Точно, когато изглеждаше, че Украйна е на прага на гражданска война между русофилите на изток и юг и евроориентираните граждани в централната и западната част на страната, трескавото посредничество от страна на външните министри на Германия, Франция и Полша доведе до сделка между правителство на президента Виктор Янукович и опозицията.

Сега, след като украинският президент е отстранен от власт и са насрочени избори за месец май е важно да определим основните поуки от Украинската революция от 2014 година.

Първият урок от тази драма е, че Виктор Янукович се оказа най-лошият враг на самия себе си. С участието си в преговорите с Европейския съюз за споразумението за асоцииране той подклаждаше очаквания, които бяха особено високи в централната и западната част на страната, че Украйна ще започне процес на интеграция с Европа и може би един ден ще стане член на ЕС.

През ноември миналата година Янукович остави настрана Споразумението за асоцииране и на следващия месец прие предложената кредитна линия на стойност 15 милиарда долара от Русия и обещания за големи отстъпки на руския природен газ. Това доведе до демонстрации по улиците на Киев и други градове и верига от събития, чиято кулминация бе падението на Янукович.

Янукович погрешно вярваше, че е правилно да приеме предложението от Русия и получи спасителен пакет за затъналата в дългове Украйна, която няма нужда от реформи, които да подкопаят нейния корумпиран режим.

Демонстрантите обаче не се изплашиха и показаха не по-малко упоритост и организационна проницателност посред зима. Смъртта на първия протестиращ ги ентусиазира още повече и скоро стана ясно, че Янукович няма да може да затвори обратно в бутилката духа на революцията. Ако той е очаквал някаква форма на руска намеса, то неговите изчисления не са били правилни.

Следващият урок е, че изчисленията на Путин също се оказаха погрешни. Когато той предложи на Янукович мегаспасителен пакет и по-евтин газ, той предполагаше, че ще надхитри ЕС и САЩ. Неговият гамбит бе скъп, но Украйна, която е люлка на руското православно християнството, с население от 45 милиона души, със значително русофилско присъствие и втората най-гъсто населена славянска държава в света, е твърде голяма награда, за да бъде загубена.

Но Путин подцени страстта на проевропейски настроените украинци и надцени ефикасността на принудата, която той прилага толкова ефективно у дома. Дори ако не беше възпрепятстван от Олимпиадата в Сочи, не е сигурно, че той би могъл да спре революцията. Украйна не е Грузия и руска военна интервенция би било рецепта за стратегически безпорядък. Тази интервенция щеше да окаже и влияние на отношенията на Русия с Европа и САЩ.

Третият урок е, че Русия е изправена пред голямо препятствие. Москва винаги е имала различна гледна точка върху украинската криза, от тази, която широко се разпространява в западната преса и представя украинците като проевропейски борци за свобода.

За Путин и много други в Русия надигането срещу Янукович е подкрепяно от Запада като преврат срещу правителство. Докато протестиращите завземаха правителствени сгради и се сблъскваха с милицията, медийното отразяване и официалните изявления в Русия отделяха специално внимание на крайнодесните националисти (в частност партията „Свобода"), изразявайки открито презрение към техните призиви за демокрация и оприличавайки ги на хулигани, антисемити и неонацисти.

Москва ще излезе от тази криза още по-убедена, че целта на Запада е да подклажда революции в съседните държави и в самата Русия.

Политиката на президента Обама за подобряване на отношенията между САЩ и Русия е пълна бъркотия. Очакваното сътрудничество с Русия относно Сирия, Иран, Северна Корея и контрола над въоръженията ще бъде постигнато още по-трудно.

Очаква се, че Кремъл ще бъде още по-войнствено настроен срещу западните критики за дефицит на демокрация в Русия. Антизападният национализъм в руската политика ще стане по-остър, тъй като Путин вероятно ще използва всяка възможност да препъне президента Обама.

Четвъртият урок е свързан с това, че Европа сключи сделката и приносът на Америка е второстепенен. Но някои в Америка ще отрекат това, посочвайки различните действия, свързани със споразумението, които Вашингтон е предприел. Това, което ще се помни от революцията в Украйна, освен водещата роля на Европа, е, че американската дипломация не беше само периферна, но на моменти дори неуместна.

Виктория Нуланд, помощник държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси и опитен дипломат, направи аматьорската грешка да обсъжда с американския посланик в Украйна по открита телефонна линия кой трябва и не трябва да бъде в правителството след Янукович.

Грешката на Нуланд доведе до повишаване на доверието към конспиративните разкази на Путин, а също така разгневи германския канцлер Ангела Меркел, която вече кипеше от разкритията, че американската Агенция за национална сигурност е подслушвала нейния мобилен телефон.

Последният урок е за украинската опозиция. Нейните лидери скоро ще бъдат част от правителството и ще бъдат отговорни за балансирането на бюджета, осигуряването на надеждна и достъпна енергия и приемането на така необходимите реформи, които неминуемо ще доведат до още по-голямо страдание за много украинци, които зависят от държавни субсидии за основни потребности.

Масите, които се стекоха на Майдана, за да чуят словата на революционните лидери, скоро ще погледнат на тях по различен начин. Дисбалансът между популярните очаквания и капацитета на правителството, с които ще се сблъскат, скоро ще станат ясни. Янукович завеща огромна икономическа бъркотия на своя наследник, който ще има добрата надежда, че ЕС и САЩ, след като аплодираха революцията, ще се завърнат сега с хвалебствия и помощ.

Опозицията е изправена пред няколко други предизвикателства. Императивът за свалянето на Янукович от власт обедини нейните лидери, но този обединяващ фактор скоро ще изчезне и избягването на грешните стъпки на Оранжевата революция от 2004г. - препирни, злословене и пропилени възможности - ще бъде от решаващо значение.

Другото предизвикателство ще бъде да се задържи целостта на Украйна. Въпреки че е неправилно да се твърди, че тази революция се случи само в централната и западната част на Украйна, не може да се отрече, че това до голяма степен е така.

Равнодушието, дори враждебност към ЕС и афинитет към Русия, се увеличават, започвайки от централната част на страната в посока на юг и на изток. Народът на Донбас, както се нарича тази част на Украйна, ще бъде подозрително настроен към новото ръководство. Ако има нещо, което украинците са показали през последните години, както и не по един повод, то е, че те имат способността и смелостта да превърнат своята неприязън в бунт.

****
Авторът е професор по политически науки в Сити Колидж, Ню Йорк и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет