Ел Команданте, вече от отвъдното, пак се превърна в строг арбитър на отношенията между великите сили и център на вниманието на силните на деня.

Погребението на Фидел Кастро демонстрира някои нови геополитически реалности, които доскоро бяха ясни само на специалистите. Присъствието и отсъствието на редица президенти и премиери изненада единствено аджамиитe в геополитиката и международните отношения.

В Хавана и в Сантяго Де Куба бяха демонстрирани пристрастията и липсата на такива между най-видните политици и държавници в света. Преди всичко стана ясно, че Раул Кастро и неговите сподвижници не се радват на безусловното благоволение на гигантите от Евразия: Русия, Китай и Индия. Нито Владимир Путин, нито Си Цзин Пин, нито Нарендра Моди изпратиха Фидел в последния му път и не уважиха скръбта на Раул и народа.

Безспорно, най-коментирано беше отсъствието на Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Още повече, че и двамата са посещавали Хавана в качеството си на президенти на Руската Федерация и са се срещали там с Фидел Кастро. Мненията по този въпрос са полярни. Журналистът в испанския всекидневник АБЦ Рафаел Манюеко смята, че Путин не е могъл да си позволи риска да раздразни Доналд Тръмп, който използва повода да нарече починалия "диктатор". Според известния руски политолог и ветеран на левицата Борис Кагарлицкий, двамата руски ръководители не са заминали за Куба, защото "не им е там мястото". Той ги окачествява като икономически либерали и политически консерватори.

Според източник на руските специални служби, пожелал анонимност, Путин не е присъствал на погребението от съображения за сигурност. Той може спокойно да посещава големите западни столици, защото, ако нещо се случи с него там, ще избухне Трета световна война и на Запад това го знаят много добре. Обаче, ако се случи, докато е на посещение в приятелска страна - враг на САЩ, американците ще си измият ръцете и ще се отърват от него по абсолютно безболезнен начин.

Изненада и отсъствието на Си Цзин Пин. След разпадането на СССР, Куба оцеля благодарение преди всичко на Китай. Символичен е фактът с предаването на съветския военен обект в Лурдес на китайците. Те също имат нужда от изнесени на далеч военни бази и стъпка по стъпка започват да ги създават. Отсъствието на Си може да се тълкува като намек за пренебрежение или високомерие от страна на Пекин. Точно Фидел обаче доказа пред света, че такова поведение към кубинците може да има обратни последици.

Отсъствието на Нарендра Моди е по-скоро знак за продължаващото сближаване на Индия със Запада, за сметка на отношенията в БРИКС и ШОС. Точно негова е идеята за военен блок между Индия, САЩ, Австралия и Япония с цел сдържане на Китай и Пакистан. Ако това се случи, БРИКС ще остане на книга, а ШОС няма да приема страни-наблюдатели.

Очакваха се по-представителни делегации и от Виетнам, и КНДР, но тези надежди не бяха реализирани. Все пак, там поне беше обявен траур. За разлика от евразийските гиганти.

От Европа, освен кралят в оставка Хуан-Карлос /стар приятел на Фидел, още от времето на Франко/, погребението на Ел Команданте беше уважено от гръцкия премиер Алексис Ципрас и от френския министър на екологията и бивш кандидат-президент Сеголен Роаял - бивша съпруга на президента Франсоа Оланд. Отношенията на Фидел с френските леви датират още от времето на Революцията. Незаконната му дъщеря Алина Фернандес в книгата си "Моят баща: Фидел Кастро" описва живота си в Париж, където майка й Натали е назначена за първи секретар на посолството. Истинската й задача е била кражба на технологии, призвани да компенсират американското ембарго. Безумно влюбената във Фидел и революцията жена се е справила добре. Дъщеря й я описва като пример за самоотверженост и същевременно, като интелектуалка и специалист. Помагали са й френските леви.

От Африка закономерно присъстваха президентите на ЮАР Джейкъб Зума и на няколко малки испано- и португалоезични държави. Чиста проба нахалство обаче беше отсъствието на анголския президент Жозе Едуарду Душ Сантуш, който без кубинската военна помощ навремето можеше и да увисне на някой баобаб или да свърши като Кадафи, или Наджиб. Последният приключи дългогодишната гражданска война, като се отказа официално от марксизма-ленинизма и се помири със САЩ. Това обаче не му дава право да пренебрегва погребението на спасителя си: над 500 000 кубински военни минаха през Ангола, над от 2000 загинаха в сраженията с ФНЛА, УНИТА и армията на ЮАР, за да удържи МПЛА властта в Луанда.

Както се очакваше, президентите на латиноамериканските испаноезични държави: членки на блока АЛБА изпратиха Фидел в последния му път: Николас Мадуро, Рафаел Кореа, Ево Моралес, Даниел Ортега и салвадорският им колега - левия радикал Салвадор Санчес Серен /коменданте Леонел Гонсалес/. Към тях се присъединиха и бившите президенти на португалоезичната Бразилия Луиш Инасиу Да Силва - Лула и Дилма Русева. Изненада присъствието на десните президенти на Мексико и Панама. Енрике Пеня Нието дори припомни историческата роля на Фидел в укрепването на кубинско-мексиканските връзки, дипломатично забравяйки за противоречията между Хавана и Мексико Сити през последните години. Според анализаторите, той пък, обратно на Путин, е искал да предизвика Тръмп заради острите обиди, отправени към мексиканските имигранти в САЩ.

Смъртта на Фидел Кастро послужи като водораздел в международните отношения. И приживе, и сега, той оказа непропорционално на размерите на държавата му влияние върху световната политика. Безспорно ще остане в историята като най-видния държавник в света през втората половина на 20 век и като символ и лице на световната революция.