„Който се бои от мечки, да не ходи в гората", храбро отсече Кристиян Вигенин и се хвърли с главата надолу в бърлогата на звяра - чети: сбирката на благоевградските социалисти. Мечката обаче очевидно имà собствено мнение за политическото бъдеще на измисления първи дипломат в отишлото си неотдавна правителство и му подхвърли сал два гласа доверие да поведе листата на червените в предстоящите предсрочни избори.

Ако „бунтът" в Пиринско е симтоматичен за процесите в левицата, то това е добре. Ако обаче сме свидетели на поредната акция „и сам воинът е воин", то успехите на сто двайсет и тригодишната партия през октомври едва ли ще се радват на особено внимание от страна на политическите букмейкъри.

Листата на „БСП - лявата България" - название наивно и претенциозно, на което ще отделим внимание по-долу - са поредното доказателство, че каквото се каже на конгреса на партията, там си остава. Дори бегъл прочит на имената навява тъжни алюзии с популярната народна приказка за опита да се прави „нов бардак със...".

Това, че на избираеми места в листите Политбюро на БСП постави верни и изпитани кадри, въпреки клетвите за обновление и промяна, е донякъде разбираемо - инерция от тринайсетгодишната „ера Станишев".

Но това, че неизвестна ръка размества въпросните кадри като пешки по шахматна дъска из регионите, е лош знак. Досегашният депутат Х от избирателен район А отива на мястото на досегашния народен избраник У от район В, който от своя страна... Логика в разместването няма, тъй като никой не си дава труда да обясни с какво новоназначеният водач на листа във въпросния регион е допринесъл за неговото развитие, с какво е станал симпатичен на хората там, с какво ще ги накара да отидат до урните нашепвайки съкровеното име.

Ако местата на старите муцуни из избирателните райони се определят като жребия за Шампионската лига, то явно на „Позитано" 20 или са идиоти, или вземат електората си за такива. И понеже първото го изключваме - все пак трябва да имаш определено ниво на интелигентност, за да се задържиш на повърхността на политическото блато толкова време, приемаме за вярно второто. Което не е красиво.

Още повече, че днес името на новата коалиция „БСП - лява България" звучи повече като плакат за тотална разпродажба в магазин за дрехи втора употреба пред ликвидация, отколкото като обединителен лозунг. Защото - но на Политбюрото това очевидно им убягва - ако лява България е БСП, то тази лява България съвсем скоро може да се събере в един „икарус" за поредната екскурзия до Бузлуджа. Зад вратите на старият унгарски червен автобус остават - да не се изхвърляме, но може би - стотици хиляди лявомислещи, лявочувстващи (сърцето винаги е вляво, казваше Ламбо), ляводействащи хора. За които синклитът на „Позитано" 20 не е лява България, а воденичният камък, който дърпа лявото към дъното.

И тази лява България, която БСП се опитва да приватизира, не е ограничена в избора си, защото в това пространство вече има нови играчи. Дори не достатъчно силни за момента, но със сериозни заявки да предложат нещо по-добро от стария трамвай, който завива наляво към поредният „тупик", простете за русизъма, но така е по-разбираемо за Станишев.

Благоевград въстана открито срещу нелепата кандидатура на Вигенин. Въпросът е, в колко още региони пожарът на бунта тлее, преди да се разгори в пожар.

При цялото си желание новият председател Миков няма да може да овладее положението в предизборната кампания, ако не впрегне целия си професионализъм, житейски, партиен и политически опит и да изрине Авгиевите обори на предшественика си. Да позволи на местните структури да издигнат своите кандидати за избираемите места, а не под строй да подкрепят спуснатите отгоре „наши хора", които за пореден мандат трябва да трудоустроим. Да превърне в основен инструмент за вземане на решения не Изпълнителното бюро, не Националния съвет, а - казано постарому - първичната партийна организация. Това, а не само смяната на местата, ще бъде симптом за обновление. И може би - въпреки кратките срокове - ще даде резултати.

Иначе въпреки декларираната позиция, че основният противник на БСП на предстоящите избори ще е ГЕРБ, може да се окаже, че врагът е в нейното легло. А формулировката на новата коалиция ще се пренапише - БСП vs. лява България.

След 123 години би било жалко, нали?