Политическата криза у нас продължава, а вероятността за нейното преодоляване значително намаля след като преди около седмица от ГЕРБ обявиха, че прекратяват преговорите с "Демократична България" (ДБ). В разпространената информация не се споменаваше нищо за останалите формации, участващи в преговорния процес - БСП и ИТН. Разбира се, тези две партии плюс ГЕРБ не могат да осигурят мнозинство от 121 народни представители. Това означава, че ако се постигне някаква договореност без ДБ, ще е необходима подкрепата на поне една от другите парламентарни групи, за да може евентуален кабинет да бъде гласуван в парламента.

Преди момента на прекратяването на разговорите между ГЕРБ и ДБ изглеждаше, че формацията на Борисов желае да създаде точно с ДБ основата на вероятната коалиция (към онзи момент). Едва след това БСП и ИТН щяха да се включат активно и пълноценно в преговорния процес. Ако това се беше случило, то щеше да става дума за коалиция, формирана едновременно около ГЕРБ и ДБ. Сега обаче, ако се стигне до съвместно управление между ГЕРБ, БСП, ИТН и подкрепа от 4-та формация, това ще е коалиция, формирана и функционираща единствено около партията на Борисов.

Евентуална подкрепяща формация може да бъде търсена сред ДПС (Пеевски), АПС (Доган), "Възраждане" и МЕЧ. С МЕЧ мисията би била невъзможна, защото тази парламентарна група е много малка и с нея подкрепата на общо 121 депутата не може да бъде достигната. Бойко Борисов многократно е изразявал уважение към колегите си от "Възраждане", но е заявявал, че с тях не може да работи. Така възможният избор за подкрепяща формация се свежда до двете ДПС-та. И тук вече следва да се обърне внимание на предпочитанията на потенциалните коалиционни партньори на ГЕРБ - БСП и ИТН. И за двете формации Делян Пеевски е неприемлив. Поне това е позицията, която те са изразявали и то неведнъж. Така единственото място, откъдето може да дойде необходимата допълнителна подкрепа и тя да бъде приета е АПС (Доган).

Освен това хората на Доган биха имали най-малко претенции към коалиционните партньори за своята подкрепа. За тях ситуация, при която те имат отношение към властта, а ДПС (Пеевски) е в опозиция със сигурност е изгодна и желана. С основание може да се предположи, че за Ахмед Доган важни са не министерските кресла, а наличието на ясна позиция на правителството срещу Пеевски и ограничаването на достъпа до ресурси на неговата формация. Това би било единственият начин да се попречи на Пеевски да привлече към себе си целия традиционен електорат на ДПС и съвсем да лиши Доган от каквато и да е роля в българската политика.

Евентуално формиране на коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН с парламентарната подкрепа на АПС определено носи някои рискове за партията на Борисов. Такова управление ще бъде трудно за поддържане и това ще става най-вече с компромиси, правени от ГЕРБ. В този случай хората на Борисов няма да има с кого да споделят тези компромиси, с каквато възможност биха разполагали, ако и ДБ бяха част от формулата на управлението. Така неминуемо би се стигнало до дисбаланс между упражняването на властта и носенето на отговорността за управленските решения. Това е ситуация, която в една или друга степен, е позната от предишни коалиционни управления, в които ГЕРБ са били най-голямата и доминираща формация.

Ако ДБ остане извън евентуално редовно правителство, то коалицията ПП/ДБ ще се стабилизира и дори може постепенно да започне да се превръща в единен и завършен партиен субект. Тя ще е и основният печеливш от недостатъците на евентуалния редовен кабинет и от критиките, които той ще търпи. Редовно правителство, конституирано сега, ще управлява изключително трудно. Вътрешнополитическата обстановка е сложна, външнополитическата - още повече, а освен това ГЕРБ, БСП и ИТН са много различни формации, което означава, че кабинетът непрекъснато ще е на ръба на оцеляването.

Самата формула на хипотетичното управление също няма да има способността да генерира стабилност. Компонентите в нея ще са много и разнообразни: ГЕРБ - основен субект в управлението, БСП и ИТН - младши партньори, а АПС - подкрепяща формация. Или казано с други думи, правителството хем ще е коалиционно, хем ще е правителство на малцинството. Допълнителни затруднения могат да възникнат от обстоятелството, че в определени ситуации АПС може да са по-мотивирани да подкрепят управлението, отколкото БСП или ИТН биха били мотивирани да останат в него като коалиционни партньори.

За Борисов изходът би бил, по определени въпроси, да търси подкрепа извън коалиционните си партньори и формациите, участващи в евентуалното парламентарно мнозинство. Така, ако успява поне частично да въвлича ДБ, а понякога и ПП, в управлението на държавата, той би могъл да минимизира ефекта от недостатъците и критиките към коалиционното управление, които ще работят основно за формацията ПП/ДБ.

Това обаче означава, че в управленската програма трябва да бъдат включени теми, по които ПП/ДБ имат ясно изразен интерес, а и никак не е сигурно каква би била реакцията на БСП, ИТН и АПС спрямо такъв подход. Колкото по-обхватна е една управленска програма и колкото повече едно правителство разчита на плаваща подкрепа, за да управлява, толкова по-вероятна е възможността то да не може да се справи качествено с нито един управленски проблем и поради това да му се наложи скоропостижно да напусне сцената. ГЕРБ със сигурност не биха желали подобно развитие, защото именно те биха били основният губещ.

Кабинет, изграден в партньорство между ГЕРБ и ДБ, щеше да има шанс да изведе страната от политическата криза. Особено при по-продължително управление, основано върху тези две формации, това щеше да може да се очаква с висока степен на вероятност. При правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН обаче би било силно да се смята, че кризата може да бъде преодоляна. По-скоро може да се очаква единствено нейното ограничаване. Сложното поддържане на необходимите баланси само по себе си ще възпроизвежда кризисната среда и ще прави работата на евентуалното правителство мудна и нерешителна. Това ще личи много ясно, ако ПП/ДБ решат да се държат като последователна и безкомпромисна опозиция, без да се поддават на евентуални опити (ако има такива) за въвличането им в определени управленски проблеми.

Разбира се, формациите от хипотетичното парламентарно мнозинство винаги ще могат да използват аргумента, че единствено те са проявили решителност и са направили крачката към формиране на редовен кабинет. И така са избавили страната от непрекъснато провеждане на избори, които не променят политическата среда и в този смисъл не само не подобряват, а по-скоро влошават условията за установяване на редовно управление, което да гарантира на хората и на бизнеса сигурност и възможности за развитие.

Основният процент от българските граждани - над 60% - смятат, че на страната е необходим редовен кабинет. Трябва да се има предвид обаче, че различните групи граждани в тези 60% си представят редовното управление по различен начин и с различни участници. Именно поради това правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН (ако се състои) няма да бъде приветствано от 60% от пълнолетните българи, а от много по-малко. Със сигурност по-големият процент ще бъдат негови критици и дори е възможно много скоро да започнат да искат неговата оставка.

Независимо от всичко това обаче конституирането на редовно правителство би било крачка наред за България. Страната ни ще излезе от аварийния режим и ще се завърне към конституционно установената форма на публично управление. Вече сме в Шенген по въздух, море и суша. Смело можем да гледаме и към еврозоната. За целта обаче е необходимо носенето на ясна отговорност по отношение на публичните финанси. За това пък е нужно редовно правителство и парламентарно мнозинство, което да прокарва неговите политики през Народното събрание, гарантирайки устойчивостта на институционалната система, както и международния авторитет на страната ни.