател и нов заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас, чешкия президент Петр Павел или Доналд Туск могат да се застъпят за защитата на своите страни, без това да е въпрос на национализъм.

L"EXPRESS: Във време на редица предизвикателства за Европа погледите се насочват към потенциалните съюзници, на които Варшава може да разчита, и нищо не изглежда сигурно...

Я. КУИШ: Европейският съюз страда геополитически от февруари 2022 г. и нахлуването в Украйна, което бележи началото на открит натиск, произтичащ от неоимпериалистическия триъгълник, включващ Владимир Путин, Си Дзинпин и сега Доналд Тръмп. Но нашите отговори са в две посоки: "Всеки сам за себе си" - тоест максимално връщане към националните държави с техните граници и илюзии за защита. Или "Повече Европа" - тоест противопоставяне на грабителските амбиции на неоимпериалистическия триъгълник. На практика всички страни, включително Франция и Полша, се движат между тези две тенденции. Лозунгът "Сигурност, Европа!" е опит за обединение на Европа. Защото днес Старият континент все повече заприличва на пъзел от отделни части. Политическото напрежение доведе популистите на власт в страни като Италия, Белгия и Финландия. Различията в мненията отслабиха тандема Берлин-Париж. В този смисъл другата част на континента - Централна и Източна Европа - е подложена на огледален процес на дефрагментиране. Всички сме много разделени. Време е да сменим политическите очила за четене. Западна Европа трудно чете Централна и Източна Европа. Това е проблем, защото очевидно усложнява комуникацията по време на криза. Например, понякога все още чуваме хората да говорят за "посткомунистически" страни, сякаш са един блок, обединен около една и съща програма. Направо е невероятно...

L" EXPRESS: Какво точно означава това?

Я. КУИШ: Че моделите за четене и разбиране на Европа са остарели. Ето ви един пример: в страни като Унгария и Словакия на власт са пропутински популисти. В Полша и Чехия, от друга страна, на власт са антипутински демократи. Четирите държави обаче формираха така наречената Вишеградска група, която послужи за описание на региона по доста повърхностен начин. Днес този съюз е мъртъв. Особено след като Виктор Орбан се меси в полската вътрешна политика и саботира възстановяването на върховенството на закона след популизма. Следователно е разумно да се предположи, че при Доналд Туск няма да има полско-унгарско помирение. В действителност това напрежение между Варшава и Будапеща е ехо от глобалната идеологическа война - нещо, което е трудно да се види, ако останем закотвени към тази концепция за Вишеградската група. В миналото комунизмът се бореше срещу капитализма. Днес националпопулизмът се опитва да победи либералната демокрация. Поради тази причина ми се струва, че е настъпил моментът Европа да премине отвъд клишетата, установени след края на Студената война. Докато сме разделени, най-важните въпроси не могат да бъдат решавани единодушно.

L" EXPRESS: Какво по-конкретно трябва да се направи в такъв случай?

Я. КУИШ: Първо трябва да признаем, че се раждат нови съюзи, които се появяват в рамките на ЕС. Но от 2022 г. се появи един съюз - може би доста неочакван за Западна Европа - този на държави, които споделят преки граници с Русия. А именно Финландия, балтийските държави, до Полша, Украйна, разбира се, Румъния и Молдова. Всъщност това прегрупиране се задържа поне две години и има основателна причина: всички тези страни споделят екзистенциалния страх да не бъдат заличени от картата на света от Русия, какъвто не са изпитвали от 18 век насам. Нищо общо с никаква русофобия! Тези държави са обединени от събитията от 1939 г., когато от Финландия до Румъния те се оказват разделени между Русия и нацистка Германия. Този жизненоважен въпрос отново стана актуален в съзнанието на хората. Ето защо с мотото си - "Сигурност, Европа!" - Доналд Туск се обръща към тези съюзници. Това е основата на новите съюзи в Европа: те се основават на обща история и общи геополитически интереси и проблеми.

L"EXPRESS: Какво означава идването на Доналд Тръмп в Белия дом за президентството на Доналд Туск?

Я. КУИШ: Украйна все още е във война, особено на границата с Полша, и изходът от тази ситуация е непредвидим. За много европейски страни е важно да разберат, че защитата от Съединените щати е жизненоважна. Доналд Туск не може да си позволи политика на конфронтация с Вашингтон. Така че мисля, че той ще се опита да установи възможно най-добрите отношения със Съединените щати и ако се наложи, ще остане в сянката на Доналд Тръмп, подобно на други малки и средни държави. Нека бъда ясен: това е ситуация, която е идеологически драматична за хората от поколението на Туск, повлияни от един феномен, който аз наричам "посткомунистически мит на Запада." На Запад преди 1989 г., но и дълго време след това, всичко изглеждаше политически, икономически, правно и дори морално по-завидно, отколкото в СССР. Тези илюзии, които бяха толкова важни за подхранването на посткомунистическата модернизация, сега са далеч зад нас. Ние сме в период на голяма идеологическа дезориентация. И освен това, вероятно ще видим вълна от авторитарна мимикрия в Европа спрямо изборите, направени от Съединените щати. Убеден съм, че ще има вълна от "малки Тръмповчета" на Стария континент. Стилът и съдържанието на политиките на Вашингтон ще повлияят на европейските демокрации.

L"EXPRESS: Може ли Западна Европа да се справи с предизвикателството на Източна Европа?

Я. КУИШ: В Източна Европа ние се раждаме песимистично настроени проевропейци. Когато румънският философ Чоран говори за недостатъците на раждането, той вероятно е имал предвид нашата част от Стария континент. "Европа не е загубена, докато сме живи." Това са думите, с които Туск започна речта си в Европейския парламент в Брюксел. Това беше препратка към началните думи на полския химн (бел.ред.: "Полша още не е загинала") и, трябва да добавим, украинския химн. От гледна точка на Варшава обаче това е драматично, дори трагично обръщение. Химнът е написан през 1797 г., точно след като полско-литовската държава внезапно е заличена от картата две години по-рано. И сега, през 2025 г., позовавайки се на тези думи, Туск се опитва да апелира към съвестта на политиците в западноевропейските страни. Наскоро участвах в европейски дебат с изтъкнатия френски историк Патрик Бушрон. Този обмен на мнения ми позволи да видя, че историците са по-съпричастни и осъзнават тежестта на травмите от Източна Европа. Но какво да кажем за политиците? Вече няма причина да се възхищаваме от френската или германската политика от идеологическа гледна точка. И в същото време за нас е толкова важно Западът да не се съмнява в себе си! Европейският съюз, демократичните ценности, развити след Студената война, постиженията на либералната демокрация са крехки успехи, които трябва да бъдат постоянно защитавани. Междувременно във Франция книги за неизбежния упадък на Запада, като тези на Еманюел Тод, се превръщат в бестселъри. Това е жалко.

L"EXPRESS: Има ли все още смисъл Ваймарският триъгълник, включващ Франция, Германия и Полша?

Я. КУИШ: Засега това е триъгълник на разочарованието. Когато Доналд Туск пое властта през декември 2023 г., Ваймарският съюз беше дългоочакван вариант в кръговете на либералната опозиция, които смятаха, че ще създаде проевропейски противовес на популизма. Но всъщност не проработи, защото локомотивът Берлин-Париж вече не е в експлоатация. Германската политика е в криза, въпреки че предстоящите избори трябва да разрешат тази ситуация. Но парламентарните избори във Франция показаха, че свикването на избори може да влоши кризисна ситуация... Освен това остава известно недоверие към политиките на Берлин и Париж по причини, добре описани от Силви Кауфман в нейната книга "Заслепените". Години наред Франция и Германия се опитват да се споразумеят с Русия, без да ги е грижа за страните от Централна и Източна Европа и дори за тяхна сметка. Днес това все още е важен елемент. Всъщност в дългосрочен план демократите и либералите на власт в Германия и Франция не са нито силни, нито стабилни. В Париж, както и в Берлин, вече открито се говори, че след три-четири години пропутинската крайна десница може да спечели следващите избори. Възможно ли е да се води външна политика в Талин, Вилнюс или Варшава, без да се мисли за последствията от подобен сценарий? В крайна сметка никой не може да каже дали либералната демокрация ще надживее Еманюел Макрон или евентуалния бъдещ германски канцлер Фридрих Мерц... При тези условия не е възможен наивен съюз. В книгата си "Правилата на демокрацията" Ян-Вернер Мюлер призова борбата срещу популизма днес да не се превръща в наивен оптимизъм. Трябва да запазим минимална надежда, но да действаме разумно.

L"EXPRESS: Може ли Полша да се възползва от това, за да утвърди своето лидерство?

Я. КУИШ: Това със сигурност е привлекателна перспектива за Полша от 21-ви век. Ясно е, че центърът на тежестта на Европа се измества до известна степен на изток. На първо място, от гледна точка на разходите за оръжие. Но можем ли сериозно да мислим за водеща позиция в Европа, ако евроскептиците вземат властта в Париж и Берлин? Или, по-вероятно, да затрудни упражняването на власт? Това са фундаментални въпроси. Как може да консолидира позицията си на лидер на Съюза, когато тук и сега сигурността на Украйна, балтийските страни и накрая Полша зависи от Съединените щати? Освен това правителството на Туск също не е толкова силно. Това е коалиционно правителство и резултатът от следващите президентски избори през май далеч не е сигурен.

L" EXPRESS: Ако консервативният кандидат, подкрепян от партията "Право и справедливост" (PiS), Карол Навроцки, бъде избран за президент през май, как ще се отрази това на останалата част от Европа?

Я. КУИШ: Това би било сериозен удар върху програмата за излизане от популизма след управлението на Ярослав Качински. При евентуално поражение на Рафал Тшасковски, кандидатът на управляващата партия "Гражданска платформа", Туск ще получи изпълнителната власт, но ще бъде отслабен, както е сега Еманюел Макрон. Правният хаос в Полша, от който тя все още не е излязла, само ще се влошава. От друга страна, ако стане президент, Навроцки ще направи всичко възможно, за да попречи на властта на Туск. Несъмнено ехото от полската ситуация ще се усети в Европа. Единственото нещо, което няма да се промени, са разходите за отбрана. В момента обаче Тшасковски води в социологическите проучвания.