В политиката полезните решения често са болезнени. Затова такива се вземат все по-рядко. Хората може да имат нужда от зъболекар, но вместо това политиците ще им предпишат посещение в сладкарница. Това е популисткият печат на нашето време.

Затова пък толкова по-ценни са изключенията. Когато политикът каже , че държавата няма да изкупи непродадения ориз, не може да вдигне заплатите на медицинските лица и не би подкрепил стачкуващите служители в индустриалния сектор. И не може да направи нищо от това, защото решението на всеки един от тези проблеми би създало по три нови такива.

Този тип политици, които отказват, имат свойството да губят бързо властта. Като Юн Сук Йол, президентът на Южна Корея.

В началото на месеца обаче, когато същият обяви, че ще въведе военно положение в страната, той даде чудесен повод на съгражданите си и медиите да канализират натрупания си негативизъм спрямо него. Случилото се оттогава насам е добре известно: след избухналите протести и липсата на подкрепа за подобен ход дори сред собствения му кабинет и партия, извънредното положение продължи едва 6 часа, парламентът впоследствие гласува импийчмънт на президента, чиято съдба сега зависи от Конституционният съд (КС) на страната. За да бъде отстранен окончателно от власт, поне шест от общо деветчленния състав на съда трябва да гласуват за това (въпросът е, че в текущия си състав КС е от шестима члена, тъй като парламентът все още не е запълнил вакантните три места, което означава, че и шестимата действащи съдии трябва да подкрепят решението за отстраняване на Юн Сук Йол).

Независимо какво ще реши КС на Южна Корея, който през 2017-та година отстрани тогавашния консервативен президент Пак Гън-хе, Юн Сук Йол изглежда обречен политически. Дори преди този момент да дойде, южнокорейският държавен глава вече бе в незавидно положение. Управляващата опозиция (това не е оксиморон в Южна Корея, тъй като коалицията около опозиционната Демократическа партия има голямо мнозинство в Парламента) отстрелваше министрите на президента и спъваше бюджетните му политики; собствената му партия, Силата на народа, все още не се бе възстановила от сериозната загуба на парламентарните избори по-рано през годината, а самият Юн Сук Йол бе с ниска подкрепа сред съгражданите му. Единственият вот на доверие, на който той можеше да разчита към този момент, бе този в домашния му парламент, съставен от съпругата му Ким Кеон Хи, шестте им кучета и пет котки.

Но тежкото положение на Юн Сук Йол не кореспондира обезателно с тежка равносметка за неговия управленски мандат. Всъщност той направи много за малкия период, с който разполагаше. Начело на президентската институция от 2022-ра година, той допринесе за засилването на сигурността на Южна Корея в регионалния й контекст. Това се случи посредством три базови вектора на външно-политическа активност:

  • Разведряване на отношенията с Япония и полагането на основа, върху която двете държави да развиват сътрудничеството си;
  • Допълнителна консолидация на отношенията със САЩ;
  • Развиване на партньорства с трети държави и регионални формати от Тихия океан.

Под ръководството на Юн Сук Йол обменът на разузнавателна информация между Сеул и Токио бе възобновен. Двете столици възстановиха и преференциалния си търговски статут една спрямо друга. Бяха инициирани и стъпки за разрешаването на тежки травми от миналото между двете страни (като налагания принудителен труд и сексуална експлоатация по времето дългогодишната окупация на корейския полуостров от имперска Япония). Южна Корея и Япония, заедно със САЩ, проведоха две тристранни военни обучения в рамките на текущата година в международните води между Южна Корея и Япония (многопрофилните обучения "Freedom Edge", в които взе участие и американският самолетоносач USS Theodore Roosevelt). Логиката на Юн Сук Йол бе стандартната такава за консерваторите в страната: единственото, по-неприятно от лошото минало с Япония, е лошото бъдеще с комунистическата диктатура в Северна Корея. Оттук рационалното партньорско сътрудничество с Токио бе възприемано като консолидиращ фактор, насочен срещу опасността от Пхенян. Именно поведението на Северна Корея през последните месеци и години - разкриването на нови съоръжения за обогатяване на уран, възобновяването на тестовете с междуконтинентални балистични ракети и засилването на военното сътрудничество между нея и Русия - дадоха аргументи на Юн Сук Йол да зачеркне окончателно т.нар. Sunshine policy и New North Policy (залагащи на диалога и икономическите отношения със Северна Корея и Русия като инструмент за деескалация на напрежението на корейския полуостров), характерни за прогресивните администрации в Южна Корея от Ким Де Чун до Мун Дже Ин.

Именно разведряването на отношенията между Южна Корея и Япония даде допълнителен стимул за допълнителната консолидация на сътрудничеството между Сеул и Вашингтон. В рамките на текущия мандат на Юн Сук Йол, двете държави увеличиха обема на партньорството си в сферата на сигурността и отбраната ("Вашингтонска декларация" от 2023-та г). Това доведе до дислоцирането на американски подводници с ядрено задвижване (USS Michigan през 2023-та и USS Vermont през 2024-та г.) на южнокорейския бряг и участието на американските ядрени бомбардировачи B-52 в съвместни бойни учения с южнокорейските въоръжени сили. Тази година стартира и създаденият от Сеул нов център за Стратегическо управление, чиято основна цел е всъщност да повиши координацията и съгласуваността в оперативните действия между южнокорейските конвенционални сили и ядрените такива на САЩ. В чисто дипломатически план пък Сеул и Вашингтон търпят конвергенция на позициите си спрямо Северна Корея, Тайван, Русия и Украйна. И ако по принцип за консервативните администрации в Сеул е характерно поставянето на акцент върху развиването на сътрудничеството в сферата на сигурността с Вашингтон, именно през мандата на Юн Сук Йол това стигна до нови нива. Войната в Украйна, която изобличи дефицитите във военно-промишлените комплекси на САЩ и Европа, обаче придаде нова перспектива пред южнокорейско-американското партньорство: ако по принцип разположените в Източна Азия стратегически активи на Вашингтон се възприемат като гарант и донор за сигурност на Сеул, то бумтящата оръжейната индустрия на Южна Корея има капацитета да предефинира тези отношения, придавайки им далеч не такава еднопосочност.

С подобряването на отношенията с Япония и допълнителното развиване на тези със САЩ обаче не се изчерпва равносметката на активната и резултатна дипломация на Юн Сук Йол. В рамките на текущия си мандат, президентът на Южна Корея акцентира в отношенията на страната си както с трети държави, така и с регионални формати.

Спрямо отделните държави, той повиши отношенията на Южна Корея с Виетнам във всеобхватно стратегическо партньорство, а тези с Филипините - в стратегическо партньорство (сред подписаните меморандуми за разбирателство между Сеул и Манила бе и този, касаещ изследването на възможността за възобновяване на атомната централа Батаан). Въпреки че Индонезия намали обема на инвестициите си в южнокорейския проект за свръхзвуков изтребител KF-21, Джакарта продължава да е eдин от основните вносители на изделията от военно-промишления сектор на Южна Корея, а именно сътрудничеството в отбраната и инвестициите бе основен акцент при посещението на Юн Сук Йол в индонезийската столица. По отношение на регионалните формати, Сеул повиши във всеобхватно стратегическо партньорство сътрудничеството си с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АSEAN) и обсъжда възможна колаборация във Втория стълб на AUKUS, касаещ сътрудничество в сферата на технологиите и изкуствения интелект, със САЩ, Великобритания и Австралия.

Разбира се, тази дипломатическа посока на движение на Южна Корея има своя лимит. Той произтича от добре известния в ресорната литература "корейски парадокс", който изразява себе си в това, че нейното (икономическо) благоденствие зависи от Китай, а сигурността й - от САЩ. Към тази равносметка трябва да бъдат добавени и други две съображения. Един път, както навремето Южна Корея е разчитала на САЩ, за да ограничава Япония, така и днес Сеул очаква Китай да "удря спирачките" на Пхенян. Втори път, поради вече намекнати обстоятелства от исторически характер, Япония предоставя не само възможности, но и рискове за Южна Корея. Всичко това ни спомага да разберем защо за Сеул е по-трудно да намери себе си в Quad (Четиристранния диалог по сигурността, съставен от САЩ, Австралия, Япония и Индия) или в Squad (четиристранния "отряд" от САЩ, Австралия, Япония и Филипините), всеки един от които форуми имат антикитайска основа. Въпреки това, на теория и на практика, Южна Корея споделя приоритетите на всички споменати държави в осигуряването на свободни линии за доставки и комуникации и спазването на Конвенцията на ООН по морското право спрямо международните и териториални води.

Когато в началото на месеца Юн Сук Йол направи опит да въведе военно положение в страната - позовавайки се на севернокорейската заплаха и деконструктивното поведение на опозицията, той породи изключителна суматоха и срещна консолидиран отпор. Край него се разхвърчаха оставки, включително един неуспешен опит за самоубийство, a гражданските протести, опозицията и медиите жужаха синхронно. "Какво си мисли, че прави? Та, той е президент, не император", възкликна един южнокорейски журналист в нощта на въпросните събития. Всъщност чувствата им бяха споделени - те не харесваха Юн Сук Йол и Юн Сук Йол не харесваше протестите, опозицията и медиите. За последното не е нужно да си император.

Но независимо, че политическата му съдба изглежда предрешена, Юн Сук Йол повиши регионалния статут на Южна Корея и я направи по-подготвена да посрещне предизвикателствата от утрешния ден. Защото, както гласи една южнокорейска поговорка, и да обезглавиш петела, пак ще се съмне. Но преди да се озове на дръвника с опънат врат, Юн Сук Йол направи така, че съгражданите му да могат да посрещнат зората по-сигурни.