Двете големи формации в родния парламент (ГЕРБ/СДС и "Продължаваме промяната"/"Демократична България") започнаха да си говорят. И това, разбира се, е истинска новина. Подобно възприятие е съвсем резонно, тъй като в продължение на дълги периоди от време този диалог въобще не беше възможен. Независимо от близките позиции на двете коалиции по най-значимите за страната ни въпроси, отношенията бяха силно изострени и всяка формация претендираше, че тя е автор на положителните решения за Шенген, Еврозоната и подкрепата за Украйна и че другата се явява като пречка. Тази ситуация се възпроизведе по време на изборите миналата есен (02/10/2022), по време на последните избори (02/04/2023) и ясно показа, че ще продължи да се възпроизвежда и на евентуални следващи бързи предсрочни избори. Двете коалиции (в по-голяма степен ПП/ДБ), въпреки всичко това, сякаш продължаваха да очакват, че решението на политическата криза в страната ще дойде от електоралното равнище. Т.е., че ще настъпи момент, в който избирателите ще решат да дадат необходимото мнозинство на едната от формациите, която да сформира свой кабинет и да управлява самостоятелно без необходимост от диалог и подкрепа от страна на другата парламентарна група.

Сега вече е въпрос на политически познания и държавнически инстинкт да се разбере, че решението няма да се случи по този начин. За него ще са необходими институционални усилия, положени както от ГЕРБ/СДС, така и от ПП/ДБ, с ясно поемане на отговорност и от двете страни. Идеята на Асен Василев за ротационно председателство на парламента, изразена още по време на тържественото заседание породи доста и разнообразни реакции. Част от тях, може би, бяха насочени не толкова към самата идея, а към нейното приложение. На първо четене тя поражда някои въпроси, които на този етап все още нямат надежден отговор. Ще издържи ли 49-то Народно събрание толкова дълго, че да може да се стигне до ротиране? Възможно ли е подобно разбирателство между големите формации предвид отношенията между тях досега, отсъствието на диалог и липсата на доверие? На второто питане може да се каже, че вече поне частично отговорът е наличен. Десислава Атанасова заговори за джентълменско споразумение, въз основа на което беше осигурен и изборът на Росен Желязков като първи председател на настоящия парламент.

Народното събрание започва да функционира, но това е само началото. Ако пред 49-то Народно събрание не се осигури хоризонт, то нито пробивът с избора на председател, нито обединяването около законодателни приоритети би имало смисъл. А хоризонт на парламента може да се осигури само по един начин - чрез сформирането на редовен кабинет. Без съмнение и ГЕРБ/СДС, и ПП/ДБ разбират това и си дават сметка, че ако не стигнат докрай, би могло да се каже, че все едно нищо не са започвали. Всъщност едно подобно развитие на обстановката би било най-неприемливо, защото не е ясно как би въздействало на избирателите, от една страна, а от друга - със сигурност ще остави нов дълбок отпечатък върху отношенията между двете коалиции, което би ги върнало в изходна позиция при евентуални нови предсрочни избори.

Основният риск тук е свързан с преминаването на диалога от експертното към политическото равнище. Самите преговарящи екипи възприемат работата си като експертна дейност и заявяват, че разговорът за кабинет трябва да се води от лидерите. А и за двете формации е важно каква точно ще е формулата на евентуалния кабинет. Кой ще е мандатоносител, каква ще е финансовата политика на правителството (Асен Василев, например, харесва по-големите разходи), как ще се подхожда по отношение на еврото, при положение, че съществува вероятност за провеждане на референдум по темата по-нататък през годината и т.н.

Законодателната програма се договаря между контактните екипи и парламентарните групи, но нейното изпълнение е въпрос на тактика и стратегия, а това вече е отговорност на изпълнителната власт. Тя е тази, която следва да конкретизира програмата, да преценява как да се случва нейното придвижване и как да се преодоляват препятствията пред реализирането й - тогава, когато такива се появят. Това ще бъде един доста сложен процес, който ще изисква баланс както между формациите, подкрепящи хипотетичното (на този етап) правителство, така и между всички парламентарно представени политически сили. Една сложна правителствена конфигурация може да се поддържа в жизнено състояние единствено чрез високи нива на институционална култура и гъвкаво разбиране към механизмите за вземане на решения. Без, за нищо на света, да се излиза от конституционната рамка и принципите на парламентарната република. Факт е обаче, че ще бъдат необходими работещи идеи, макар и не толкова добре познати в българската политическа практика, каквато е идеята за ротационно председателство на Народното събрание.

Въпросът как би изглеждало евентуално редовно правителство е важен, както вече беше отбелязано, но, може би по-важно, ще се окаже изпълването му със съдържание. Това е така, защото кабинетът няма да може да бъде разказван на избирателите единствено чрез формата. По-трайният и устойчив разказ може да се основава точно върху съдържанието. Така например за коалицията ПП/ДБ са важни темите за главния прокурор и съдебната реформа. Без съмнение избирателите на формацията по-трудно биха приели експертно правителство без тази тематика, отколкото политическо правителство, включващо определено ниво на съгласие относно механизмите за контрол на главния прокурор и останалите теми по съдебната реформа. Част от общия въпрос за балансите, които ще трябва да се създадат и поддържат е и този за подбора на най-подходящата форма спрямо съдържанието, което ще осмисля съществуването на евентуален редовен кабинет.

Вниманието (съвсем естествено) е насочено към първите две парламентарни групи, но в 49-то НС има още четири формации. Те също ще имат своята роля и това ясно се разбра по времето на избора на Росен Желязков за председател. Най-малката група, тази на "Има такъв народ" вероятно ще се опитва да следва системен стил в поведението и антисистемен в говоренето. "Възраждане" - изцяло антисистемна формация, която очаква още електорално нарастване, ще продължи да следва своето си линия. Остават ДПС и БСП, чиято роля в парламента значително ще се минимизира, ако има редовен кабинет с подкрепата на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ. ДПС е формация, която не е свикнала да е с минимална роля в Народното събрание. Тя се появи и разви в началото на прехода като балансьор. След това е била както част от управлението, така и основна опозиция. Независимо от моментната роля, позицията й относно ключовите политически въпроси винаги е била ясна и точно чрез това поведение движението е било активен участник в парламентарния ни живот.

За БСП, и по-точно за настоящото й ръководство, активната парламентарна позиция е особено важна, тъй като именно така то може да продължава да убеждава избирателите си, че промени по ръководните нива в партията не са необходими. Ако двете големи формации в момента тестват нагласите към вероятно общо правителство, то трябва да е ясно, че атаките на останалите парламентарни групи ще са чести и силни. ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ трябва да бъдат подготвени за тях. Най-вероятно, давайки си сметка за това, Десислава Атанасова отбеляза, че има теми, за които е необходимо конституционно мнозинство и поради това трябва да се разговаря и с част от по-малките парламентарни формации, както и да се търси взаимодействие с тях по основните приоритети на настоящия парламент и на евентуалното правителство. Подобен подход би дал възможност на ДПС да запази своя характерен парламентарен стил.

Колкото до БСП, при подобен по-отворен подход, тя също може поне понякога да се включва активно в дейностите на парламента. Дали това е някаква стратегия, чрез която големите формации да изпускат парата и да укротяват критиките срещу себе си, предстои да видим. Трябва обаче да е ясно, че независимо от плахите надежди, вероятността за скорошни нови предсрочни избори остава сериозна. Появяват се някакви очертания на пътя за изход от политическата криза, но нищо не се е случило преди да се случи изцяло.