Когато се появи нещо ново, винаги сме склонни да му дадем шанс - симпатични хорица, не знаем нищо за тях, дайте да ги видим, може пък да излязат свестни, - докато накрая не се окаже, че пиесата е все същата, само дето е обновен актьорският състав. Властта произлиза от материалните ресурси, на определено количество материални ресурси отговаря определено количество власт, която се използва за увеличаване на ресурсите, чрез което се увеличава властта, а оттам се увеличават ресурсите и така до края на света. Накратко: който контролира ресурсите, той упражнява властта, а не оня, дето си го е избрал народът "щото е много убав". Понякога големите порции ресурси се управляват от конкретни личности, понякога се управляват от колективи. Личностите наричаме "олигарси", а колективите - "групировки". В тази светлина (и ако продължим да оприличаваме политиката с театър) лудата Офелия веднъж може да я играе Иванка Иванова, друг път Петранка Петрова, Димитричка Димитрова или Георгица Георгиева, но пиесата все е "Хамлет" и авторът все е добрият стар Бил Шекспир с неговите неизчерпаеми творчески ресурси.

Е, има и някои нюанси (не ме карайте да ви разказвам вица за Чапаев, Петка и нюанса, защото е много мръсен). Дори и когато авторът е един и същ, всеки следващ режисьор избира актьорите. В случая с политическата драма главните роли са депутатите и министрите. Всеки министър си има своя квота, своя номенклатура, от която режисьорът не се интересува, още по-малко пък авторът. Така например новият министър уволнява старата пиарка, за да назначи на нейно място любовницата си. От своя страна любовницата започва да раздава поръчки на близки и роднини. За близките и роднините този нюанс е важен и смяната на властта - пардон, на актьорския състав! - е съдбоносна. Но за простите граждани, на които никой никога нищо няма да раздаде, не е.

Друг нюанс е, че не всички актьори са еднакво талантливи. При бездарен състав пиесата страда, а когато драмата е политическа, страда и публиката. Но така или иначе от доста време насам пиесата е една и съща. Откакто от сцена слезе "Шестнайсетата република" (бивша "Задунайска губерния"), всяка вечер се играе "Евроатлантическата демокрация", макар и при променлив възторг от страна на публиката. Пиесата е една и съща, драматурзите и режисьорите са едни и същи, нищо че актьорите се престарават да се изчегъртват един другиго и да повтарят до втръсване скеча "Рестарт на системата, смяна на статуквото и помитане на олигархията".

Но понякога дори и актьорският състав не се подновява от кумова срама, а само се сменя името на трупата. Що за дебютанти, Боже мой, са Гечев, Овчаров и Масларова! Това малко ми намязва на онази постановка на Стефан Сърчаджиев от 1953 (спокойно, не съм я гледал, не съм толкова стар), в която 30-годишният Апостол Карамитев изпълнява ролята на 16-годишния Ромео, а 14-годишната Жулиета се изпълнява от Ирина Тасева, по онова време на 43 години. Ах, Овчаров, защо си ти Монтеки! И публиката ръкопляска: "Те са нови, дайте да ги видим, може пък да излязат свестни...".

Добре де, дърто мрънкало такова! - ще кажете. - Какво да правим, ти имаш ли някаква рецепта? Имам. Имам рецепта, но тя едва ли някога ще се изпълни поради суетата и грандоманията на политическите примадони. Рецептата е следната:

  1. ДСБ сменя ръководството си. Маха Атанас Атанасов, но не връща на негово място Радан Кънев (Боже, опази!), а избира някой от старите легендарни десебари, който все още не се е махнал с омерзение.
  2. ДСБ на бегом напуска "Демократична България". Така "Да, България!" и Зелените ще изживеят своя идеологически ренесанс и ще прекарат незабравим меден месец в копринените чаршафи на модерното ляво, културния марксизъм или както там предпочитате да го наричате. Ще престанат да са политически трансджендъри, ако под това разбираме леви хора, които са се самоопределили като десни.
  3. ДСБ и СДС се събират в една партия. Да я кръстят, ако искат, и ОДС - това все още навява сравнително мили спомени. Да се опитат да възстановят положението преди разцепничеството на Иван Костов и в никакъв случай да не започнат отново да ровят по чия вина е станало то. Да простят дълговете на своите длъжници, за да им се прости и на тях.
  4. Новото ОДС и ГЕРБ се събират в една партия. Не в коалиция, а в партия. Няма значение как ще я нарекат. Може да я нарекат и ХИМН - това като подигравка с ГЕРБ го измисли преди десетина години Даниел Вълчев (твърде интелигентен и духовит човек без незаобиколими скрупули) и означава "Хора интелигентни, морални, нормални". Ако искат да го поканят и него (Вълчев).

Новата партия ХИМН (нека я наричаме така единствено за нуждите на този текст) недвусмислено ще се позиционира в дясното пространство и ще остави лявото на БСП, ДБ (вече без ДСБ) и други подобни формации. Ами патриотичните партии? Те могат да избират един от двата лагера, защото национализъм/глобализъм е корелация, различна от ляво/дясно - може да има както леви патриоти, така и десни патриоти.

Обаче ще възникне въпросът с лидерството. И според мен точно о него ще се препънат, ако изобщо стигнат дотук. Вероятно лидер няма да е Бойко Борисов, което е жалко, защото той е неповторима политическа фигура, пренесена сякаш от Средновековието. Той се стреми да изглежда като демократ, но всъщност е типичен средновековен крал. Не император, а крал в смисъл на най-якия феодал сред неколцина други. И не крал като по-късните лигльовци на Хабсбургската монархия, дето всички са роднини помежду си и управляват Европа като властови картел, ами храбър и малко див главорез, който спи с доспехите, пали замъците на съседите си, а през останалото време ходи на лов и пирува, като разкъсва еленски бутове със зъби и изтрива мазните си ръце в козината на хрътките.

Всъщност изобщо не ме интересува лидерството в хипотетичната партия ХИМН. Да си се събират, да си се разбират, ако трябва и в някой мол да се затворят. Не ме интересува, защото такава партия никога няма да се случи поради характеровите особености на всички, от които се очаква да я създадат. Защо тогава ви разказвам за нея? Ами, защото ме попитахте дали знам някоя рецепта. Ето затова. То има и стотици книги, които стъпка по стъпка ви учат как да станете милионери, ама като гледам - не сте станали. Все едно.

Първоначалната ми мисъл беше, че не всичко, което изглежда ново, наистина е ново. И че не всяка четворна коалиция е по-добра от тройната, както и не всяка петорна е по-добра от четворната, дори когато гръмко се обяви за съвсем нова. Иначе, да ни е жив и здрав новият парламент, цветя и рози и всичко останало. Ако не ме мързеше, щях да си записвам възторжените възгласи на някои хора сега - прости граждани и журналисти, - за да им ги припомня след половин година. Обаче ме мързи. Нищо, все ще се намери някой да го направи вместо мен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.