Общият дебат на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН бе на тема - "Да не изоставяме никого. Да действаме заедно за напредъка на мира, устойчивото развитие и човешкото достойнство за настоящите и бъдещите поколения". Толкова ярко послание отдавна не е излизало от ООН. Може основателно да се предположи, че световната организация е осъзнала своето значение и е преоткрила ролята си по отношение на стабилността на системата на международните отношения и глобалното развитие. Ясните позиции, които бяха заявени и изразени по време на 79-ата сесия, бяха свързани с темата за мира и с факта, че тя трябва да се основава на Устава на ООН.

Когато става дума за мира и войната, за националните граници и суверенитета, за отношенията между държавите и правителствата, Уставът на ООН следва да се възприема като настолно четиво. Де факто няма казус в глобалната политика, който да не може да бъде разрешен въз основа на базовия документ на световната организация. Именно поради това обстоятелство страна, която се опитва да действа чрез средства непредвидени в Устава на ООН, а именно - агресия, война, терор и др. под. е директен нарушител на документа и на практика се самоизключва от организацията. Чл. 33 ясно описва средствата за уреждане на международни спорове. Става дума за преговори, анкети, посредничество, арбитраж, а не нападения, анексиране на територии на съседна държава и унищожаване на цивилно население, в т.ч. и деца.

Темата на общия дебат на 79-ата сесия препраща именно към съдържанието на чл. 33 от Устава на ООН и дава да се разбере, че страна, която не подкрепя това съдържание, няма как да е полезна за целите и принципите на ООН. Дори и да е член на организацията, дори и да е член на най-авторитетния орган в нея - Съвета за сигурност, тя няма как да има пълноценна роля, ако разбира войната като мир и ако смята, че може чрез агресия да създава проблеми и чрез агресия да ги решава.

Русия е член на Съвета за сигурност и не може да бъде изключена - няма такава процедура в ООН. ООН обаче може да формира и провежда глобална политика без значение дали Русия приема това, или не. Точно това обстоятелство пролича по време на 79-ата сесия и точно поради това може да се каже, че ООН направи важна крачка напред, успявайки да привлече вниманието към своите цели и принципи, въпреки трудностите за тяхното следване в условията на влошената среда на международната сигурност.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски имаше две много важни изяви веднага след като пристигна в САЩ за участие в официалната част на сесията на ООН. Той посети оръжеен завод в Пенсилвания, чиято продукция понастоящем основно се използва за подпомагането на украинската отбрана. След това пред останалите участници във форума заяви, че има 7 държави (първата, сред които е Русия), които саботират функционирането на ООН и се опитват да рушат мира и международната сигурност.

Тази програма на украинския държавен глава беше изцяло в духа на чл. 51 от Устава на ООН. Съдържанието на този член регламентира правото на всяка страна да се отбранява (индивидуално или колективно) в случай, че е подложена на въоръжено нападение. Посланието на Зеленски е съвършено ясно - той действа от позицията на Устава на ООН в полза на същия този Устав. За да бъде жив един нормативен документ, той трябва да бъде защитаван на политическо ниво и да бъде прилаган в действителността чрез всички адекватни инструменти, предвидени в него, съобразно спецификите на съответната ситуация.

По време на 79-ата сесия на практика липсваха позиции, изразяващи някакви алтернативи спрямо Устава на ООН и възприетите принципи, заложени в нормите на международното право. Дори политици, на които по принцип им липсва последователна позиция относно руската война в Украйна, не си позволиха да поставят под съмнение текстовете на базовия документ на световната организация. Президентът Румен Радев също направи изказване на сесията, като дори неговите думи прозвучаха в подкрепа на принципите на ООН и стабилността на системата на международните отношения.

Радев говори за дипломатически усилия, целящи всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна в рамките на Хартата на ООН и международното право. Това беше акцент в изказването му, въпреки че той не затвори напълно вратата към нюансите и лъкатушенията, с които се е характеризирало винаги неговото отношение във връзка с руската война в Украйна. В думите на Радев присъстваше твърдение за странични ефекти от войната, които, според него, засягали икономическите и социалните системи на много държави по света. Тук не е особено ясно за какво точно говори президентът. Ако обаче става дума за руските енергийни суровини (природен газ и нефт), които вече отсъстват от европейския пазар, то би следвало да изясним, че тяхната липса въобще не е проблем за Европа и за държавите на Стария континент. Осигуряването на алтернативни източници стана доста бързо и спокойно може да се каже, че заплахата от високи цени в енергийния сектор е трайно елиминирана. Освен това дори и след като войната приключи, за руските държавни компании ще е сложно да се завърнат на европейския пазар. Става дума за загубени пазарни позиции, които трудно се възстановяват.

Твърдението на Румен Радев за риска от ескалация е факт, но противодействието срещу това може да стане само чрез продължаване на военнотехническата подкрепа за Украйна и осигуряването на възможността за жертвата да се отбранява пълноценно срещу агресора. Това е напълно в духа на Устава на ООН, както и изцяло отговаря на буквата на чл. 51 от същия документ.

Не можем да сме напълно сигурни дали Радев има точно това предвид като говори за всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна съобразно стандартите на международното право. Фактът обаче, че дори българският държавен глава акцентира върху принципите и нормите на ООН и изискванията на международното право, още веднъж потвърждава, че световната организация е способна да провежда глобална политика, заглушавайки потенциални гласове със склонност към компромисно тълкуване на съвършено ясни ситуации, за които Уставът на ООН предлага готови решения, чието прилагане е единственият легитимен подход, който може да осигури полезни и обективни резултати.

Оттук нататък със сигурност ще продължат консултациите във връзка с разширяването на правата на Украйна да използва западни въоръжения на руска територия. Това ще бъде тема както на предстоящи международни формати, така и на двустранната комуникация между страните от НАТО и други партньори, подкрепящи Украйна и осигуряващи въоръжение за нейната отбрана.

Най-вероятно до разширяване на тези права реално ще се стигне. Тук въпросът е по-скоро във времето, което ще отнеме намирането на решение на този въпрос. Винаги досега, когато е била повдигана темата за навлизане в нова фаза на осигуряването на подкрепа за Украйна, е било нужно време за разисквания и комуникация преди да бъде взето необходимото решение. И обикновено Великобритания е била страната, катализираща тези процеси.

Сега Великобритания е дори по-активна отпреди. Новото британско правителство (заедно със самата Украйна) последователно изтрива "червените линии" на Кремъл. Руската страна пък за пореден път разиграва ядрената карта. Това обаче отдавна е познато упражнение. Британците са чували много пъти за него, включително и като заплахи, насочени конкретно и директно към страната им.

Това, което Великобритания прави от началото на руската инвазия в Украйна, по същество представлява полагане на дипломатически усилия, за да бъде приближена войната към нейния край. И това би следвало да се разбира от всички, в т.ч. и от тези, които настояват за повече дипломация. С колкото повече военни способности разполага Украйна, толкова по-възможен ще е всеобхватният, справедлив и траен мир. И толкова по-скоро във времето ще може да се стигне до него.

Може да се каже, че цялостната ситуация, която се случи по време на 79-ата сесия, дава тласък на позитивни процеси, които могат да се развият в следващите месеци и години в полето на глобалната политика. Качественото функциониране на ООН е важно условие за жизнеността на всички останали международни формати, които пък от своя страна осигуряват функционирането на междудържавните и междуправителствените отношения и гарантират действията за напредъка на мира и устойчивото развитие.