Приемането на бюджета за 2017-а година ако не друго, поне доказа, че макар и рядко народните представители могат да бъдат единни, особено ако става дума за годишния размер на държавната субсидия за политическите партии. И никакви референдуми, и резултати от тях, не са в състояние да ги накарат да пуснат кокала. Не така обаче се случиха нещата с гласуването на допълнителната субсидия от 10 милиона лева за БАН.

Съдбата на тая сума и вълненията по нея показаха, че народните ни представители може да не са радетели за науката, но са се усъвършенствали във владеенето на парламентарни хватки. Преди заседанието, комисията по бюджета се събра извънредно, за да може да се приемат тези допълнителни средства. Предложението беше направено между първо и второ четене от представители на Реформаторския блок, Патриотичния фронт, ББЦ, Атака и АБВ.

След извънредното заседание текстът от проекта беше прегласуван, но когато дойде време за окончателното му приемане и поддръжниците на идеята вече си бяха тръгнали, парите за науката бяха отхвърлени. От БСП заявиха, че ГЕРБ са осъществили атентат срещу българската демокрация и наука, и възмутено напуснаха, защото е по-ефектно.Управляващите в оставка пък нарекоха учените "просяци" и се оправдаха с аргумента, че не е ясно за какво ще отидат тези пари. Пак се завъртя в ефира думата "реформи", както става винаги, когато трябва да се обясни, защо едни пари, които са обещани, няма да бъдат дадени.

Не че БАН няма нужда от реформи, но те не могат да бъдат осъществени от хора, за които по определение приемаме, че в областта си са "най", а възнагражданията им ги нареждат по-скоро сред ниско платения обслужващ персонал.
За реформиране на "флагмана" на науката се говори още от 2009 година. Тогава започна дебата за развитието на науката и година по-късно Министерският съвет прие Национална пътна карта за научна инфраструктура. Защо "пътна" едва ли някой може да обясни, вероятно проява на чиновническо въображение.

Какво стои зад научната инфраструктура също не става особено ясно, но и това е съвсем в духа на "реформите" и "стандартите", с които сме свикнали. Все пак се определиха едни 7 национални начно-изследователски комплекса, които приоритетно да бъдат развивани, с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Ура! Да живей!

Намеренията обаче не надскочиха документа и в последвалите години реформи реално не се случиха, макар да имаше "пътна карта", по която да се осъществят. Единственото събитие, което раздвижи въздуха около българската наука, беше кампания на една от медиите и БАН, от типа "10-те най", която имаше за цел да предизвика обществения интерес към постиженията на научния гений у нас.

Тази кампания обаче доказа, че през 21-и век, когато светът кипи от почти ежедневни открития, ние все още с носталгия се "хващаме" за кирилицата, киселото мляко, правешкия компютър, електронния часовник и хапчето "антибебе". Не че откритията не са велики, просто са направени предимно в първите 50-60 години на миналия век, някои от откривателите им имат далечен български произход, а други са осъществявали изследователската си дейност в чужбина. Така кампанията, която имаше за цел да "вкара" младите умове в научните лаборатории, не оправда очакванията. От друга страна - добре че не ги вкара, защото вероятно щяха да избягат с писъци. Проблемът с материалната база на институтите към БАН е древен, а и малкото средства, които успяват да измолят допълнително, учените реализират във възнагражденията си, вместо в реформи.

Но всъщност кои реформи, дори щедро финансирани от държавата, са успешни - да не би здравната или образователната? Вече е неприлично и да питаме какво стана със съдебната. Какъв аргумент е да откажеш финансиране на един издъхващ сектор, защото не бил реформиран в такъв случай?

Дали е изненада подобно поведение като се има предвид и образователния ценз на повечето депутати? Кой да има рефлекс за науката? Председателят на ресорната комисия в парламента е филоложката Милена Дамянова от ГЕРБ, която преди да се отдаде на парламентарна дейност, направи каквото можа по реформата в Министерството на образованието и новите учебни програми и си тръгна оттам, оставяйки другите да се справят с резултата от нейната активност. Колегите й в комисията са също толкова безгласни като онези в МОН. Някой би си помислил, че не са достатъчно компетентни, за да творят закони, свързани с образованието и науката, но не е съвсем така (поне според информацията в сайта на НС) - сред тях има преподаватели, педагози, по някой историк (по линия на Патриотите и Атака), дори футуролог, който би могъл да предвиди бъдещето на БАН, анализирайки сегашното й състояние, и двама-трима икономисти.

Принципно те всички са радетели за науката, някои от тях дори одобряват подкрепата й с едни допълнителни 10 милиона лева. Просто ги нямаше накрая, когато беше гласуван окончателният текст. Друго щеше да е, ако беше изтеглен по в началото на заседанието, като текста за годишния размер на държавната субсидия за политическите партии.