Има една техника при гасенето на пожари в гористи местности и ниска растителност. Срещу огнената стена се запалва насрещен огън. За да спре настъплението на стихията. Учат го в съответния факултет на специалната школа, която днес е Академия...

Веднага, след като стана ясно, че любимият министър на Веселин Маринов е горд собственик на шест съмнителни апартамента и чете докторски СРС-та като дявол евангелие, че докато аграрният Найденов нагъва старопланински наденици, шефката на земеделческия му фонд се оказва без диплома, но пък с бебе, че 8 високоморални гербера дупе дават за скъп телефон аванта, че правителството и парламентарната група на управляващото малцинство аха да се пропукат по шевовете, ако не е здравата премиерска десница, достойно подкрепяна от първата сред равни Цецка Цачева, че обещанията пред избори не са като делата подир тях, въпросният огнеборчески пиниз бе пуснат в ход в родната политическа действителност. И то на широк фронт.

Заваляха скандал след скандал - СРС-та, досиета на ченгета, натиск върху медии, вербални и не само атаки срещу политически противници. В актьорското си амплоа в този сапунен сериал бе въвлечен (отново в епизодична, но важна за сюжета роля) превъзходителството иззад океана, Уорлик.

Разбира се, само с насрещен огън пожар не се гаси. Трябва и вода. Тук дойдоха задграничните изяви на премиера, от които той се завръщаше с гордо вдигната глава: Европа ни обича, Европа ни вярва, Европа ни подкрепя. Даже до Бразилия отиде човекът „с градския транспорт" да дири съпричасност и любов...

За да дойде 2011. И да се разбере, че така мечтаната за страната ни Шенгенска зона не е толкова безпроблемна и се намира в не толкова близко обозримото светло бъдеще. Че както и преди, за по-голямата част от Европа България още има проблеми като външна граница на съюза. Че като Дамоклев меч продължаваме да гледаме на проблемите с правосъдието и вътрешния ред, корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Че за Париж и Берлин разликата между румънски и български цигани и българи и румънци като цяло е незабележима.

И колкото на Борисов да му се иска еврозоната да е в криза и затова нашето нахълтване там да е под въпрос, приемането на еврото в Естония го опровергава красноречиво.

Капак върху клокочещата политическа тенджера сложи поредният скандал „Танов vs. Цветанов". С откровените отпечатъци на милиционерски пръстчета по него.

Отново обаче в говорилнята около наслушаните диалози между държавните мъже потъна главният въпрос: защо ГЕРБ не успя да реализира широко рекламираната ликвидация на контрабандата. Нещо повече - за времето на управлението на Борисов и компания потреблението на оакцизени цигари в страната спадна драстично. И не за сметка на отказалите се от порока, а за сметка на оборота на мургавите търговки, които познава по физиономия всеки пушач, посетител на пазарищата, но не и кварталният полицай и компетентните служители на Икономическа полиция.

Да не говорим за алкохола, който не влошава вкусовите си качества от липсата на бандерол или от фалшивия такъв, за горивата, китайското карго, вноса на плодове, зеленчуци и други благини за замезване...

Ако някой страда от слаба памет, може да му се напомни, че през годините съществуваше служба, която - наред с митниците и гранична полиция - като основна задача имаше и прекъсването на контрабандните канали. Тя менеше името - ЦСБОП, НСБОП, ГДБОП, директорите си, но не и целта да спре развихрилата се организирана престъпност. И като един от методите - да им врътне кранчето на финансовите чешмички.

Но въпросната многоименна служба стана жертва на преднамерен разгром, в който - за онези с кратката памет - немалка роля изиграха тогавашният главсек на МВР и нине премиер Борисов и Ваньо Танов, като неин директор. Сменяха й ръководителите, шапките, сградите, само и само да не си върши работата, закодирана в абревиатурата БОП. Защо?

Защото контрабандните канали от всякое естество освен джобовете на престъпните босове (колкото оцеляха), пълни от двайсетина, че и доста повече години и партийните касички. Без прилива на „свежа кръв" нито една партия на прехода не би могла да оцелее финансово, да облажва върхушката си и да заиграва с електората си, да лобира, да играе на рулетката, наречена избори.

Затова и ударите по контрабандата са по-скоро от изкуството на сценичния бой, затова и напрежението между различните институции, призвани да пресекат тази порочна практика, се поддържа на висок градус, затова през пръстите се бият не тези, които дърпат конците на нелегалния внос и търговия, а онези, които държат ножицата за да ги срежат...

Бойко Борисов отдавна е обявил принципа си на ръководене на правителството: нека се страхуват, нека се подозират, нека се мразят, ако трябва. Нека знаят че ги слушаме. И да слушкат. Така се спи по-спокойно. Когато царедворците се ядат помежду си, по трудно се заплитат комплотите на цареубийците...

Борисов обяви тържествено, че вярва безрезервно на Цветанов. И на Танов - тоже. Това, че при поредния скандал двамата бивши милиционери се поливаха с помия в познатия от другарските съдилища стил и освен собствените си гузни физиономии окаляха и институциите, които ръководят, не трогна премиера. Той царствено подхвърли моркова на доверието си и на двамата. Явно - рано е още за тоягата...

Но докато за българския избирател поредният тайфун из коридорите на властта вече е само нещо, което го предизвиква отегчено да смени канала на телевизора, из еврокоридорите подобни изцепки на овластените пораждат мисловна дейност. В посока далеч от желаната в София.

И дори успехите на министър Дончев (поне един, който си върши работата и не се забърква в простотии) в усвояването на фондовете, и дори ударното строителство на магистралите и непрекъснато наведената поза на управляващите не могат да отклонят човъркащото брюкселско питане: „тези пък за чий ни трябваха?"

Премиерът прояви реализъм: в поредната си изява по телевизора обяви, че и сега да има избори, пак би спечелил 20 процента. Или 15 такива. Някъде в миналото остана фразата „бил съм ги на избори, пак ще ги бия". Май сал като красив спомен сбират прах цифрите на изборната победа от 2009.

Избори ще има наесен. А месеците догогава ще са изпълнени с пушеците на пожарите. И пламъците на насрещния огън. А дали пожарникарските пинизи работят в политиката - ще каже т.нар. народ, именуван за кратко - електорат.

И ще се разбере реализъм ли са 15-те процента на Борисов или нездрав оптимизъм...