Някои от тях вече са го правили. През 2018-та за Fox News това бе Крис Уолъс. Последва Лайонел Барбър, но този път за Financial Times през 2019-та. Две години по-късно бе ред на Киър Симънс от NBC News. Защо тогава консервативният журналист Тъкър Карлсън, който в момента се изявява само в социалната мрежа X, да не вземе интервю от руския държавен глава Владимир Путин?

Дяволът със сигурност има гледна точка. Въпросът е дали плурализмът на мненията и журналистическите жалони като отразяването на всички позиции по даден казус са приложими спрямо дяволските дела.

"Това е журналистика. Нашето задължение е да информираме хората." Така Тъкър Карлсън ни обяснява защо е в Москва, в очакване да направи разговор с руския президент. Нещо повече - според него "никой не е казал истината" на англоезичната публика за разпадането на западната система, доколкото обществата в Близкия изток и Азия виждали това добре.

Да оставим настрана подобно твърдение, доколкото то предполага, че общества, затиснати от авторитарни архитектури като руското или китайското, са по-добре осведомени от западните такива, които иначе стандартно имат най-високите индекси на свобода на словото и степен на информираност. Ако Карлсън смята, че в Саудитска Арабия или Камбоджа има плурализъм на медиите, за разлика от САЩ или Германия, то това е по-скоро показателно за дневния ред на американския журналист, отколкото за реалната ситуация на медиите в споменатите държави. Но ако отместим общия знаменател и шаблонното политическо говорене на Карлсън, според когото западните медии са корумпирани и се занимават с пропаганда, вероятно той не е обезателно крив. Партийно функционерство в западните медии, а оттук и редуцирането на журналистиката като връзки с обществеността на съответните правителства, става все по-ясно забележимо. Но ако консервативният коментатор е толкова алергичен към тези болежки на средствата за масова информация, какъв лек за това очаква той да намери в Русия, където корупцията и пропагандата на медийната среда са изградили своя Вавилон?

Ако Тъкър Карлсън търси другата гледна точка (в случая за войната в Украйна) именно в Русия, трябва да се въоръжи не с микрофон, а с лопата, доколкото другата гледна точка там е отдавна заровена два метра под земята. При все че понякога е трудно да ги разграничаваме, за разлика от журналистите, дяволът не се интересува от свободата на словото и плурализма на медиите. Ако Карлсън бе журналист в Путинова Русия, той никога нямаше да може да хване самолета и да направи интервю с американския президент, търсейки другата гледна точка.

А другата гледна точка е важна за журналистиката. Тя е само един от асортиментите на занаята. Друг такъв е критичността на журналистите.

Затова Крис Уолъс бе попитал Владимир Путин за цивилните жертви в Сирия, за руските кибератаки в САЩ и "защо толкова много хора, които се противопоставят на Владимир Путин, приключват мъртви или близко до това". Киър Симънс пък бе задал на руския президент въпроса защо страната му извършва вмешателство в делата на другите държави, въпреки че самата тя се обявява против подобни практики. Лайонел Барбър се интересуваше пък от мнението на своя събеседник дали Русия не слага прекалено много яйца в китайската кошница. Ако следва принципите на професията си и собствената си консервативна идеология, вероятно Тъкър Карлсън трябва да попита Владимир Путин за политиката на русификация на завзетите украински земи, за политика на еничарството (отнемането на украински деца и дислокацията им в Русия) или затова защо Кремъл е против изтреблението на цивилни в Ивицата Газа, но сам практикува такова спрямо украинските граждани. Би било интересно да разберем и гледната точка на Владимир Путин по отношение на кондицията на руския военно-промишлен комплекс, доколкото милитаристичните потребности на руските сили се обслужват все повече от ирански безпилотни летателни апарати и севернокорейски снаряди. Причината Владимир Путин да не дава интервюта за западни медии от началото на 2022-ра година всъщност не е понеже той не е бил търсен за такива, както вменява американският журналист, а нежеланието на руския държавен глава да дава отговор на точно такива въпроси. А те, разбира се, няма как да му бъдат отправени в собствената му страна.

Тъкър Карлсън трябва да зададе такива или подобни питания не защото пред него стои Владимир Путин, а защото американецът е в ролята на журналист. Тоест трябва да търси другата гледна точка спрямо пропагандно-правителствената такава и да бъде критичен към своя събеседник. Иначе би изглеждал като журналист на CNN, плетящ в сладникава лига въпросите си към Барак Обама. Иначе Карлсън ще се превърне в това, което критикува: продължение и платформа на правителствена пропаганда и цензура. В случая дори не на американската, а на руската. Тогава американският коментатор ще влезе в обувките на Булгаковия герой от "Майстора и Маргарита", който ще получи своето удостоверение: "Дава се настоящето на Николай Иванович в уверение на това, че същият е прекарал споменатата нощ на бал у сатаната, бидейки използван за превозно средство...Подпис — Бегемот."

Всъщност Тъкър Карлсън имаше друг проблем, предхождащ посещението му в Москва, който бе от морално естество. Ако можем да го обобщим, този проблем се състои в следното: Тъкър Карлсън лъже аудиторията си. При това той я лъже умишлено, тоест казва неща, за които сам знае, че не са истина. Това стана ясно покрай материали, свързани с досъдебните проблеми на Fox News с Dominion Voting Systems (в рамките на извънсъдебно споразумение, консервативната медия заплати 787.5 милиона долара на въпросната компания, занимаваща се с изборен софтуер и хардуер, като форма на обезщетение за разпространяване на фалшиви нови). В тези материали се разбра, че Тъкър Карлсън е смятал позицията на Доналд Тръмп за "откраднатите избори" от 2020-та година за "тотален булшит". Стана ясно и какво мисли консервативният коментатор за бившия републикански президент: той е "демонична сила", чийто мандат е "бедствие", докато поведението му след загубата на изборите е "отвратително". Разбира се, публиката на вървящото по Fox News шоу на Тъкър Карлсън чуваше от неговата уста точно обратното. Да оставим настрана подобно двуличие, както и това, че е някак неловко американският журналист да представя себе си като дисидент, разбутващ облаците на корупцията и пропагандата в медиите, когато години наред той е бил най-популярното американско лице на най-популярната американска мрежа (това ако не е мейнстрийм от мейнстрийма, здраве му кажи).

Интервюто на Карлсън с Путин ще е уникално в определен смисъл: това ще е разговор, в който по-важни ще са въпросите, отколкото отговорите, доколкото ние вече знаем какво ще ни каже руският президент. И не отговорите, а въпросите ще бъдат показателни за връзката между журналистиката и властта, пропагандата и цензурата. Истинският проблем не е в това да вземеш интервю от дявола, а да съхраниш свободната си воля, докато го правиш. Кристиан Аманпур не стана муджахидин на талибаните след интервюто си със Сираджудин Хакани през 2022-ра година.

Но ние знаем от Ал Пачино, влязъл в ролята на Бегемот в "Адвокат на дявола", че "свободната воля е като крилете на пеперуда - докоснеш ли ги, вече не летят". Ще може ли да лети Тъкър Карлсън след интервюто си с Владимир Путин?